НОЩ

web | Под нашето небе

Стоя разбуден, сам,
потънал в мисли, ням.
Навън фъртуна вие,
реве среднощниий мрак;
часовникът ми бие:
   тик-так, тик-так!

Измина младостта,
измина радостта.
Минута след минута
фърчи със бесен бяг,
изчезнува нечута. . .
   Тик-так, тик-так!

Безбройни часове,
рояци векове
така са се бегали. . .
От тайнствения бряг
не са се йощ връщали.
   Тик-так, тик-так.

Що значи тоя звук?
Той мярката е тук
на мигът и на века,
към гробния ни праг
водачът, който не чека. . .
   Тик-так, тик-так.

Стоя разбуден, сам,
потънал в мисли, ням,
навън фартуна вие,
реве среднощний мрак,
часовникът ми бие:
   тик-так, тик-так.

София, 1900