 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЕГДАНЯ ПРИ ЛУННА НОЩ
В струите на чучурите буйни
лунните зари блещят, играят -
чучурите само шумноструйни
в мъртвий сън подлунен сън не знаят.
Спи мегданя. Зидовете вети
с черни, чупени го сенки шарят,
а на свода, с тих светлик залети,
бледните звезди се разговарят.
Нийде зрак в прозорците, в къщята.
Нейде пред вратите - живи сенки -
женоря, със хурки под луната
златна, са излезли на седенки.
Спи мегданя. Чучурите пеят
еднозвучно. Тишина... Но ето:
звуци чудни взеха да се леят -
слепий Колчо свиреше с кларнето!
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.