ПЛАМЪК

Във тия песни - шепот на сърцето,
във тия песни - шум от кротка вада,
що тихо си ромони из полето,
и тих светлик на храмова лампада,
вложих цветя и чувства благовонни -
те сини отражават небосклони,

но никому не ще да бъде знайно
какви сълзи невидими таил съм,
какви страдания в душа си крил съм,
като скъпец имането си тайно -
та нужно ли е? Всякой има свойте
неволи - що да му описвам мойте?

О, да, изливал съм ги, но за мене,
за мен един, да търся облекченье,
кога са ставали гърди ми тесни
за бурний накип в тях на скръб и злоба
и душник давал им съм в мрачни песни.
Но де са? Пламък, ти им знаеш гроба!

1919