ХРОНОНИМЪТ ПОЛЕРАНИЯ

Тодор Моллов

web

Названията Полерания и Раниполия/Ранополие са термини-хрононими, които битуват във фолклорна среда със статут на еортоними и са разпространени в българското етнично землище в неговия териториален обхват от периода на покръстването и формирането на фолклора. Те обозначават най-вече 24 април (денят между 23 апр., Гергьовден, и 25 апр., Марковден), който (и заради името) се осмисля като "сестра" на свети Георги; повсеместно има отношение към ритуалите за дъжд (по-известни като "Герман" и/или "Пеперуда/Додола")¹. В няколко случая хрононимът се отнася към 1-2 май (прор. Йеремия и свети Атанас Летни) или към 9 май, свети Никола Летни², когато най-често се правят указаните обреди за дъжд (в западните краища се извършват изофункционалните му литийни шествия по полето). Отделно (и специално!) трябва да се подчертае, че хрононимът се среща и в обредните песни (гергьовденски и великденски) и баладите - както за празника, така и за сестрата на свети Георги³. За работата ни не е без значение и възможността от посочения хрононим да са се оформили поне две селищни названия - Браниполе, Пловдивско и Ранилук ~ Ранилъг, Трънско (със замяна на поле с лъг, лъка).

Изследователите на обредите за дъжд неведнъж са обръщали внимание на тяхната изключителна древност - смята се, че те дават твърде ясни свидетелства за диалога между официалната и неофициална сфери на културата. Днес може да се приеме, че обредите възникват в процеса на християнизацията и фолклоризацията на култа към гръмовержеца и дъждодавец Перун чрез фолклорното двуединство на обредите за регулиране на водно-топлинния баланс (Герман и Пеперуда), както и че отразяват двупосочните взаимоотношения на идеите на този миторитуален комплекс с известното Чудо на св. Георги със змея и девицата. В тази връзка не е излишно да припомним, че според проф. Стоян Генчев в инвариантната схема на обреда персонажът с името "Герман" (всъщност фигурка от кал/глина) "умира" на Гергьовден, което обяснява честото именуване на фигурката с име Георги, а едва след 9 дни се отравя и изхвърля в течаща вода като "нередовен покойник" (Генчев 1974; 1985). От друга страна, важен за идеите на обреда е фактът, че в някои райони девицата-пеперуда се обозначава като "майка" на Герман (а в румънските записи - "майка на дъжда")⁴. Доколкото обредът не е само подвижен (в някой от великите четвъртъци), а и неподвижен, съобразен с "деветините" след Гергьовден, което фиксира препогребването на "сина" Герман на 1 май (прор. Йеремия) и танцът (с молба за дъжд) на "майката" Пеперуда на 2 май (летен св. Атанас), може да се смята, че посочената "роднинска" логика на равнище хрононими присъства и в началната (отправна) ситуация - така 23 април (Гергьовден) и 24 април ще са също свързани с идеята за Герман (в някои райони куклата се нарича Георги < св. Георги) и неговата "майка" (срвн. по-горе). По този начин става много по-ясна логиката на появата на известния в пределите на ранносредновековното българско етнично землище хрононим Полерания като отражение на името Полихрония, познато като име на майката на светеца в едно от най-ранните му гръцки жития (от Дадианов тип⁵) и неговия старобългарски превод от края на ІХ и първите десетилетия на Х век. От множеството изследвания на интересуващия ни обреден комплекс от Михаил Арнаудов насетне става ясно, че в голяма част от Тракия (и особено в Пловдивския край) "Пеперудата" се прави на 24 април, Ранополие⁶, след което вече едва ли има съмнение за връзката между Житието и обредния хрононим⁷ (с тази разлика, че във фолклора Полихрония се е превърнала от "майка" в "сестра" на св. Георги)⁸.

В контекста на изложените съображения за диалогичните взаимоотношения между домашната българска миторитуална традиция и високата (институционализирана) професионална култура, проблемът за конкретните пътища на навлизане на фрагменти от Житието на св. Георги в българската фолклорна обредност (в частност редакцията с името Полихрония) може да получи един по-правдоподобен отговор. По-горе отбелязахме, че имената Геронтий и Полихрония се появяват за пръв път в една от гръцките народни ("апокрифни") версии на най-ранната "Дадианова" редакция на житието. Тъкмо тя обаче става особено популярна по времето на имп. Василий І Македон не само заради факта, че според изворите той смятал свети Георги за свой покровител (а и на неговите наследници от династията на Македоните), а и заради съвпадението на името Полихрония и традиционното литургийно благожелателно славословие към императора ("Многая лета"). Ето защо, независимо че до времето на обявяването на Симеон за цар (и "присвояването" на сакраменталната имперска формула през 913 г.) в България може да е била преведена някоя от признатите житийни редакции, тъкмо в този период по обясними причини става популярна и версията с името Полихрония⁹, и тъкмо тя има своето отражение в обозначаването на 24 април като Полерания. Амбициозното присвояване на посочената формула от страна на цар Симеон е дало повод за странна (и иначе необяснима) подигравателна фраза от страна на имп. Роман Лакапен в първото от писмата си до българския княз, датирано от 924 г., която предаваме по превода на Васил Златарски - "И тъй, ако ти желаеш да се именуваш цар на ромеите, нищо не ти бърка да се провъзгласиш и за господар на цялата земя, на която ти не притежаваш ни най-малка част за поселение, ако и да мечтаеш много за себе си; ако ли пък искаш, (то наричай се) и амермумн на сарацините (титулът на халифите Емир-ал-муменин - 'княз на правоверните'), за да станеш по-страшен за хората, както, аз не се шегувам, в приказката за оная жена, която нарекла сина си Полихрони наскоро след смъртта му." (Златарски 1896: 286). Макар Златарски да отбелязва, че "не е известно за коя приказка се загатва", не е трудно да се разбере нейния смисъл - обигравайки саркастично-подигравателно семантиката на "присвоената" от Симеон формула "на многая лета", императорът се стреми да унижи българския владетел, комуто не остава много (жизнено) време...

БЕЛЕЖКИ

1. Полерания/Полехрания (Дерманци, Ъглен и Червен бряг, Луковитско; Ябланица, Тетевенско; Панагюрище; Кюстендилско), Поле-рани (Абланица, Тетевенско), Пољебранија (Куманово, Македония), Поље Обранија и Пољобранија (Изт. Сърбия), Пољеранија/Појаранија (Ю. Банат); Ранополия (Зап. България; Голямо Конаре, Пазарджишко), Храни-поле (Медвен, Котленско), Рани-поле (Чаирлии, дн. Речица, кв. на Сливен; Панагюрище и Новосел, Пловдивско), Бурания (Радуил, Самоковско; срвн. основата "-рания"), Ранопољија (Изт. Сърбия), Бранопољија (Хомолие, Изт. Сърбия). По необходимост (липсата на място) представяме сводната библиография на изворите: Любенов (1887: 18; 1891: 136); Славейков (1891: 439); Маринов (1914: 462) (=Маринов 1981: 621-622); Табаков (1986: 99, 462); Арнаудов (1924: 271); ПК (1986: 280); Василева (1994: 291); Попов (1989: 67; 1991: 55); ИБЕ (1992: 90-91); Агапкина (1995: 117); Толстой (1995: 496-498); Кабакова, Седакова (1995: 498-500); Агапкина, Валенцова, Плотникова (2004: 167); Агапкина (2004: 183-185; 2002: 335, с лит.). [обратно]

2. За връзката с 1 май срвн.: "Свети Еремия и света Полярания, свети Спас, сос златен клас, с' полье, весело да ни испестуе" (Кюстендилско; в този контекст може да се включи и терминът Полье Jеремија от Изт. Сърбия). Връзката на 9 май (св. Никола Летни) с обредния комплекс е фиксирана в Кюстендилско и Пловдивско (Любенов 1887: 18; 1891: 136; Арнаудов 1924: 271), като следва една особеност на ритуалния инвариант - изравянето на обредната фигурка става на деветините от условната й "смърт" (вж. по-долу), което обяснява двойката 23 апр. (св. Георги) - 1 май (прор. Йеремия); очевидно в някои райони първичното "погребение" е било изместено на 1 май (прор. Йеремия), което премества и деня за вторичното погребение на 9 май. [обратно]

3. Дерекьой, Къзълагачко, дн. Воден, Елховско (Маринов 1914: 440-441; =Маринов 1981: 594-595; =Колева 1981: 151-152); Вълкова Слатина, дн. Доктор Йосифово, Монтанско (Маринов 1984: 143); Перущица, Пещерско (СбНУ 12/1895: 10; =Род.напр. 1912: 229-230; =Осинин 1937: № 63); Дерманци, Луковитско (Стоин-ТВ, № 3873); Ъглен, Луковитско (НПЛов. 1970: 51); Панагюрище (СбНУ 2/1890: 74, № 3; =БНПП 4/1982: 182); Ябланица, Тетевенско (Стоин-ТВ, № 393; =БНПП 4/1982: 57); Червен бряг, Луковитско (Арх.КБЛ-ВТУ); Видраре, Тетевенско (Стоин-ТВ, № 192; =БНТ 5/1962: 315); Долна Гноеница, Оряховско (Стоин-ТВ, № 468; =БНТ 5/1962: 460); Сопот, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ). Отделно от споменатите песни ще отбележим, че във вариант на мотива "Момък, който люби/иска (любен/искан) от три моми" от Ковачевица, Ломско, една от момите е "ранополченка" (другите са "етрополченка" и "дрен дреновченка") (Стоин-ССБ, № 2521). [обратно]

4. За модела на обозначаване на непосредствено последователните в календара празници с имена (хрононими), подчинени на роднинските схеми от типа "брат & сестра", "(по-голям) брат & (по-малък) брат", "майка & син", вж. Толстая (2002; =2005). [обратно]

5. Най-стар препис в т.нар. Виенски палимпсест от V в. (BHG 670; според него Георги е измъчван от 70 царе); няколко версии на тази редакция имат силна апокрифна насоченост и поради това са наречени "народни книги" - такива са Атинската в преп. от ХVІ в. (BHG 670g; в нея бащата на светеца е наречен Геронтий, а майката - Полихрония; заради апокрифните моменти в нея тази версия е забранена от западната църква - според по-късен документ това се приписва на Папа Геласий, 492-496 г.), Венецианската (по пр. от ХV-ХVІ в.) и Верейската (по пр. от ХV в.). [обратно]

6. Спецификата на обреда в Тракия и връзката му с идеята за възнасяне по вертикалата, осигурена от топоса Грамада (вж. Калоянов 2000: 114-140) е вероятно наследство от фолклорната версия на павликянството. Тук следва да припомним многозначителната териториална близост на селищните имена Еремия и Грамадье край р. Герман в обл. Разметаница - едва ли е случаен фактът, че и в Пловдивско, и в Кюстендилско, се натъкваме на особеното календарно "приплъзване" на календарните дати за обредите за дъжд в посока към 1 май, прор. Йеремия, и 9 май, св. Никола Летни. По всяка вероятност тъкмо в районите на заявената българска етнорелигиозна доктрина от епохата на съпротивата срещу Византия в края на Х и целия ХІ в. (разпознавана чрез термините "павликянство" и "богомилство"), някои от посочените идеи са били "проектирани" и на равнище календарно-обредни комплекси (Моллов 1997: 119-120). [обратно]

7. За съжаление досега названието Полерания е било разглеждано откъснато от обредите за дъжд и връзката им с култа към св. Георги, откъдето и разбираемият опит близостта между хрононима и името Полихрония да се представи като случайна ("народна") етимология; впрочем оттук стават логични и предпочитанията към смятаните за езиково "по-правилни" инверсирани форми от типа Ранополие (Храни-поле, Браниполе) и подобни - срвн. Шишманов (1893: 567); Славейков (1891: 439; предлага връзка с по-старото значение на "храня" като 'пазя'); по-нови опити за етимологизация: Теодоров (1972: 256 сл.; смята го за производно от "пази (ме/ни) поле", след което предполага евентуалния му тракийски произход, свързан с Богинята-Земя и нейния умиращ и възкръсващ Син, респ. със Семела, Дионис и проч.). [обратно]

8. И двата персонажа в обредния комплекс носят специфични амбивалентни характеристики, производни от митологичния си инвариант - чрез техните персонификации се преодоляват (снемат) няколко важни за фолклорно-митологичното мислене бинарни опозиции: Покойник (кукла) : Живо лице & полова и социална Незрялост (момче : момиче; накърнен социален статут - сираци, невинност) & полова и социална Зрялост (мъж, респ. баща /повсеместно има специално оформен фалос, а на места - и колан/ : жена, респ. майка). [обратно]

9. Срвн. легендите върху печати на цар Симеон: "Симеон, в Христа василевс на ромеите/ На поставения от Бога василевс - многая лета", "Симеон василевс - да живее много години/ На миротворния василевс - многая лета", "На Симеон Василевс многая лета", "Симеон Василевс и Миротворец" и др. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Агапкина 2002: Агапкина, Т. А. Мифопоэтические основы славянского народного календаря. Весенне-летний цикл. Москва, 2002.

Агапкина 1995: Агапкина, Т. А. Апрель. // СД, 1/1995.

Агапкина 2004: Агапкина, Т. А. Марк. // СД, 3/2004.

Агапкина, Валенцова, Плотникова 2004: Агапкина, Т. А., Валенцова, М. М., Плотникова, А. А. Май. // СД, 3/2004.

Арнаудов 1924: Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. Част I-II. София, 1924.

Василева 1994: Василева, М. Ранополия. // Българска митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. София, 1994.

Генчев 1974: Генчев, Ст. Обичаи и обреди за дъжд. // Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания (Етнографски проучвания на България). София, 1974.

Генчев 1985: Генчев, Ст. Обичаи и обреди за дъжд и суша. // Капанци. Бит и култура на старото българско население в Североизточно България. Етнографски и езикови проучвания. София, 1985.

Златарски 1896: Златарски, В. Писмата на византийския император Романа Лакапена до българския цар Симеона. // СбНУ 13, 1896.

ИБЕ 1992: Извори за българската етнография. Т. 1. София, 1992.

Кабакова, Седакова 1995: Кабакова, Г. И., Седакова, И. А. Герман. // СД, 1/1995.

Калоянов 2000: Калоянов, А. Старобългарското езичество: (Мит, религия и фолклор в картината за свят у българите). В. Търново: ВТУ, 2000. Също и: Варна: LiterNet, 2002 <http://www.liternet.bg/publish/akaloianov/stb/index.html> (11.12.2007).

Любенов 1887: Любенов, П. Цв. Баба Ега. Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи от Кюстендилско. Търново, 1887.

Любенов 1891: Любенов, П. Цв. Самовили и самодиви. София, 1891.

Маринов 1914: Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. // СбНУ 28, 1914 (=Маринов 1/1981).

Маринов 1981: Маринов, Д. Избрани произведения, Т. 1. София, 1981 (=Маринов 1914).

Маринов 1984: Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 2. София, 1984.

Моллов 1997: Моллов, Т. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново: ВТУ, 1997. Също и: Варна: LiterNet, 2002 <http://www.liternet.bg/publish/tmollov/mei/index.html> (11.12.2007).

ПК 1986: Пловдивски край. София, 1986.

Попов 1989: Попов, Р. Пеперуда и Герман. София, 1989.

Попов 1991: Попов, Р. Светци-близнаци в българския народен календар. София, 1991.

СД 1/1995: Славянские древности: Этнолингвистический словарь. Т. 1 (А-Г). Москва, 1995.

СД 3/2004: Славянские древности: Этнолингвистический словарь. Т. 3 (К-П). Москва, 2004.

Славейков 1891: Славейков, П. Р. Разни бележки. // СбНУ 6, 1891.

Табаков 1986: Табаков, С. Опит за история на град Сливен. Т. 1. 2 изд. София, 1986.

Теодоров 1972: Теодоров, Евг. Древнотракийско наследство в българския фолклор. София, 1972.

Толстая 2002: Толстая, С. М. Семантическая модель родства в славянском народном календаре. // Славяноведение, 2002, № 1.

Толстая 2005: Толстая, С. М., Полесский народный календарь. Москва, 2005.

Толстой 1995: Толстой, Н. И. Георгий. // СД 1/1995.

Шишманов 1893: Шишманов, Ив. Принос към българската народна етимология. // СбНУ 9, 1893.

Колева 1981: Колева, Т. Гергьовден у южните славяни. София, 1981.

Род.напр. 1912: Родопски напредък, год. ІХ, кн. VІІІ-ІХ, апр.-май, 1912.

Осинин 1937: Осинин, Д. Народни празднични песни. Избрал и наредил... София, 1937.

НПЛов. 1970: Народно песенно творчество от Ловешки окръг. Съст.: Хр. Вакарелски, П. Цветанова. София, 1970.

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2007, № 12 (97)