ГОСТИТЕ

web | Под нашето небе

      Кой чука там?
- Тук любовта е нежна,
омайницата прежна...
От моя сладък плам,
поет, поутоли гърди си!
      - Любов, иди си!

      Кой чука там?
- Аз Радостта съм. - Що е?
- Доидох в сърцето пусто твое,
по-пусто от порутен храм,
да фърля искра младост.
      - Иди си, Радост!

      Кой чука пак?
- Тук Славата е. Тичам
за нови лаври да извличам
поет из забрава, мрак.
От небесата ида право.
      - Махни се, Славо!

      Кой чука йощ?
- Скръбта съм. Дружка вярна,
дойдох да ти се мярна,
че сам си в тая тъмна нощ!
Отваряш ли ми ти врата си?
      - Влез, ти си у дома си!

София, 1900