В ПРЕСЛАВСКИТЕ РАЗВАЛИНИ

web | Под нашето небе

Като се скитах в мъртвия Преслав,
в свещений прах на старата столица,
из гроб един пред мен изскокна прав
цар български с венец и багреница.

Познах го: бе великий Симеон.
- Аз десет века спах тук - той извика, -
кажи, що стана с моя славен трон?
Що стана ми държавата велика?

Поклон сторих, казàх. Той рече: - Жал!
А Томи, Охрид, Пинд? А Шар, а Сава?
- Те чужди са. - А аз ги бах владял!
Разграбена е моята държава!

В сегашната - аз бих се задушил,
за Симеона тясно тук е вече:
велик във гроба - тук се бих смалил!... -
и той потъна в гроба, туй кат рече.

- О, стой! - със плач викнàх към царя аз,
пред чийто меч бе всичко треперало: -
О, стой! Кат има Симеон у нас,
и царството му негли би се сбрало.

София, 1900