Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТРАНСВААЛ
web | Под
нашето небе
Гърми войната пак. Кръвта
на новий век опръска прага.
Празнува пак Ваал! Оста
подгаврен светлий блян на Хага.
О, не! Не се отчайвам аз
на злобата пред тържеството:
аз виждам в тоя тъжен час
зората светла на доброто;
аз виждам я във честний гнев
на всичките души високи,
потръпнали при бесний рев
и гръм на битките жестоки,
във всички очи и лица,
във общий укор и роптанье,
на милионите сърца
в свещеното негодуванье;
аз чувствувам я в милостта,
която правдата възбужда,
във гръмкий вик на съвестта
всемирна, дето се пробужда;
аз виждам я във страшний съд,
вселената кой произнася
над силата, и във срамът,
кой кривдата бере, понася.
О, виждам светлата зора
на истинското възрожденье
и радостното на мира
пришествие и възцаренье.
Не питам аз: кога и как?
Но зная, че на тез въпроси
грядущето, месия благ,
решение велико носи;
и разум, милост - а не нож -
последното ще имат слово,
и правдата - върховна мощ,
ще бъде бог в сиянье ново...
Защото веч е уморен
светът от кърви и кланета
и на войната, възмутен,
той гледа кат на вещ проклета;
и кървавий димящий меч
извиква ужас, погнусява,
и славата, в човешка сеч
пожъната, е черна слава;
защото веч настръхва той
от толкова насилья, злоби
и в съвестта му не герой -
джелат е, който сее гроби.
Защото възмъжа света
и в идеали други гледа
и на войната гибелта
брои най-славната победа.
София, 1899
© Иван Вазов, 1900
© Издателство LiterNet,
02. 08. 2003
=============================
Иван Вазов "Събрани съчинения
в 22 тома", С., 1976, т. III.
|