Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАМЪЧИ СЕ БОЖА МАЙКА

Тодор Моллов

web

Празникът Рождество Христово (25 декември) е един от най-важните в българската фолклорна култура, защото тогава според нашите прадеди започвала Новата година. Църквата го признала още през 4. век, когато християнството започнало да се разпространява сред езичниците, които почитали зимното слънцестоене (21 декември) като най-важен ден в годината - те вярвали, че тогава Слънцето умира и възкръсва за нов живот. След приемането на християнството древният календарен мит за умиращото и възкръсващо слънчево божество бил възприет като средство за обяснение на християнската легенда за раждането на Христос от Богородица. Така в народна среда божеството получило чертите на новороден млад слънчев бог и по-старите химни в чест на Слънцето се преобразували в песни за раждането на Христос.

Преходът от Стара към Нова година е най-важният за всяка традиция, защото според религиозно-митологичните представи тогава светът се разпадал (умирал) и възобновявал във вида, който е имал някога, в Първото време на сътворяването му от Бога. Всяка година по това време хората извършвали свещени действия и пеели песни, за да помогнат на силите на Реда да преодолеят тази временна смърт в природата и обществото. Тъкмо в този момент едни от най-важните песни били тия, които разказвали за раждането на техния Бог.

Навлизането в периода на зимното слънцестоене започва на 20 декември, когато се почита Свети Игнат, затова и в коледната песен "Божа майка ражда Млада Бога" се описват мъките на Богородица, които траели няколко дни - от Игнажден до Коледа. Доколкото още първите християни свързвали раждането на Христос с раждането на младото слънчево божество, което си представяли и като "небесен огън", те прикрепили към 20 декември празнуването на светец с многозначителното име Игнат (на латински език "игнис" значи 'огън', а Игнат - 'огнен'). Така в песента се указва по косвен начин на огнената (слънчева) природа на новородения Бог, и ние вече няма да се учудим, ако срещнем и други коледни песни, в които младия бог има огнена същност. В една песен се разказва как след раждането Божа майка търсила дълго време кръстник - тя питала подред няколко светци дали биха кръстили Млада Бога, но всеки от тях й отказвал, защото (според техните думи) "Господ тежи като камък, а си пари като огън; той е огън, аз съм слама - не мога да го кръстя". Това прикрито указание за огнената природа на Бога се допълва и от още една древна представа за слънчевото божество - то е родено от земната каменна твърд, тоест има едновременно каменна и огнена природа. Разбира се, в съгласие с евангелската легенда, в края на тази песен Божата майка открива светец, който се наема да кръсти Млада Бога - това е Свети Иван Кръстител, който го потапя в река Йордан.

Кръщаването на Млада Бога във водите на "Йордан-река" от Св. Иван задава двете най-важни календарни точки на коледния обреден комплекс - той трае 12 дни, от 25 декември до 6 януари (Йордановден). Тези дни били наричани "мръсни", "нечисти", "некръстени" или "погани" (тоест езически) и се вярвало, че тогава светът не е още окончателно подреден - през този период в него властвали силите на безредието (Хаоса), а хората се плашели да излизат през нощта навън, защото можели да срещнат зли митични същества (например, вярвало се, че може да ги "яхнат" караконджулите). Според народната вяра броят на тези дни съответства на дванайсетте месеца в една година, което още веднъж иде да ни подскаже, че Раждането на Млада Бога се мисли и като раждане на годината, тоест тогава започва новата слънчева година. Затова някога хората са наблюдавали внимателно какво ще бъде времето през тези дни, защото вярвали, че такова ще е времето през съответния годишен месец.

Вече отбелязахме, че според старинните митологични представи в края на годишния цикъл Светът губел своята подреденост - той се разпадал на съставните си части или се свивал в една точка, за да разбухне отново след започване на Новата година. И докато в подредената Вселена имало ясни граници между трите времеви измерения (минало, настояще и бъдеще) и между трите пространствени равнища по вертикала (трите свята - подземния, земния и небесния), в края на годината се вярвало, че тези граници са пропаднали и времето и пространството са се смесили. От една страна, тази религиозно-митологична представа породила и вярата, че за да се възстанови Редът, хората трябва да преразкажат онова, което се е случило в Първото Време (как Господ създал света и човека), тоест митовете за сътворението. От друга страна, смесването на времевите слоеве позволявало на хората да вярват, че в този момент могат да "видят" и неща, които ще се случат в бъдещето - на Коледа някои гадаели какво ще е времето през годината, други гадаели за бъдещия берекет (плодородие), а трети за собствената съдба (например дали ще се оженят през новата година).

Някога хората вярвали искрено, че чрез обреда помагат на своя Бог и на силите на Реда отново да обновяват и преподредят света в неговата изначална хармония. Затова в песните за Раждането на Млада Бога цялата природа му отдава почит като на Вселенски Бог - за един миг всичко живо и неживо застива в благоговейно преклонение. В някои песни обаче се срещат примери за нарушаване на тази почит, което кара Божата майка да прокълне непослушните. Дървото, което не се привело и не смълчало своите листи, било прокълнато от нея да трепти и с вятър, и без вятър, откъдето иде и името му - трепетлика. Същото сполетяло и кукувицата, която закукала в неподходящ момент (по време на съня на Млада Бога) - Божа майка я проклела да снася в чужди гнезда и да не може да отгледа свое потомство. Тези мотиви са тясно свързани с представата за взаимната обвързаност между Коледа и Първото време, което позволява в коледните песни да проникнат и детайли от митовете за сътворението - тъкмо защото тогава Господ е създал всички неща в света, се вярвало, че те тогава са получили както своите индивидуални особености (включително трептенето на трепетликата и кукуването на кукувицата), така и имената си.

Една от важните особености на песните за раждане на Млада Бога е устойчивото присъствие на мотива за липсата (изчезването) на току-що родения Бог. Божа майка тръгва да го дири и среща групата от момци-коледари, които някъде се представят като войнска дружина. На нейния въпрос дали са виждали Млада Бога, те отговарят, че идат от Долна земя, където са го видели да се бие с "долноземци", "татари" или "турци-анадолци" - канел се да дойде "тази вечер на Коледа". Този песенен мотив е твърде важен за разбирането на митологичната сърцевина на самия обред. От една страна коледарската дружина се представя като войни, които идват от отвъдния свят, където заедно с Млада Бога са участвали в битка на страната на силите на Реда. От друга страна става ясно, че макар битката да е срещу митологичните сили на безредието, тук тези сили са представени и в човешки облик - като "долноземци" или като някои от реалните исторически противници на българския народ (татари или турци). Тази интересна промяна на имената иде да потвърди още веднъж идеята за едновременно възникване на българската фолклорна митология, българската обредност и българския юнашки епос (да припомним, че в някои коледни песни Божа майка търси изгубения си син, наречен на името на главния епически герой Марко).

Песните за раждането на Млада Бога са важно свидетелство за сложната религиозно-митологична същност на нашия обреден фолкор, в който се преплитат редица наслоявания от българското езичество, които са вече неразбираеми за своите носители - и до днес тези песни се мислят за върхова изява на нашата християнска принадлежност.

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.07.2002, № 7 (32)

Други публикации:
Литературни анализи в помощ на учениците от 6 клас. В. Търново: Абагар, 2000, с. 12-15.