СÈ ПАК

web | Люлека ми замириса

Праха го вятърът разнася,
листата капят в есента,
гората, славей що оглася,
ще тъне пак във глухота.

И летни птички ще отфръкнат
от нас към друг, незнаен кът,
и тия песни ще замлъкнат
едвам изпуснати в светът.

Но сè пак някоя главица,
главица млада, в своя май,
над моя някоя песница
по-дълго ще се замечтай.