Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАРЯСАНАТА ВОДЕНИЦА
web | Под
нашето небе
Млъкнàла. Всичко глъхне и заспало.
Животът спрял. Млево кошове немат.
Зловещо камъне мелнични дремат,
над тях не пей кресливо кречетало -
тук дъха на умряло.
Пресъхнал улей; струя буйна, жива
не кара колелата с бяла пяна,
гърмеж и врява радостна престана.
Пътеката отвън е мълчалива,
тревата я покрива.
Застой и сън - там, дето бе движенье,
душата от телото е отнета;
на камъне, вода и колелета
престал съзвучний труд и шум, и пенье,
и веселото бденье.
Не давай, боже, често под небето
с тъга да срещам воденица спряла,
поток пресъхнал, черква запустяла,
безструнна, глуха арфа, откъдето
песнята отлетяла!
София, 1899
© Иван Вазов, 1900
© Издателство LiterNet,
02. 08. 2003
=============================
Иван Вазов "Събрани съчинения
в 22 тома", С., 1976, т. III.
|