Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БОГ ДА ПРÒСТИ!
(Разговор с бабичката
- пазачка в Орландовските гробища)
web | Под
нашето небе
- Бабо, чий са тез гробове?
Ти тук пазиш от години.
- Ех, мой синко, има нови,
има стари - днес се рине
друг - за старий дядо Косте.
Той от мъки се избави,
мене господ пък забрави.
Бог да прòсти.
В този гроб съд божий чака
зъл болярин греховити.
Много очи той разплака,
дор му гледаха очите.
Ех, и неговите кости
при сюрмашките легнаха -
сал злините му остаха,
бог да прòсти.
Тука млада спи невеста.
Много на света изпати.
Мъж богат взе, но - злочеста...
бог добре й смърт изпрати.
Тоз мермер мъжът поиска -
сякаш пак да я потиска.
Бог да прòсти.
Тук един ергенин тлее.
Млад - зелен се той погуби:
не поиска да живее
без момата що полюби.
Беше през велики пости...
Много свят плакà, а ази
се го мисля оттогази.
Бог да прòсти.
Мой син спи под таз покривка.
Един беше - господ взе го.
Тук и моят мъж почива.
Много си теглих от него:
имаше нърави остри,
лош бе, синко, и до старост,
ала нямам ази ярост:
Бог да прòсти.
А тоз гробец? На солдатин -
от болницата довлечен.
Тоз мермер със надпис златен
е на големец изсечен.
Всички, всички тук сме гости,
бар да нямаме омрази...
Ех, ще кажат и за нази:
бог да прòсти.
София, 1900
© Иван Вазов, 1900
© Издателство LiterNet,
02. 08. 2003
=============================
Иван Вазов "Събрани съчинения
в 22 тома", С., 1976, т. III.
|