ЕНИГМА

Ту празничен пир, ту голгота,
долина на плач или песен,
аз често се питам унесен:
какво е туй нещо живота?

Попитах служителя божий,
- Живота? Към вечния друм е! -
Безверник обади се тоже:
- Живота? Един празен шум е!

Отшелника питах - той рече:
- Живота? Вертеп е на злоба. -
- А грухналий старец отсече:
- Предверие само на гроба.

Обърнах се аз към мъдреца,
на всичко постигнал конеца.
- Животът - каза той в смущенье -
загадка е страшна за мене.

- Любов е! - извика младежът
залюбен, - небе е лазурно! -
Поетът: - Море е той бурно,
на страсти могъщи кипежът!

Друг рече: - Живота наш тук ли?
Верига от мъки, теглило! -
Попитах детенцето мило -
то рече: - Игрици и кукли.