* * *

web | Под нашето небе

Избягах от света и от борбата,
      от любдский глъч и шум
и рекох: - Душо, гълтай тишината!
      Почивай си, мой ум!

И казах на сърцето: - Пей тук, братко,
      с планински хор пей:
каквото имаш - горско или сладко, -
      свободно си излей.

Но чух веднъж и тримата смутени
      мълвяха: - Тук е благодат
и мир; но ний за мир не сме родени,
      нас тегли наназад.

Ламтим да плувнем пак в шума световни,
      да любим, да кипим...
Неволите и страстите вековни
      със всички да делим.