ОТ РАЗХОДКА

Към града се връщам с тебе.
Слънцето зайде отдавна.
Здрач е. Нейде квакат жеби,
нейде псе самотно лавна.

В парка тъмен чуй се вече
на щурци пискливи звукът,
през клонака, надалече,
градски светлинки блещукат.

Край на хубава разходка.
Мигат първите звездички,
в стрехите заспали птички -
сън и тебе ще прикотка.

Сбогом, моята царица,
ил: довиждане - по-харно,
че в съня ми, знам навярно,
ний ще бъдем пак двоица.