ЕСЕН

web | Под нашето небе

Капят, капят позлатени
        листи по земята,
ветри есенни студени
        плачат в дървесата.

Някога, във младо време,
        тоя стон печален
скръбно свивал е сърце ми,
        кат стон погребален.

Фърка времето крилато,
        фърка с бяг чудесен:
мина мойта пролет, лято,
        влязох и аз в есен.

Днес спокойно гледам ази
        вехнещата младост,
кат картина, дето пази
        за мен тайна сладост;

днес любовно слушам тая
        музика в листата,
като отзив на оная,
        що ми е в душата.

1900