КОПНЕЖЪТ НА ЗВЕЗДИТЕ

web | Под нашето небе

Зад сини чуки слънце се затули.
Сгъсти се здрач и нощний мрак забули
      страдалний морен мир.
Премина ангел тихо по небето -
въз мъките, скръбта на битието
      разля врачебен, сладък мир.

И фръкна пак към царството на бога,
де правдата на славата в чертога
      тържествено цари.
Видяха го трепливите звездици,
кат пролетя през техните граници,
      извикаха му: - Ангел, спри!

Отдека идеш? - Ида от живота,
от мъките, от земната голгота,
      от вечний на сълзите мир -
там, де любов, вражди кипят - продума
светият ангел и пое си дума.
      Потъна в тайният ефир.

И дълго те копнеяха смутени
в пространствата си пусти и студени
      над таз вълшебна реч: Живот.
Минуват, бягат, идат вековете,
а няма да вкусят те нивга, клети,
      от тоя забранени плод.

1899