Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТОДОРИНИ КУКЛИ

Тодор Моллов

web

Днес за нас българските фолклорни легенди са най-вече увлекателни разкази за това как някога нашият народ си обяснявал произхода на всичко, което го заобикаля. Често те ни се струват наивни и фантастични (дори измислица), но това е наша заблуда - в миналото хората са били истински вярващи и в легендите е отразена тяхната искрена религиозна вяра. Ето защо при техния анализ ние винаги ще трябва да се обръщаме към онова, което ни е известно за българското религиозно-митично виждане за света. Тъкмо защото е особено, българско, това виждане за света прави нашите легенди по-различни от легендите на другите народи. За всички легенди е характерно отнасянето на събитието към отдавна отминалото митично Първо време, което се мислело за най-ценно, защото тогава Господ създал всичко по света (Земята, Небето и звездите, цялата жива и нежива природа, мъжът и жената, и ред други неща), а Дяволът в желанието си да прави като него най-често му пречел, но в крайна сметка светът ставал все по-разнообразен и хубав. Така Господ извадил от "първото" безбрежно море шепа пръст (пясък, тиня) и от нея сътворил земята равна и плодородна, добра и хубава за живот и обработка. Когато дяволът се опитал да му подражава, той също хвърлил своята шепа пръст, но от нея не се появила плодородната земя, а могили, планини и върхове - макар да не били пригодни за обитаване и работа, те направили земята разнообразна и по-хубава. Често легендите разказват за действията на божиите последователи - светците, които също като Бога могли да вършат чудеса, да побеждават чрез вярата си в Него митологичните змейове, лами и хали и така да помагат на хората да живеят щастлив и мирен живот.

Но най-интересни понякога се оказват ония легенди, които обясняват чрез интересен разказ появата на едно или друго красиво природно чудо (могили, върхове, каменни фигури, и други подобни). Такава е легендата за красивия скален връх Тодорини кукли в Западна Стара планина. На една вечерна седянка момите както винаги предизвиквали момците да изявят своята смелост, но най-тежко било условието на красивата Тодора. Тя се обзаложила да стане съпруга на оня момък, който посред нощ се изкачи на високия връх и остави там знак от себе си. След като никой не пожелал да иде, тя тръгнала смело нагоре само със своята хурка, и като стигнала на малката полянка на върха, забила хурката в земята. Когато се надигнала, за да се върне обратно, тя усетила как нещо я тегли за престилката или полите, уплашила се, че това са зли духове или самодиви, дръпнала се рязко и полетяла в страшната пропаст под върха. След време хората открили на това място единствено побитата Тодорина хурка, която се оказала знак не само за нейното изкачване, но и за смъртта й. В народната култура с названието "кукла" се обозначават множество предмети, които имат отношение към човешката фигура - това са не само човекоподобните детски играчки (или фигурките от кал в обредите за измолване на дъжд), а и малките дървени кръстове с резбован кръг или комбинация от правоъгълник или кръг в горния край фигури (донякъде това наподобявало човешка фигура), които се слагат на гроба на починалия, както и някои върхове, които приличат на човешки фигури. В селата край връх Тодорини кукли с това име наричат и моминската хурка и ние можем да се досетим защо след смъртта на Тодора тя била схващана като знак за нейната смърт - забита на високия връх, моминската хурка вече била надгробен знак-"кукла".

В българските легенди се среща често мотивът за смъртта на девойка, невеста или изобщо жена (баба) на планински връх, който оттогава се нарича с нейното име (или само "Момин връх", "Момина поляна", "Баба" и подобни), затова и нашият разказ може да стане по-ясен само ако се сравни с другите. Една от най-популярните близки легенди е тая за горделивата баба, която не послушала хората, а извела на Първи март своите кози (овце) в Стара планина с думите: "И Марта е жена, и аз съм жена - какво ще ми стори!" Извила се снежна буря, стиснал силен студ и тя се вкаменила като природно скално изваяние, което и до днес носи името "Баба" и се сочи за назидание на ония, които не се вслушват в разумните съвети. Без да преразказваме множеството подобни легенди, ще отбележим, че връзката на загиналата мома и вкаменената баба с Първи март (някои дори вярват, че това била самата Баба Марта) е важна за разбирането на нашите легенди, защото отвежда към фолклорната митология, свързана с празнуването на Първи март.

И тук ще трябва да се отклоним за малко от нашия разказ, за да разберем малко повече защо се е чествал Първи март. За старите българи този ден бил толкова важен, колкото и Коледа, защото се е вярвало, че и двата празника са начало на годината - единият бил в деня на раждането на Новото Слънце, а другият бил в деня на раждането на Новата Луна през месец март. Когато приели християнството, българите започнали да почитат първия ден като Рождество Христово (Коледа), а вторият се свързвал както с Първи март (неподвижна дата), така и с подвижния Тодоровден (на него се чества Св. Тодор) преди Великденските пости. Първият бил свързан с обредите на момците, а вторият е начало на моминските обреди (вярвало се още, че Месечината е била мома или жена).

Тъкмо това сближаване на Първи март с подвижния Тодоровден помага да разберем появата на еднакви имена за героите на сходни легенди. На Първи март християните честват мъченица Евдокия, чието име се среща във фолклора под формата Докия, Дойка и дори Дойна. Нашите съседи от Румъния имат легенди, в които вместо Баба (Баба Марта) вкаменената от студ жена се нарича Докия (Баба Докия), а в българските песни е широко известно името Дойка, което се заменя с Дойна (или дори Дойна-Тодора). Една такава песен разказва за хайдути, които измъчват хубава мома (наричана Дойна или Тодора) да изкаже семейното богатство - оказва се, че нейния свекър има сребърно рало и златна копраля, а свекърва й има сребърна хурка и златно вретено. Последните са от голямо значение за разбирането на нашата легенда - знаем, че точно такива знаци имаше и Тодора. Затова нека припомним една от особеностите на Луната - нейната променлива природа (лунните фази се наричат "мени"), което ни подсказва, че в нашата легенда побиването на хурката в дрехата на Тодора (поли, престилка) и откъсването на парче от нея може би указва на последния момент от живота на старата Луна, миг преди смъртта й.

В крайна сметка зад очарователното прикритие на легендарния разказ за произхода на названието Тодорини кукли се крие един вече позабравен календарен мит за смъртта на Старата Луна в края на годината и появата на Новата Луна, който се свързва в различни краища било със стара жена (баба; Старата Луна), било с мома (Тодора; Младата Луна). По тази причина в много песни, които имат отношение към този мит, момата Тодора се представя като невинна и трагична фигура - тя е измъчвана от хайдути, изоставена от любимия или е робиня, която изоставя детето си в гора.

Вече разбираме, че в легендите за появата на названия, свързани с различни места по българската земя се крие старинен пласт от вярвания, които някога са имали отношение към българската митология. С други думи, българската религия от предхристиянската епоха е продължавала да моделира мисленето на хората и след като са били покръстени и са станали искрени християни. Може би и затова най-близкия паралел на Тодорини кукли се открива в планината Пирин, чието име продължава названието на старобългарския бог Перун. Там и до днес фолклорните легенди пазят спомена за "трагичната участ" на Тодора, чието име носят върховете Голяма и Малка Тодорка, както и двете езера под тях, наречени Тодорини очи.

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.06.2002, № 6 (31)

Други публикации:
Литературни анализи в помощ на учениците от 5 клас. В. Търново: Абагар, 2000, с. 35-38.