Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОЛТАР
Във олтаря свещ догаря.
Млъкнали молитви вече.
Храм затворил е клисаря,
богомолците - далече.
Пуст, безмълвен е олтаря,
тихий сън му пак затече.
Във олтаря свещ догаря.
Ням виси Христос разпети
с раните си над престола,
на главата с ореола,
и свещта, кат бледо свети,
сянката на кръста вети
клати по стената гола.
Ням виси Христос разпети.
И свещта догаря вече.
В тоз миг нейде надалече
звякат яростно ножове,
ужас, плачове и сеч е!...
И из раните Христови
въз престола кръв потече.
А свещта догаря вече...
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|