Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ
web | Под
нашето небе
I
Глави на вкаменени великани,
безмълвни сфинксове, титани прави,
загледани в небето замечтани -
о карпи, чуда редки, величави
на мирозданьето, мечти гранитни
гигантски вцвръстени и вековечни,
аз взирам се в захлас, мечтател скитни,
във ваший тайнствен рой, покой безпечни.
И чини ми се, че чета във вази
на вековете тайните загадки,
на времето летежа, във талази
безследно минал над чела ви гладки.
I I
В полите на гигантите базгласни,
във чийто дупки гълъбите гукат,
пасе си стадо; агънца безстрастни
играят; нейде крави мукат.
Внезапно там овчарче с лик опален
от слънце лекичко се закатери
по щърбите на истукана скален,
на върха спря се и ръце разпери.
Ръце ръзпери и с гърди пияни
от въздух и свобода нещо викна:
трепнà роякът неми великани
и ехото му десет пъти кликна.
I I I
Залезе слънце. Месецът изгрява.
Под златний му светлик, в мирът поднебни
тълпата великани оживява,
добива странни образи вълшебни:
чудовища, страшила баснословни
неземни, чужденци на битието,
порастват още, чудни и страховни,
рисувайки си сенките в небето!
И мощно диша в нощното сиянье
суровий хор на тез колоси чудни
и сякаш в общий сън, във общото мълчанье
еднички те не спят, едни са будни!
Белоградчик, 1910
© Иван Вазов, 1900
© Издателство LiterNet,
02. 08. 2003
=============================
Иван Вазов "Събрани съчинения
в 22 тома", С., 1976, т. III.
|