 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОСВЕТЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ
Два прозорца отвисоко
вечер гледат осветлени -
две големи очи взрени
във мълчаньето дълбоко.
Нявга само тя живейше,
тя, сърце ми що отнесе,
и на белите завеси
вечер сянката й тъмнейше.
Колко страстно поглед впивах
в тия два прозорца будни!
С колко се мечти упивах
трепетни, парливи, чудни!
Тя напусна. Но вълненье
пак душата ми размътя,
вечер видя ли от пътя
тез прозорци осветлени.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.