"РАДЕЦКИ"

web

Тoi, Libertè, que je chante et que j'adore,
Dirige mon navire sur cette onde...

Lebrun

Тих бял Дунав се вълнува,
      весело шуми
и "Радецки" гордо плува
      над златни вълни.

Но кога се там съзирва
      Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
      развя се байряк.

Млади български юнаци
      явяват се там,
на чела им левски знаци,
      в очите им плам.

Горд отпреде им застана
      младият им вожд -
па каза на капитана
      с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,
      момци ми са тез,
ний летиме за свобода
      кръв да лейме днес.

Ний летим на България
      помощ да дадем
и от тежка тирания
      да я отървем.

Парахода остави ни
      и по начин благ,
та дружината да мине
      на родния бряг.

Капитана - немец същи -
      отказва - тогаз
Ботев люто се намръщи,
      вика с бурен глас:

- Туй го искам, не се моля:
      всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
      аз съм капитан!

Чуй, там днеска мре народа
      в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
      на българский бряг!

И гласа му става страшен
      при тия слова,
немец бледен и уплашен
      преклони глава.

Бърже парахода плува
      към желаний край,
Дунавът се пó вълнува,
      весело играй.

Много време се измина
      как не бе носил
храбра българска дружина -
      твар за него мил.

А дружината запява
      песен зарад бой
и байряка се развява
      гордо с лева свой.

Парахода веч наваля
      на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
      че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете,
      тука ще се спрем
и земята цалунете,
      дето ще да мрем!

И от радост упоени
      пред левския стяг
всички падат на колени
      на светия бряг.

- Братя! - вика им войвода
      със гърмовен глас. -
Скоро радостно народа
      ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме
      Стара планина,
кървав бой ще заловиме
      с турски племена!

Ний във битки не сме вещи,
      малко сме на брой,
но сърца ни са горещи -
      гладни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
      грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
      левът ни е вожд!

И по цяла околúя
      глас екна съгрян:
"Да живее Българúя,
      смърт на зли тиран!"

© Иван Вазов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2015, № 2 (183)