ВИДЕНИЕ

Едри снежинки фърчат мълчаливо.
Тихо ги гледам с незнайна услада...
Хлопва се портата, вмъкваш се живо
румена, в бяло, кат чудна дриада.

Мирис от здравец ми в стаята вее,
в твоите къдри - цветя, теменужки...
Де си ги брала ти в зимни вихрушки?
Нищо не казваш... Вън всичко белее.

Ний от прозореца гледаме двама.
Искам да стисна ръка кадифяна -
гледам учуден, че тамо те няма:
зириса здравецов само остана!