НЕ СЪМ СЕ ПИТАЛ...

web | Под нашето небе

Смути ме мисълта: защо аз драскам тия
небрежни стихове - кой друг ще подели
това, що чувствувам, що казвам и що крия
дълбоко във душа - що мъчи ме, боли?

Защо и за кого тез строфи аз наряждам -
ту тихи като стон, ту мощни като бяс?
Уви, туй питане - вината си обаждам -
не съм слагàл до днес пред песента си аз.

Кому се ревне тя, кому е тя противна -
не съм питàл. Аз пях, каквото ми се пя:
свобода, красота и таз природа дивна
и бурното море, в душа ми що кипя...

И роднита съдби, и любовта омайна,
доброто, милостта във наший твърди век...
И може би затуй песнята ми случайна
във хилади сърца намирала е ек.