Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОД НАШЕТО НЕБЕ
web | Под
нашето небе
Поет роден съм аз, поет съм същ.
Душа на песни извор е могъщ -
във радост, скръб, при росните цветя
на май, в фъртуните на януари,
всегда - доволно е да диша тя
въздухът на България.
На моя дух свободен и крилат
за песни родина е целий свят
но странна сила сеща, колчем той
вис някой зърне на Балкана стария,
когато тласнува летежа свой
в небето на България
Сърце ми знай да тупа и копней
над всяка скръб и звукове да лей,
и всяка струна в него закънти,
щом някой външен стон удари я;
но то най-страстно чувствува, тупти
с сърцето на България.
На мойта Муза ликът вдъхновен
навред дружи ме, скръбен ил засмен -
тя песни сладки тихо ми шепти.
Но пламък нови, творчески, разгаря я,
до нея колчем екне, долети
вик някой на България.
© Иван Вазов, 1900
© Издателство LiterNet,
02. 08. 2003
=============================
Иван Вазов "Събрани съчинения
в 22 тома", С., 1976, т. III.
|