ДВЕ ПРОЛЕТИ

web | Под нашето небе

Пей и фъркай, и ликувай,
        о младеж крилата,
пролетта си отразнувай,
        пролетта си злата.

Прав е твоя друм широки,
        със цветя постлан е,
над глава ти свод високи
        син е и засмян е.

И животът ти се лее
        в брегове зелени;
във душа ти радост пее,
        спомен там не стене.

Радвай се, цветя събирай -
        младостта е красна,
сили за подир набирай
        в пролетта си ясна.

Ние - мойто поколенье -
        нашта не видяхме,
в вихри, в смутове, в кипенье
        ний я преживяхме.

На епохи две бурливи
        бурите жънахме,
сред талазите гръмливи
        пролет не познахме.

Битие имахме рядко,
        с трусове обилно.
вие поживейте сладко -
        ний живяхме силно.

София, 1890