ВЪЗГЛАВНИЦАТА

Мои хладнеющие руки
тебя старались удержать.

Пушкин

Ах, изгубих те, изгубих!
С тежки думи ме уби:
"Аз веч другиго залюбих -
друга си и ти люби!

Туй, що беше, то загина,
друг живот ме чака там -
сбогом, сбогом!" - и замина
някъде, къде - не знам.

Боже, боже, колко мъка!
Как сърце ми се раздра!
След ужасната разлъка,
че умира, то разбра!

Но се сепнах. . . утрин злата
из прозорец гледа веч
на възглавница облята
със сълзù... Чер сън, далеч!

А от златното кръжило
ти усмихваш ми се мило
и говориш ми с очи:
"Сè съм твоя, не плачи!"