КОЯ Е ТЯ?
(Живите души в спалнята ми)

web | Под нашето небе

В нозете ми, на леглото ми желязно,
изписана е прелестна глава.
В очите й грей небесна синева,
устенце розово се смей любезно.
Чий бил е тоя поглед, пълен с плам?
Кой образ е възпроизведен там?
Слугиня ли? Шивачка? Ил кокетка
графиня, що в салоните блестя?
Мома ли селска мойта е съседка?
            Коя е тя?

Над мене - други лик: с коса разстлана
по рамена - красавица. Тя веч -
испанка, знам - по страшни взор, кат меч,
по името що там стои: Хуана.
Чий лик художникът е рисувал,
душа и страст навеки му е дал?
Кого тез страстни очи са горели?
Туй младо сърце за кого пламтя?
Чие са име тез уста шептели?
            Коя е тя?

Килимът на стената представлява
една сърна с изпулени очи,
с куршум в снага, пред хрътки две търчи -
застигната в зелената дъбрава.
Ужасен символ на триумфа клет
на зъл въз благ във тоя божи свет!
И сякаш чувам как й бий сърцето,
от злоба дето нивга не туптя,
и нейний поглед плах кълне небето...
            Коя бе тя?

Над портата - е сцена друга тъжна:
там ладия, във ветрове, мъгли,
разбива се о страшните скали -
със бездната се бори безоръжна.
Талази пенести налитат с гнев.
Аз чувам техний тъжествующ рев,
как плачат мачти и платна раздрани,
сред бурний вой, де смърт я връхлетя -
предсмъртното й, ужасното й стенанье...
            Коя бе тя?

Една душа тук жива още има,
невидима, безплътна, като блен.
Заспя ли, бдя ли - тя е се при мен,
дружи, милее ме и тирани ме.
Заглъхвам ли - тя дума ми: "Звучи!"
Отрадам ли, тя шъпне ми: "Фърчи!"
"Мисли!" - когато цял свят спи, отдъхва,
за труд упорен дига ме нощя
и скръб всемирна в песнята ми вдъхва.
            Коя е тя?

София, 1900