ОРЛОВОТО КРИЛО

web | Под нашето небе

Веднаж на полето крило от орел
видях, че лежеше, разкъсано, кално,
перата изглозгани, смачкани жално -
що цепели властно въздушний предел.

Останки нещастни от гордия жител
на свода прозрачни! Безимен парцал
от бившата сила!... И тежка печал
пробуди се в мен за крилатий властител.

Две псета наблизо лежаха на пек,
вкушаваха в мързел и в сън битието -
доволни и сити - две псета в полето...
И моята висъл отиде далек

в живота, де подлите сили царуват,
де толкова мощни крила се трошат,
летежи високи цалуват прахът,
орли горди гинат и псета добруват.