І
Зари

Пролет дочаках пак. В свода небесни -
       празник - и тук на земята:
мирис, омая и пролетни песни -
       пролет е мен и в душата.

Що от това, че гнездо е на жалост?
       Че са сребристи косите?
Пролет не пръска зари си на халост:
       всичко възражда и кити;

всичко към радост тя моли и нуди:
       чуки, долове, пустини,
дор по скалите тя цветенца буди,
        дор по печални руини.

ІІ
Зов

В клоните, по драките
      живота нови пей,
природата е в накити
      разкошни и се смей;

и чрез дъхът на розите,
      на май чрез песента
тя в хижите, в чертозите
      крещи: "Навън скръбта!"

ІІІ
Акациите

Аромати, аромати
размирисват целий град!
От акацийте листнати -
нежен, страстен аромат.

И в градините се лее
тая съща благодат,
в самотии и в алеи
пролетен е аромат.

Аромат в горите пресни,
аромат в зефира млад,
даже мойте тихи песни
напои ги аромат.

ІV
Борисовата градина

В лазура звънтят чучулиги,
в клоновете славеи пеят -
вред радости, душо, дъхни ги,
дъхни, аромати се леят.

Виж, всичко е в нова премяна;
цветя и моравки, и листи,
и весел пей в вира фонтана,
вълни си кат рони сребристи.

А там из алейките тесни,
бориките дето се сплитат,
звънливи разнасят се песни,
залюбени двойки се скитат.

V
Гимназистки

Гимназистки ме видяха
при бориките самин
и чух как си те мълвяха:
"Сè умислен, сè един."

И отминаха, и песен
звънка ми дойде от тях.
Дълго слушах там унесен
песни звънки, вик и смях.