ДЪБ

web | Под нашето небе

В голо поле дъб растял високо,
сам полето веселил широко.

Пойни птички в шумата му пели,
в пек стада под сянка му лежели.

Застарял той. Много рани носи
от стихий, топори по тело си,

Много клони сухи застърчели,
мощни гърди черви му проели.

Застарял. Но дойде пролет мила,
в дъб де буди нова младост, сила:

Разшуми се, с песни загърмява,
пусто поле пак развеселява.

София, 1900