В българската фолклористична литература проблемът за новелистичните приказки вече е осветен достатъчно добре, макар в различни периоди да е поставян в контекста на различни фолклористични възгледи. Още през 1905 г. Михаил Арнаудов в своята подялба на приказките според "принципа на същественото съдържание" явно я включва в първия главен дял "приказки за авантюри на герой или героиня" (наред с "легенди", "приказки за животни" и "анекдоти"); през 1934 г. той доуточнява терминологично класификацията си в отделни пунктове ("басни или приказки за животни" и "битови приказки и анекдоти"). През 1963 г. в уводна студия към том десети на изборника "Българско народно творчество" (по-нататък: БНТ) Петър Динеков деликатно отграничава "битовите приказки" от анекдотите (като проправя пътя за работа в съпоставителен план между битовите и "вълшебните" приказки). В обобщително академично изложение за приказките Йорданка Коцева приема компромисен класификационен вариант: приказки за животни и басни, вълшебни приказки, легендарни приказки, новелистични приказки, анекдоти [Етнография на България. Т. III. С., 1985]. Както става ясно, различието с Арнаудов е в отделянето на вълшебните от новелистичните приказки, като в рамките на последните се включват и т.н. от Динеков битови приказки (но в значението им, дадено у Арнаудов - като "анекдотични" и различни от анекдотите). В най-новата подялба [Л. Даскалова, Д. Добрева, Й. Коцева и Евг. Мицева. Български фолклорни приказки. Каталог. С., 1994 (по-нататък - БФП)] след приказките за животни и преди анекдотите са "същинските приказки": вълшебните приказки, легендарните приказки, новелистичните приказки и  "Приказките за глупавия змей (дявол, великан)". По този начин някои от подходящо определените от Й. Коцева битови приказки ("разкриващи живота на човека в сферата на семейството") се включват към чистите анекдоти - напр. за опаки и мързеливи жени, девойки и мъже [цитираните тук и по-долу приказки са със заглавията им в БНТ, Т. 10 и БНПП, Т. 6 - "Косено или стригано", "Инат жена", "Жената, която вършела все на инат", "Два пъти казвам, трети път коля", "Разкъсал котката", "Примък-отмък", "Как галената дъщеря станала работна невеста", "Ленивата мома", "Как разглезената мома станала работна невеста", "Ленивата жена", "Мързеливата предачка", "Мотовила-вила", "Каквото ръчици работили, това снажица носила", "Сипи, мъжо, каша на рамо!", "Работна жена", "Работница", "Гдето дяволът не може, той праща жената" и др.].

Въпросът за терминологичното открояване на новелистичните приказки рефлектира и върху по-общото им определение. Когато новелистичните приказки се отъждествят с "битовите", за тях се говори като за реалистично отразяващи живота - според П. Динеков "битовата приказка разкрива преди всичко мирогледът на народните маси, на трудовия народ, оценката на лица, случки и събития се дава от гледище на народа." Верността на тази най-обща постановка не изключва възможността за нейното прецизиране - макар да се наричат реалистични, събитията в новелистичната приказка не винаги са реално възможни, условният им реализъм се открива по-скоро в реалистичния способ на изображение ("типични характери в типични обстоятелства"). Дори да се нарушават природните закони (което е рядкост), това изглежда напълно възможно, макар изобразяваните събития поради необичайността си да са съвършено невъзможни в живота.

Според Елеазар Мелетински вълшебната приказка е архаична форма на словесното изкуство, моделираща задължително стъпало (етап) от живота на индивида, регламентирано и ритуално чред полово-възрастовите инициации, докато новелистичната приказка е нейна трансформация - повествование за отделни изключителни случаи в живота на индивида, които той разрешава благодарение на собствените си сили, ум и съобразителност.

Трансформацията на вълшебните сили и чудесното ("фантастично-вълшебното" според Л. Парпулова) в удивителни перипетии разрушава най-важния белег на вълшебната приказка (който е и основа за разбирането й) - нейното "двоемирие", предполагащо и "колебливо доверие" у слушателя. Чудесното е по-скоро битово суеверие, чудесните предмети се използват от героя като резултат от неговата съобразителност и остър ум. Срещат се чудесни помощници, омагьосване, далечни земи (=отвъден свят), но всички те са по-скоро реликти от вълшебния свят, обслужващи вече други задачи. Според Е. Мелетински отказът от чудесното разрушава стегнатата стъпаловидна структура на вълшебната приказка - отпада противопоставянето между предварителното и основното изпитание на героя; редица елементи на вълшебната приказка (не толкова композиционни звена, колкото мотиви) се трансформират в новелистични (понякога неточно обозначаване като "битови"). Остава изходната приказнична ситуация (вредителство-недостатък), а третото композиционно звено (изпитание за идентификация) се доразвива най-често като сюжет на отделна приказки [БФП, темата "Вярност и невинност" - "Брат брата не храни, тежко му, който го няма", "От вар момиче", "Ум имам, пари нямам" и др.]. "Чудесният противник/вредител" от вълшебната приказка се рационализира - приказните чудодейки-магьосници са вече само зли бабички, а горските демони - жестоки разбойници, спасението от които е въпрос на съобразителност и/или благоприятна съдба (късмет).

Както бе отбелязано, от героична проверка при задължителния етап на посвещението изпитанието се превръща в труден епизод от изпълнения с перипетии живот на умния персонаж. По-ясно архаичната основа личи в новелистичните приказки за изпитание на верността и добродетелите - във вълшебните приказки то е епизод на "предварителното изпитание" от "дарителя", което завършва с получаването на чудесна помощ. В новелистичните приказки "вредителят" е вече клеветник, под изпитание са нравствените ценности и устоите на семейната привързаност в ситуация на разлъка. Това прави възможно съотнасянето на новелистичната приказка с фолклорната балада - освен представители на прозата и поезията, те са в определен смисъл и наследници на мита и ритуала (чрез вълшебната приказка и митичната песен). И в двата случая се забелязва преозначаване на елементи от Макрокосмичен (миторитуален) към Микрокосмичен (интимно-емоционално осмислен вътрешносемеен) конфликт, при който изображенията на превратностите се съпровожда с определена нравствена оценка на ставащото (преди всичко съчувствие към невинния).

При някои от тези изпитания умната и съобразителна съпруга доказва добродетелите си и преоблечена като мъж спасява съпруга си - според Е. Мелетински с това тя продължава образа на чудесната жена от вълшебната приказка, преобличането й "по принцип заменя чудесното превращение", а узнаването - последното (трето) изпитание "за идентификация" на героя.

Сред основните трансформации на вълшебната приказка в новелистична всички изследователи акцентират на замените на чудесните сили със собствения ум, хитрост и сили. В част от новелистичните приказки се пази специфичното и за вълшебните приказки сватосване на "демократичен" персонаж с дъщеря/син на цар. Разрешаването на свързаните с него трудни задачи, дадени от персонаж, продължаващ образа на патрона-посветител във вълшебната приказка (бащата) обаче става без помощта на чудесен помощник. В "мъжките" варианти на темата [БФП, N. 850-869, "Женитба на момче за царска дъщеря"] социално обезправения герой достига обичайната приказнична цел, като задава или отгатва гатанки, съумява да разсмее царската дъщеря или да я накара да говори, да издаде "срамна тайна" (рождени белези на недостъпни места по тялото, знанието на които осигурява брачния финал). В "женските" [БФП, N. 870-879, "Женитба на мома за царски син"] акцентът пада върху ума на социално обезправената девойка, която тук, за разлика от ролята си на пасивна жертва във вълшебната приказка, е особено активен персонаж. Интересно и за двата типа е, че въпросо-отговорните конструкции често се представят и "зримо" - като условия/задачи и изпълнението им, което ясно указва на корени в словесно-действения ритуален двубой с космологична ориентация [например, в епизод от N. 875 на БФП, девойка трябва да иде при съдия "нито гола, нито облечена" (заметва се с рибарска мрежа), "нито боса, нито обута" (обува само единия си крак), "нито да ходи, нито да язди" (яхва пръч, който не се счита ездитно животно), "да върже коня за лятото и зимата" (връзва го за шейната и колата)]. В този смисъл правдободобно е предположението, че мъдрата девойка в новелистичните приказки продължава някои от важните характеристики на красавицата-магьосница и чародейка - във вълшебната приказка тя е и вълшебна помощница на Героя.

Друг дял на новелистичните приказки са приказките за добри (умни) съвети, разновидност на темата за мъдростта [БФП, N. 910-915, "Добри съвети" (напр. "Трите лакърдии", "Три мъдри съвета", "Прави, каквото правиш, за после мисли", "Неволята", "Чуждото се яде с грижа", "Ненаситно е човешкото око", "Кост от око") и N. 920-929, "Умни дела и слова" (напр. "Премъдри Соломон", "Недосетливият цар (вар.: везир) и умният старец", "Несмислената жена и хитрият й мъж", "Поповото прасе и ходжата", "Свинята предсказва времето", "Как овчарят станал игумен", "Солта е най-скъпото", "Ученият момък")]. В тях също се открива наследство от вълшебната приказка - срещите на героя с дарителя-(вълшебен) помощник, който тук е вече само умен съветник. Доколкото в някои от приказките за сватосване мъдростта прелива в трикстерска хитрост, изследователите отбелязват известна асиметричност - макар "мъдро-хитростта" да е характерна за анекдотите, в тях отсъстват сватбените мотиви и умът е в съотнасяне с глупостта; в новелистичните приказки е "белязан" само умът на героя (без опонентите му да се схващат като глупави). В това отношение "мъдростта в новелистичните приказки и по съдържание, и по форма повече съвпада с пословиците и поговорките, или е построена по аналогия с тези паремии" (Е. Мелетинско). За разлика от структурно еднотипните в композиционно отношение вълшебни приказки, разнообразието в новелистичните приказки се предопределя "не толкова от вътрешни закономерности, колкото от разнообразието на събитията, за които се повествува" (Вл. Проп). Простотата, краткостта, несложната интрига и снетия "в бита" сюжет моделират ясен и прагматичен житейски извод, който може да се формулизира и добие значимост). Ето защо по-лесно обясним е другият процес - фраза от новелистична приказка да "заработи" и самостоятелно като паремия, насочвайки при употреба паметта на слушателя към конкретна творба от собственоетничния приказен фонд. Може би и подобни случаи да са подтикнали П. Р. Славейков да подбере още един термин при обозначаване на българските паремии ("притчи" - наред с "пословици" и "поговорки") - в сборника му срещаме редица изрази от новелистични приказки , употребявани в житейски ситуации ["Иглица-кметица, хурчица-болерчица, а я, кучка, не знала (Приказка)", "Сипи мъжо, кашата на рамо (Толкоз работна била, че да се не бави кога яде)", "Да си драл котката с време, сега и гъзът да си съдереш, не искам да те зная", "Попската свиня по-много разбира от наш’та ходжа", "Сладичък ми поидвай, зето (рекъл на зетя си някой тъст)", "Дето та мразят не ходи, дето та обичат не чести", "Сега те видях, че си сляп", "Вода го занесла, вода го донесла", "Си има мувата на капата", "Кому пчела на капа (на шапка), он се похвата"].

Като заместител на чудесните сили в новелистичните приказки се явява не само умът на героя, но и - като някаква висша сила - неговата съдба. Тя действа въпреки волята и намеренията на хората, а не въпреки случайността (напротив, случайността, разбирана като новелистично необикновени събития, може да се трактува като проява на съдбата). Характерни са преките съревнования между ума и щастието (късмета), в които побеждава второто, т.е. благоприятната съдба ["Умът и късметът"]. Най-чести са приказките за предопределените (чрез пророчество) благоприятна или неблагоприятна съдба - предопределен да наследи цар (богаташ) ["Търговецът и новороденото", "Найден"], предопределена жена ["Нареченото не може да се избегне"], предопределена смърт ["Умрял от жаба, както му било писано"], предопределена смърт в деня на сватбата ["Що орисниците казали, това станало"; в "Откога жените носат път на косите си" обреченият младоженец е спасен (съживен) от жена си, която му дава половината от годините на живота си], предопределените трудности да се преживеят на младини ["Кога да страдаш - на младини или на старини"], човек без късмет ["Човекът, който нямал късмет"], Бог и разпределението на съдбите ["Късметите на хората", "Наречници"]. Така както не може да се предотврати щастливия изход за онзи, комуто "работи" късмета, така и не може да се помогне на онзи, комуто е предречено нещастие (смърт). Ако във вълшебната приказка кривата на съдбата се вписва в задължителната миторитуална фаза от съдбата на героя, чрез отношението си към съдбата новелистичната приказка ни представя, от една страна, средновековния суеверен ежедневен фатализъм, а от друга - активната оптимистично-жизнена позиция на героя, опитващ се само с ум да си проправи път през превратностите на живота. Активността на героя се уравновесява от предопределеното (съдбата) - с времето, надскачайки границите на приказничното, героят ще загърби съдбата си или ще върви срещу нея (явление, което ще добие завършен вид едва през Възраждането).

Промените в отделни важни звена на вълшебната приказка може да се проследи и на база всъпителни и финални формули - те, както и устойчивите топоси, забележимо намаляват до изчезване. В този смисъл е справедливо наблюдението на Й. Коцева, че "в българските битови приказки наред с инициалните формули от типа "живял едно време един човек", показващи пълна дезинтересованост към хронологията, се явява и "историзация" от типа: "Някога през турското време", или "Во старо време коа имало бугарски владика и гръчки". За сметка на това в силна позиция е диалогът - според П. Динеков той разкрива по-пълно находчивостта и острия ум не само на героя, но и на разказвача, представя правдиво разнообразни житейски ситуации, а изразителността му "се увеличава с въвеждането на пословици и поговорки". Езикът му е естествен и прост, жив и изразителен, понякога стига до грубост, "но тая грубост не е самоцелна, а зависи и от средата, от задачите на изображението".

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2000, № 4 (5)

Други публикации:
Алманах V клас. В. Търново: Слово, 1994, s. 87-94.