СТОГОДИШНИНАТА НА ПУШКИНА

web | Под нашето небе

Издекламирано при тържеството в "Славянска беседа" на 29 юни 1899 г. по случай столетието от раждането на Пушкина

И ний в едно с Русия великата и слава
празнуваме - поета й празнуваме любим,
и нам душата отклик на радостта й става,
в триумфа й се месим и гордостта й делим.

И ние поклон чиним на гения славянски,
на творческата мисъл и ний плетем венец,
пленява и вълнува и нас - деца балкански -
чаровний звук и лира на братския певец -

певецът, който тъй властно омаюва сърцата,
Орфей на чувства благи, любов и красота,
той вля в речта славянска мощ, сладост непозната,
той мирове вълшебни остави на света

с потоци от поезья... Столетия ще минат,
а славата му мила сè громка ще ехти,
във любовта народна ще расне исполинът,
с напевите си чудни, с високи си мечти.

Привет, земя велика, по шир, по брой, по сила -
по дух велика също - що Пушкина роди:
чело по-славно нивга с венци не си красила,
ни толкоз сладко били са руските гърди!