В ГОРАТА

Един до друг самотни там вървяхме
под сенките на сънний дръволяк,
вървяхме ний и нищо не гълчахме
                в чаровний полумрак.

Мълчахме - та нима е говор нужен
на светящи от щастие лица -
на слънчов луч, на мирис теменужен,
                на влюбени сърца?

Дълбок покой. Ни шум, ни птица жива -
на нищо там не чуйше се ласа:
понявга странен звук като звънлива
                цалувка будеше леса.