Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕПОЗНАТАТА (Спомен)
Често в улицата людна
виждах, някъде отива
някоя жена красива,
някоя девойка чудна;
пищна, с прелести дарена,
възхитителна и смела,
с морни очи на газела
и с омайност на сирена.
Но коя бе? Безразлично -
доста ми е, че те срящах
с погледа си и изпращах,
кат виденье поетично.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|