Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОБУЧАВАЩИТЕ АСПЕКТИ НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Владимир Атанасов

web

Не съм дръзвал да пиша текстове, които коментират творческата биография на колега като доц. д.п.н. Мария Герджикова. Трудността на подобни жанрове е разбираема, още повече, че всеки такъв текст предполага и самопреценка - на времето, мястото и собствената роля в професионалната сфера. Такива текстове не без основание изглеждат премного ангажиращи - с отговорност към личността и нейното полагане в перспективите на собственото разбиране за „принос“ и „авторитет“. Но отговорността е функция на езика - едно предизвикателство, което открива пролука между стереотипите на приятелството и академичното говорене.

Ще ми се да започна с едно „бягство“ - от езика на официалната „сводка“, от патоса на юбилейното говорене, в което сладни утайката на предвзетите възхити. Да се прекрои този език е точката, в която според мен се вписва решимостта на един друг проект - завръщането към общото намерение да се предложи един нов образователен конструкт, в който знанието да се свърже с практическото приложение, а информацията да се превърне в инструмент за „извличане“ на нравствените уроци, които литературата носи.

Ако човешкият контакт има давност от две десетилетия и половина, то началото на едно плодотворно сътрудничество, което, надявам се, да продължава дълго, се състоя през 1993 г., когато случаят или неизбежността събра един колектив от колеги и съмишленици, за да се основоположат теоретично заниманията с литература в училище. Общият труд получи нелишеното от професионална коректност заглавие „Концепция за литературно образование (V-ХІІ клас)“. Работихме заедно с доц. Румяна Йовева и други колеги от Софийския и от Шуменския университет. Тогава всъщност се активира съвместната ни работа по един проект с доц. Мария Герджикова. Тази работа продължи в годините - с намерението да се потърсят по-ефективни модели, които да удовлетворяват потребностите на учителите, но да не подценяват очакванията и потенциала на учениците.

Тогава именно се задълбочи и любопитството към теоретичния свод, от който М. Герджикова извежда своите методически идеи. Извън това, което лично познавах от работата си като учител по български език и литература, оказа се, че търсенията на М. Герджикова са не само в областта на старогръцката и западноевропейската литература, но и на българската, на анализа и интерпретацията и техните училищни аспекти, както и на редица съществени проблеми от областта на литературното образование. Разработките й върху творчеството на Омир, Есхил и Софокъл, Сервантес и Молиер, Ботев, З. Стоянов, Йовков и Вапцаров носят неизбежните следи на времето, но те са богати на идеи, поднесени на език, който още привлича със свежата си гладкост.

Още в началото на 80-те години М. Герджикова заявява интереса си към интегралните аспекти на литературното образование в доклада си „Разкриване на връзките между отделните литератури - фактор за интензификацията на обучението по литература“ (1983). И днес работата й в това направление продължава с оглед на новата учебна програма за класовете на гимназията, изготвянето на нови учебници по литература и осмислянето на по-атрактивни методически решения в тях.

В намеренията на М. Герджикова остава желанието да се създадат ефективни модели на работа в средното училище, което се въплъти в работата й с проф. Богдан Богданов върху материала по старогръцка литература за 8. клас. И днес аргументите на М. Герджикова, че изучаването на старогръцка литература е подходящо начало на последния (гимназиален) етап в литературното образование, имат своята актуалност в разработването на новите учебни програми и образователни стратегии, като основа на работата върху образците от старогръцката и западноевропейската литература, които се изучават в гимназиалната образователна степен.

Всъщност М. Герджикова полага много усилия за усъвършенстването на онова, което все още се определя като „учебен анализ“, като съставна част от „урочната система“, представляваща различни явления на старогръцката литература. Тези идеи имат своя синтезиран израз в книгата „Мястото и ролята на старогръцката литература в обучението на учениците“ (1987). Б. Богданов се отзовава с категорична преценка още за докторската дисертация на М. Герджикова: „Що се отнася до литературнотеоретичните моменти на работата и до по-специалните въпроси, засягащи старогръцката литература, намирам, че Герджикова е успяла да преведе на методически език редица теоретични постановки, останали до този момент откъснати от практиката на обучението по литература.“

М. Герджикова търси възможностите за пресичане на траекториите между теоретичните и практическите изследвания. Проблемите на текстоизграждането намират осъществяване в съвместното техническо ръководство за ученици „Отговор на литературен въпрос“. В своята част М. Герджикова предлага съвременна адаптация на методическите си идеи, систематизирани в кратък текст със същия наслов (сп. „Родна реч“, 1981).

Илюстрация в това отношение е и идеята за поява на книга, в която кандидат-студентите да „учат“ своите последователи от следващите випуски. Сборникът „Изпитни теми“ (1994) беше създаден по идея на М. Герджикова, за да очертае координатите на работата „за отличен“, но без да налага корави матрици и готови щампи. Коментарите към всяка кандидат-студентска работа имаха за цел да провокират стереотипите на писане, да поощрят по-гъвкавите жанровоинтерпретационни решения, да съставят „списъци на грешките“, които най-често се допускат. Университетското издателство реагира бързо и преди следващата изпитна сесия сборникът беше вече факт - за да подкрепи усилията на кандидат-студентите за успешно полагане на изпита по български език и литература.

В продължение на няколко години тези намерения се осъществяваха и в курсовете за следдипломна квалификация в СУ „Св. Климент Охридски“ върху актуални теоретични и методически проблеми на литературното образование. С компетентност и ентусиазъм М. Герджикова участва и във формите на следдипломна квалификация извън академичните аудитории, което намира израз в работата с отделни колеги и квалификационни групи в страната. Смятам, че най-убедителният знак в това отношение са възторжените отзиви на колегите учители за съвместната им работа с М. Герджикова.

Днес М. Герджикова е доктор на педагогическите науки, кандидат за професор в Катедрата по методика на обучението по български език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Миналата година в сп. „Български език и литература“ се появиха работите й върху преподаването на драматическо произведение, както и обстойният анализ върху одата „1876“ в контекста на Вазовата „Епопея на забравените“. М. Герджикова продължава работата си със студенти и специализанти и с готовност съдейства за повишаване квалификацията на учителите от средното училище. За мен е изумителна нейната способност да обединява усилията на автори, различни по възраст, професионална компетентност и изследователски нагласи, както и да убеждава колегията в правотата на своите идеи и намерения. Използвам възможността да й поднеса за всичко това личната си благодарност.

 

© Владимир Атанасов, 2001
© сп. Български език и литература, 2001
© Издателство LiterNet, 04. 05. 2002
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2001, бр. 2-3.