ЗАСЕЛЕНАТА ЗВЕЗДА*

web | Под нашето небе

I

Трус, шум, ехтеж, гръм, трясък, страх!
Земя с комета се удари,
в небето се пръснà на прах
сред страшни бури и пожари.

Загина тя. Във звездний свод
таз шушка да бръмчи престана,
гори, моря, човек, живот -
изчезна всичко - нищо стана.

Единът Земен дух оста,
един безсмъртен озова се.
В безкрайний шир и празнота
той дълги векове скита се.

Скита се дълги векове
без път, без орбита, посока,
в рояци мъртви светове,
в нощта на бездната висока.

II

Веднаж бездомний скитен дух
съзря звездица трепетлива,
обиколена с пласт въздух,
но глуха, пуста, мълчалива.

И спря на нея уморен
и рече: "Тук ще се заселя!
За силите, що нося в мен,
аз ново царство днес печеля!"

III

И скоро мирната звезда
усети тайно сътресенье:
под страшний напън на труда
живот яви се и движенье.

Разпъпла се човешкий род,
бразди разпраха целините,
полето даде клас и плод,
плувнаха ладий по вълните.

И пàрата проби си друм
през планини, през спънки люти;
изкуство, воля, мишци, ум -
свършиха чудеса нечути.

Бликнàха градове, села,
царствà, цивилизаций нови,
писнàха радости, тегла,
екнàха песни и окови;

гръмнаха сватби и войни,
потекоха вина и кърви,
с блага, успехи, добрини
върнаха се злините първи.

IV

Веднъж създателят велик
насам обърна взор, вниманье,
смутен от толкоз шум и вик
там, дето беше сън, мълчанье.

И дълго смаян той гледà
Тоз нов мир, де живот потече,
и таз безименна звезда
з е м я усмихнат пак нарече.

1 ноември 1899