НАЧАЛОТО: 894 Г., ПЛИСКА - ЕТНОЛОЖКИЯТ ПРОЧИТ

Тодор Моллов

web

Новата книга на проф. дфн Анчо Калоянов е значим принос за старобългаристиката и славистиката, защото в нея за пръв път се поставя с цялата му неотложност проблемът за отстояване на мястото и значението на българския влог в оформяне на концепцията за славянското православно единство. Авторът идентифицира началото на тази идея в принципите, ръководили българския политически и интелектуален елит по време на поместния Събор на българската Църква, проведен в Плиска през 894 г.

Монографията е поделена в седем глави (всяка със свое Приложение) и финално Приложение, в което се публикуват 15 новоатрибутирани старобългарски текста, разпознати като Дневник на Събора и съпътстващите го исторически събития. Последователно А. Калоянов обглежда и предлага нов прочит на текстове, датирани както следва:

І. Предхождащи Събора (80-те години на ІХ в.) - 1. Поучение на архиепископ Георги; 2. Интерполациите в Слово на градобитието; 3. Предисловие към покаянието на Отец Памфил; 4. Притча и заповеди Господни и 4. Слово за тропарните чаши (последните две са разпознати като дело на младия княз Симеон).

ІІ. Своеобразни "дневници" на Събора - 1. Учителното евангелие с неделните беседи на Константин Преславски, 8 апр. 893 г. - 24 март 894 г.; 2. Десетте великопостни поучения и похвални слова на презвитер Климент (3 февр. - 28 март 893 г.; междувременно той бил ръкоположен за епископ Велички на 17 март); 3. Слово за Пасха, 31 март 894 г., дело на Йоан Екзарх.

ІІІ. Слова, послания и речи на самия Събор, чиито цели били утвърждаване на новия Закон за съдене на хората, свалянето на княз Владимир и поставянето на княз Симеон на трона - 1. Реч на Вносителя на Закона за съдене на хората (т.нар. Слово как трябва християните да живеят, дело на княз Симеон); 2. Обвинителна реч срещу Владимир (т.нар. Анонимна хомилия, дело на Наум); 3. Послание на архиепископа на България (вер. дело на архиеп. Сергий); 4. Слово на Христолюбеца (дело на княз Симеон, който предава посланието на княз Борис под формата на вмъкната в Словото Реч на Ревнителя); 5. Заключителна Реч на архиепископа на България (вер. дело на архиеп. Сергий).

ІV. Текстове, следствие на Събора през 894 г. - 1. Слова на епископ Климент Велички, а след 898 г. и архиепископ на България със седалище в Дръстър (1.1. Слово за засухата и Поучение за Димитър Солунски, май-юни 895 г.; 1.2. Похвала за Михаил и Гавриил, 900 г.; 1.3. Похвала за Успение Богородично и 1.4. Похвално слово за Козма и Дамян, 913 г. (последното има две версии с различие в титула на владетеля - в юлската Симеон е княз, а в ноемврийската е "правоверния от Бога и самовластен наш цар", доколкото е провъзгласен за такъв на 1 авг. 913 г.).

V. Антологията Златоструй (кратката редакция) е съставена след победата при Ахелой, 917 г. от текстове на победителите от Събора през 894 г. като своеобразна равносметка за изминалия период - Климент Охридски (Слово за засухата, за Петдесетница, 8 юни 895 г.); Константин Преславски (Слово за тварите Божии, за Свети Дух, 9 юни 895 г.); Наум Охридски (Слово за страха от Бога, за Първа неделя след Петдесетница, начало на Петрови заговезни, 15 юни 895 г.); Йоан Екзарх (Слово за блажения мъж и авторизираните Слова за кротките и за гневливите).

VІ. Отделно е разгледана и предатирана Общата похвала на Кирил и Методий, дело на Константин Преславски и произнесена на 11 май 895 г. в ситуация на свръхнапрежение (Симеон е обсаден от угрите в Дръстър) - в нея основоположниците на славянската православна цивилизация заявили, че "непоколебимо стоят на стража на вярата и на завоеванията от Събора" (с изрази като "нови апостоли", "нови проповедници", "нов народ", "нов език", "нови букви", "щит на вярата", "шлем на спасението", "цялата Вселена").

VІІ. В последната глава се доказва съществуването на Преславския номоканон - най-важният църковно-правен паметник на България след провъзгласяването през 913 г. на Йоан Екзарх за патриарх (31 юли) и на Симеон за цар (1 август).

Монографията на проф. А. Калоянов представя забележителните резултати от една свръхнапрегната работа в полето на редица взаимно пресичащи се плоскости на хуманитарното знание. Тя не само осветлява една забравена страница от дейността на първооснователите на славянската православна цивилизация, а е и показателен знак за зрелостта на българските учени, които винаги са осъзнавали своята отговорна мисия в полето на славистиката. А за останалите - "Бог вижда"...

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2008, № 6 (103)