КОКИЧЕ

web | Под нашето небе

Въз снега се е подало
ранно цъфнало кокиче.
Зърна цветенцето бяло
    миличкото птиче.

- Здравствуй, цвете ранобудно! -
пиленцето му издума; -
пролет иде, време чудно,
    радост в нова шума.

- Здравствуй - зайчето му каза, -
мъх в снега от дълго чопля...
Виждам, пролет се показа:
    скоро ще се стопля.

- Здравствуй, прелестно кокиче -
близкий сухи храст застена. -
Скоро пак ще ме окичи
    шумица зелена.

- Здравствуй - рече му въздуха, -
песен скоро ще да влее
радост в тишина ми глуха,
    слънце ще ме сгрее.

- Поздрав! - там от небесата
витошки орел изграка. -
В старо гняздо, на скалата,
    любов пак ме чака.

- Здравствуй! - рече му сърцето. -
Тежки ми са зимни бури... -
Рече и замлъкна клето,
    нищо не притури!

София, 23 февруари 1900