До облаците да хвърчат цепеници.
От ударите да се тресе двора.
Зашеметени от небето да падат птици.
За луд да те мислят минаващите хора.

До прегракване викай. Със зъби късай
болката, която ума ти рендосва.
Така стой изправен - черен, навъсен.
Върха на тополата с гръб да докосваш.

Да ти пукат ставите. До смърт да си жаден.
Плюй си на дланите и блъскай дървата!
Докато в краката си я видиш да падне -
разкървавена, но усмирена - душата.