Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИК
Всегда, навред - самотник вечен -
от самотата съм бегал,
у нази, и в предел далечен,
духовен сън не съм познал.
Пустинник същ - не бях в пустиня:
аз сe носил съм някой лик
в душата - някоя светиня:
луча в нощта, в мраза - топлик.
Блаженство ли или страданья
тоз властен лик ми е носил,
възторзи ли или терзанья -
еднакво скъп е мене бил.
Че на живота смисъл давал,
сърце пазил от плесента
и никога не ме лишавал
от трепети и красота.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|