Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАЕВЕДСКОТО ФОЛКЛОРИСТИЧНО ПРОУЧВАНЕ
(Кратки указания и примерен модел)

Тодор Моллов

web

Краеведската фолклористична дейност е задължителен компонент на комплексно изследваната селищна традиционна духовна народна култура, поради което използва методи, обусловени както от общата фолклористична теория1, така и от сродните й и близки научни области, сред които най-голямо място заема етнографията, особено с раздела си "Духовна народна култура"2. Изследването на селищната културна топография, народния светоглед и обредната система могат да откроят ако не пред събирача, то може би пред бъдещия изследвач неподозирани взаимовръзки с фолклорните текстове (не е задължително те да са явни и непременно с фолклора на даденото селище).

Сред най-важните първоначални (сондажни) стъпки при проучването на фолклора в дадено селище е запознаването с вече публикуваните материали за него в научни, научно-популярни и местни краеведски (например в периодичния печат) публикации, както и с документацията в местното читалище и училище. Не по-малко важно е да се проучи публикувания фолклор от близките териториално селища - в крайна сметка познанието на всички тези материали позволява да се установят границите на достигнатото и става по-ясна както структурата на очакваното, така и непопълнените "бели петна"3.

Подборът на изпълнители (информаторите) е сред най-големите проблеми на терениста. Преди започване на работата си той е длъжен да направи справка за най-добрите носители на фолклора между 60-80 години; тя може да се предостави от по-възрастните читалищни дейци, които често са и организатори на т.нар. "групи за автентичен фолклор". Към участниците в национални събори трябва да се подхожда по-внимателно - обикновено те смятат своя репертоар или наградените творби за най-значими и елиминират останалите; освен това ги предлагат в обема, с който са били представяни на събора, т.е. нужно е да се изискват пълните им текстове. Трябва да се отчита, че не винаги най-добри носители на фолклора са само "личните", белязани от природата талантливи певци и разказвачи, за които знае цялото село - понякога неподозиран източник са и т.нар. "пасивни" информатори. Макар и да нямат добри певчески възможности, те се отличават с добра памет, тънка чувствителност и наблюдателност и могат да дадат пълни и точни текстове и обяснения.

В теренното проучване на фолклора от местни краеведи най-добри резултати дава една отдавна утвърдена практика песенният фолклор да се записва според начина му на функциониране4. При това могат да се оразличат:

1. Обредни (вж. по-долу - "Календарно-обреден фолклор" и "Семейно-обреден фолклор");

2. Празнични цикли - трапезарски (със или без съпровод) и хороводни песни (в дома, на общоселския или махленски мегдан или хорище; въобще в неделя или на определен годишен или семейно-родов празник; на събор).

3. Песни, свързани с труда - на полето (при отделни моменти на жътва, копан идр. дейности); в условията на домашния труд - сезонни седенкарски песни (на седенки, попрелки, беленки, меджия и други форми на съседска или махленска взаимопомощ).

Част от прозаичния фолклор (легенди, предания, суеверни разкази и меморати, понякога и приказки за животни) се набавя чрез подробна анкета върху "Народен светоглед", други изискват продължително дирене - макар в селото да се знаят добрите разказвачи на приказки и анекдоти (масали, вицове, еротичен фолклор и др.), записването им, ако не е случайно, е плод на внимателна и целенасочена работа. По сходен начин стои и набавянето на кратките фолклорни жанрове (т. нар. "ситуативен" фолклор) - пословици и поговорки, клетви и благословии, наричания, баяния и др.5

Обикновено в процеса на работа изследователят се уверява в много доброто познаване на традиционния фолклор от няколко лица, които приема за свои основни осведомители, с които контактува най-често и може да проверява данните, снети от други (понякога и случайни) информатори. Това обаче не бива да се абсолютизира - например за обредите най-ценни могат да бъдат лицата, избирани неколкократно за водачи (на лозарите на Трифоновден, на коледарите, при лазаруване и буенец и др.).

Ако в селището освен старо местно население има и преселници, то задължително информаторите трябва да се оразличават, което помага както за очертаването на характеристиките на местния и новодонесен фолклор, така и за тяхното взаимодействие.

Записите трябва да се правят на места, удобни за изпълнителите и по възможност поотделно с всеки; репликите на скептични към работата или "учени" могат да объркат информатора и присъствието им е нежелателно. Има ситуации, при които е допустимо при записа да присъстват и други хора, които внимателно се подбират с оглед да са от същото поколение и познавачи на фолклора, за да допълват данните; особено важно е това да става най-вече при записване на обреден фолклор.

Някои фолклористи позволяват на своите информатори да си припомнят определени песенни текстове на спокойствие вкъщи, преди новата им среща; в такъв случай е допустимо те да си запишат само началата (напр. с по един-два стиха), които биха ги подсещали при изпълнението. Не бива да се допуска вкъщи да се записват целите текстове - практиката показва, че в акта на изпълнение творбите са по-цялостни и добре стилово и ритмично издържани, а записвачът е по-подготвен да ги фиксира бързо и добре технически (вкл. допълнителната информация - мнение на изпълнителя, оценки и др.). Често в процеса на анкетата в момента или след изпълнението на дадено произведение информаторите се досещат за други текстове било поради сходство на мотива, било поради съвпадение на персонажите. Понякога е добре да се запише и този текст, за да не се забрави от информатора, но ако се следва определена цел (напр. обреден цикъл, в който новата песен не се включва), препоръчително е записвачът да отбележи само началото или общата схема, към която да се възвърне по-късно; нещо повече - обикновено след всяка песен се пита знае ли се и друга подобна (с близък сюжет или персонажи), които се записват с оглед по-късно възвръщане към темата. Изпълнението не бива в никакъв случай да се прекъсва с въпроси, възникнали при неясна дума или израз (те се задават след това); целостта и съхранеността на текста задължително се проверяват при нов запис от същото селище, но от друг информатор.

При описанието на обреди там, където следва песен, за удобство се поставят първите два стиха, а самите песни се изнасят отделно като приложение.

Дневните записи се обработват и архивират задължително веднага след приключване на анкетата, когато впечатленията са още пресни6.

 

*      *      *

Примерна тематична подялба на проучването:

Историко-етнографска характеристика на селището.

1. Географско разположение (в по-общ план и конкретно в района); място в административното деление на страната (старо, ново, община, кметство); по-важни комуникации.

2. Подробно топографско описание на землището (названия на местностите по основните географски посоки с отбелязване на разстоянието спрямо центъра на селището; народни обяснения за произхода на названията и предания за тях); има ли памет за стари селища наоколо (местни названия "Селище"; предания за тях); наличие на археологически останки без памет за старо селище; общоселищни и семейно-родови места за оброци (служби); забележителни природни обекти (назовани и или безименни; предания).

3. История на селището според местните хора; обяснения за името (предания и легенди); етничен състав (памет за промени), преселници и заселници (от кои краища; родоначалници на кои родове; място на първоначалното заселване в селището); памет за важни исторически събития, довели до промени в историята или демографския развой на селището (брой на жителите или къщите преди тях и сега).

4. Принадлежност към определена диалектна област (основни езиково-диалектни особености) или етнографска група (има ли самоназвание или специфично назоваване от околните селища; по какъв белег); основни поминъци в миналото и сега (земеделие, животновъдство, лозарство, занаяти); да се опишат родовите връзки в селищния колектив (вкл. народни обозначения за кръвно и некръвно /по сватовство/ родство, побратимство); описания на традиционната къща и покъщнина, традиционни облекла и накити (мъжко, женско и детско; долно и връхно; ежедневни, работни и празнични; летни и зимни); традиционно хранене (специфични и забравени гозби; правила и забрани при хранене; суеверия); болести и лечения (народни названия; вярвания за болестите; лечебни средства и билки; народни лечители, баячки и врачове в миналото и днес - по възможност да се запишат баяния и заклинания в реална или внимателно инсценирана ситуация).

Народен светоглед.

1. Възгледи и представи за природата.

1. 1. Легенди за произхода на света и човека7 - небе (представа; легенда за по-ниско небе или за брак със земята; отваря ли се и кога), земя (планини и равнини; на какво се крепи; земетръс; има ли край; подземен свят и как или откъде се слиза; прояви на почит и култ), вода (езера, извори, реки, морета), слънце (представа; персонификация - като човек или друго; различни названия в годината; ход и календар - има ли повече от едно слънце в зависимост от сезоните; кой предизвиква затъмненията; знае ли се за свръхестествено същество, което яде слънцето; има ли легенда за женитба на слънцето), луна (месец, месечина и названия на фазите й; знае ли се по-точно лунният календар; родствени отношения с други светила; персонификация; защо грее по-слабо; сваляне на месечина - кой, кога, легенда), звезди (опис на всички фолклорно известни съзвездия; легенди за произхода и за отношения между тях; календарни сезонни и денонощни появи или липси; връзка с душата). Как е произлязъл човека (легенди за великани и малки хора; как са изглеждали; има ли местности с техни "гробове" и как се наричат); легенди ("приказки") за мястото и ролята на някои животни и растения в творческия акт и в "първото време" (как са се появили). Какво се знае за "последното време" и свършека на света и човека.

1. 2. Легенди и вярвания за атмосферни явления - въздух, вятър (названия; посоки, календарни появи; произход; въздействие), облаци (видове и цвят; връзки със свръхестествени същества), суша (причина и следствие; предотвратяване; връзка със свръхестествени същества) и влага (видове дъжд, мъгла, роса, слана, град, сняг - вярвания и легенди, произход, значение за полската работа), дъга (названия, вярвания и легенди; гадания), гръмотевица (връзка с плодородието и календара; кой я причинява и при какви обстоятелства - светец, митологично същество; знае ли се за каменни стрели - местно название и обяснение).

1. 3. Метеорология - признаци за промяна на времето или сезона (ветрове; промяна във формата и направлението на облаците; специфични изгреви и залези на слънцето и луната; поява, точно разположение или липса на определени съзвездия; поведение на животни, птици или растения); краткосрочни или дългосрочни предсказания по атмосферни или други признаци (растения, животни и др.; гадаене при наличие или отсъствие на нещо в определен календарен празник - точно да се опише начинът).

1. 4. Мерни единици (местни названия и описание) - за дължина (разстояние, продължителност на преход); земна повърхност; вместимост (течност, зърнени храни и др. насипни материали); тежест; време (части на денонощието, седмицата, месеца, сезона, годината); дървени уреди за отбелязване на данни - рабоши за сметки или календар.

1. 5. Годишни времена - календарно-празнични или други ориентири за начало и свършек на ден, нощ, месец, сезон, година (животни, птици, растения; слънце, месец и звезди); лоши и добри дни; народни названия на частите на денонощието, месеците и сезоните.

2. Народна вяра.

2. 1. Господ (тъждествен ли е с Бог; с Христос; виждали ли са го - легенди за слизане на земята); дявол (как се е създал; имена; роля в първотворението; как изглежда - виждали ли са го и в какви превъплъщения); ангели (как изглеждат; имена; легенди); светци (как изглеждат и какво вършат; имена на кои основни светци знаят; има ли край селото оброци или параклиси на някои от тях).

2. 2. Легенди и поверия за демонологични и митични персонажи - свързани със съдбата (орисници; наречници); змей, ламя, хала, самодиви и юди (точни местни названия; външен вид, превъплъщения, отношения помежду им или с хората; календарна или ситуативна поява; вредоносни или полезни прояви; нелични "спомени"-меморати за срещи; начини за предпазване - магии, билки и др.; местности, свързани с тях); стопан-пазител (легенди или нелични спомени за случки, свързани с определени места или местности - дом, друга сграда или мост, землище, извор, пещера; вид, названия, календарни прояви; връзка с заровено имане и др.); вампири и караконджули (названия; представи за тях според народната вяра; нелични спомени за срещи и отношения в определени места - кой, къде и кога; средства за предпазване) 8; мамници и вещици (местни названия; кой и как може да стане; връзка с други същества; прояви; предпазване). Знаят ли се молитви при среща или за предпазване.

2. 3. Представи за смъртта (редовна и преждевременна; прокоби за смърт; персонифицира ли се причинителят; кой взема душата; може ли да се облегчи умиращият и как), душата (персонифицира ли се; къде се намира; качества и действия), отвъдния свят и съдбата на душата там (има ли рай и ад, названия за "отвъд", къде се намират и как изглеждат; имат ли влияние върху нея следпогребалните поменни практики; връща ли се на този свят - кога, как се проявява). Вярва ли се в прераждане на душата.

Календарно-обреден фолклор.9

1. Зимна календарна обредност

1.1. Зимни календарни обреди и обреден фолклор, несвързан с коледуването - признаци за настъпването на зимата; на кой празник се вярва, че започва; съществуват ли обредни действия и обредни песни преди Коледа и несвързани с коледуването - в дните на светците Андрей (30.ХI), Варвара (4.ХII), Сава (5.ХII), Никулден (6.ХII), Ана (9.ХII), Спиридон (12.ХII), Модест (18.ХII) и др. Да се опишат обредните действия и фолклорните текстове в останалите зимни празници до Първа пролет (1 или 22. III), несвързани с коледуването и със започващите през периода празници, ориентирани към Великден (Месни и Сирни Заговезни) - Стефановден (27.ХII), Васильовден (1.I), Силвестър (2.I), Бабинден (8.I)10, Андоновден (17.I), Атанасовден (18.I), Евтимий (20.I), Трифоновден (1.II), Харалампиевден (10.II) и Власовден (11.II).

1.2. Коледуване11 - по приложения въпросник (съст. А. Калоянов) да се направи пълно описание на обредните действия в празничния комплекс [Игнажден (20.ХII), Бъдни вечер (24.ХII), Коледа (25.ХII), Йордановден (6.I), Ивановден (7.I)], като се запишат точно песните.

- Кога се е коледувало за последен път? Традиционно или възстановено от читалището (или друга институция)? Запазени ли са снимки или други документи?

- Как се нарича самия празник в местния говор; как се наричат участниците в него; колко годишни са, момци или женени; кога се събират за пръв път и от кого искат разрешение за празника (стария водач, кмета, свещеника или друго лице)?

- Как се нарича водачът на всички коледари в селото (цар, станеник, поп); неговата жена взема ли участие, как се нарича тя (станеница, и пр.); кога се определя водачът, какви са изискванията за водач (да бъде заможен, трудолюбив, набожен, да има момче); как става самото избиране на водач (лови се риба, слага се трапеза, носи се свещ, пее се песен, меси се кравай); има ли белег за приемственост на бившия водач (свещ - големина, материал, кога се пали, изгаря ли докрая; ела - големина, от какво дърво, колко клонки; китка и проч.); съществуват ли сред старите коледари изрази като "той е царувал", "той е държал колад", които да се отнасят до бивши водачи; може ли в селото да има двама водачи, независимо един от друг (двама станеници, двама царе)?

- Могат ли всички момци да бъдат коледари, колко е техният общ брой; кога започват разучаването на песните; къде са се събирали (в кафене, в кръчма или в дома на станеника, царя); кой се грижи за реда в стаята, в която се учат песните (има ли момци-слуги или шетарки)?

- Кой ги учи да пеят (самият станеник-цар или възрастни мъже); как пеят (един запява, а другите след него или се делят на две групи); какво се вярва, ако коледни песни се пеят по друго време на годината (че е грешно, че се окраставява и др.)?

- В деня преди празника водачът изпраща ли калесници из селото (колко на брой, как калесват)?

- Как обхождат коледарите селото (всички вкупом или разделени на групи); как се наричат вкупом (дружина, чета); как се нарича групата (кол, куда, крило); кога става разпределението на коледарите в групи, по какъв признак (по махали, по предпочитание, всеки момък минава през своя дом или ако е сгоден, е задължително да мине през къщата на своята годеница); тези групи имат ли водач, как се наричат те, сродници ли са на царя, станеника; как са облечени самите коледари; отличава ли се водачът сред тях (облечен в ямурлук, носи бъклица, тояга-жезъл, ела, китка); има ли други лица в групата с определени роли и как се наричат (гъдулар, котки, магаре и др.)?

- Вървят ли с групата предрешени лица (маскирани) или отделно, същата нощ или следващата; как се нарича тази група (бразая, алабуна, татунчо и др.); какви са действията на тази дружина, какви са ролите, коя е основната маскирана фигура; кога става определянето им като такива?

- На кой ден и по кое време на денонощието започва коледуването и кога свършва (от среднощ до изгрев, докато обходят къщите и пр.); откъде тръгват коледарите (от мегдана, от дома на царя-станеника, от някое друго, но точно определено място в или извън селището); ако се движат от изток към запад групите, свързват ли това движение със слънцето; посрещат ли Слънцето; преди да тръгнат от къщата на водача (царя-станеника), пеят ли специално за целта песен, чупят ли кравай, отпиват ли вино, в миналото редовно ли са влизали в църква, къде за първи път "блажат"; когато тръгват, бие ли се камбана, гърми ли се с пушка; пеят ли специална "пътнишка" песен?

- Кой предизвестява пръв стопаните (мяуканци, котки, калесници); будни ли са стопаните, вътре ли ги посрещат или вънка; какво приготвят за даряване; кой дари; ако има мома за женене, тя ли приготвя кравая, той отбелязва ли се като неин, какви са шарките на краваите?

- Пее ли се песен преди влизане в дома (на портата, стъпвайки на първото стъпало); кой върви начело, какво казва водача, какво отвръща стопанина; колко песни пеят в една къща, стопаните имат ли право да избират песни; на всеки член от дома ли пеят, по какви белези избират песента (по възраст, семейно положение, по професия, по името - Георги, Никола, Янко и др.); песните имат ли задължителен (след всяка еднакъв) благослов?

- Ако има наскоро починал член от семейството, пее ли се в този дом, какъв е срока, след който може да се пее; такъв дом подминава ли се?

- След изпяването на песните кой дари коледарите; с какво точно; ако мома дава кравая, надписват ли го; при вземането на даровете благодари ли се (как); казва ли се благословия; как се нарича самата благословия (молитва, блажанка, благословка); кой казва благословията (водачът, попа, или момък, комуто идва отръки); къде точно я произнася и как (на прага, бързо, обърнат на изток, въртейки кравай в ръце); какво правят останалите коледари в това време (викат "Амин!", тропат с криваци, държат кравая всички заедно); кое име се споменава в благословията (на стопанина или на момчето на стопанина)?

- Пеят ли песен на излизане; пеят ли по улицата от една къща до друга; хороводни ли са песните; ако в някоя къща им сложат трапеза, пеят ли специална песен на трапезата; всички къщи ли обхождат; има ли къщи, в които не се коледува по нежелание на стопаните или на самите коледари; ако има цигански или турски къщи, коледуват ли в тях; има ли за тях специална песен на турски; след обхождането на селото всички групи събират ли се на определено място или в дома на водача; ако става в дома на водача, как ги посреща жената на водача?

- Как се организира продажбата на получените продукти; за какво се използват получените пари, само водачът ли има право над тях или самите коледари могат да си ги поделят; правят ли с тях кладенци, чешми, мостове; купуват ли жертвено животно (овен, свиня) - ако да, кога го колят и как го наричат (божи курбан, царев курбан); всички коледари ли присъстват на трапезата на този курбан, канят ли се и други жители на селото; пее ли се тогава специална песен?

- Става ли наддаване за моминските краваи; кой може да наддава; какви са правата на спечелилият моминския кравай?

- Как се наричат дните от Коледа до Ивановден (Мръсници, Погани дни и др.); вярва ли се, че се срещат караконджоли, самодиви и др. (кога - нощем, преди първи петли; къде - на воденица, кладенци, река; как изглеждат); вярва ли се, че кръстът е паднал, а земята е "на решето"; на кой ден "се отваря небето"; кои от следващите зимни празници се включват в коледуването и се отбелязват по някакъв начин от коледарите (Васильовден, Карамановден-Силиврия, Йордановден, Ивановден и др.); къде се играе хорото по тези празници (в дома на царя-станеника); има ли за него специални хороводни коледарски песни?

- Кога свършва коледуването (на самия ден Коледа, при изяждането на курбана или на Ивановден)? При разтурването къпят ли водача, къде и как (вземат го на кон или на специална кола, на кладенец или на река); кани ли по този случай коледарите на трапеза, даряван ли е от тях; снема ли от себе си своите задължения, за да се избере още същия ден нов цар; вярва ли се, че той е причина за плодородие или неплодородие през годината (за кои години си спомнят старите хора)?

- Било ли е забранявано коледуването (в кои години и по какви причини - епидемии, военно положение, религиозен и друг характер)? Има ли привнесени от други селища песни, кой ги е донесъл, кога, заради какво са запели новата песен?

- Точно да се установи пеят ли се песни по следните поводи и на следните лица: при избора на нов водач; при тръгване на групите от дома на водача; пътнишка (между два дома); при влизане и излизане от един дом; на трапеза (в дома на царя-станеника, или в отделен дом, при курбана); на Ивановден - като последна песен; при посрещане на изгрева на слънцето; на бивши царе-станеници; на кмет; на свещеник; на овчар; на ловец; на войници; на близнаци; на младоженци; на баба, която бабува; на бездетни.

Песните и благословията да се записват така, както се чуват. Коледни песни се събират преди всичко от мъже и в краен случай от жени. Препоръчват се групови записи от мъже-коледари. Непременно да се посочват припевите в песните, като се подчертават, без да се повтарят след всеки ред. В "Бележка" под нея да се посочва: кога се изпълнява съответната песен, къде и кому е предназначена: в дома, по улицата, на царя, при тръгване, при влизане и пр., на овчар, мома, близнаци, ловци и т.н.; обясняване на непознатите думи; вметнати от информаторите реплики и забележки към някои стихове, отразяващи личното им отношение, и др. Под всяка песен да се посочват в следния ред - вдясно: мястото на записа (село, община, окръг), трите имена на изпълнителя (инф., съкр. от "информатор"), година на раждане, образование (основно, средно) и професия (ако е преселник, то се отбелязва задължително откога и откъде), в кои години е коледувал; вляво: трите имена на записвача, дата и година на записа.

2. Пролетни обреди и обреден фолклор.

2.1. Пролетни обреди и обреден фолклор, несвързан с великденския цикъл.

2.1.1. Да се опишат точно обредните действия и свързаните с тях фолклорни текстове на Първи Март (Баба Марта)12, Св. Четиридесет мъченици (9.III., Младенци) и Благовец (25.III).

2.2. Обреди и обреден фолклор, свързани с Великденските празници.

2.2.1. Да се опишат подробно обредните действия и свързания с тях обреден фолклор на Заговезни (Месни и Сирни - Голямата Задушница, цялата Сирна неделя 13 с Тодоровден).

2.2.2. Лазаровден и Връбница - по приложения въпросник (съст. Т. Колева) да се направи пълно описание на обредните действия в празничния комплекс, като се запишат точно песните.

- Има ли празник, наречен "Сиромах Лазар" или "Сиромашка Лазарица"; кога се прави и какви обичаи се помнят; кои участват в тях?

- Какво се прави в събота преди Цветната неделя; ходят ли лазарки; как се наричат точно; от каква годишна възраст лазаруват момичетата: могат ли да лазаруват, ако още нямат "пране" (менструация); задължително ли лазаруват, ако имат "пране"; кога едно момиче става подевка; подевка може ли да лазарува; може ли да стане лазарка момиче, на което до една година са починали майка или баща (след колко време може да лазарува); може ли да лазарува момиче, което има по-голяма сестра и тя не е омъжена; може ли да лазарува по-малката сестра-подевка, ако по-голямата не е била лазарка (ако да, това осъжда ли се от хората); могат ли две сестри да лазаруват в една група?

- Само веднъж ли трябва да лазарува момиче, за да стане мома; може ли едно момиче да лазарува няколко пъти последователно (ако да, помни ли се откога се прави така); ако момиче е лазарувало (и станало мома), но не се е омъжило през годината, може ли да лазарува още веднъж (няколко пъти), докато се омъжи?

- От колко моми се състои лазарската група (чифт или тек са - какво се вярва в единия или в другия случай); всяка махала ли има своя група или тя е обща за селото; ходят ли лазарки по другите села; какво се прави (или разказва), ако се срещнат две групи?

- От кога почват да разучават песните и танците; кой ги учи (възрастна жена, млада невеста или вече лазарувала мома); в коя къща се събират (сменят ли къщите - по какъв принцип; може ли да е къща на вдовица - ако не може, защо)?

- Какво е облеклото на лазарките; задължително ли е да са в костюм на скоро омъжена невеста (ако не, кои части от невестинския костюм се използват - риза, престилка, кърпа, венец, накити или нещо друго; да се опишат подробно и се дадат местните названия); има ли лазарки, които не носят невестински дрехи (защо); кой облича лазарките (възрастна жена или майката); къде се обличат (у дома или в някоя къща общо)?

- Коя е водачка (омъжена жена, млада невеста или вече лазарувала мома); как е облечена и как се нарича?

- Има ли подгрупи сред лазарките; по какъв белег се поделят и как се наричат (има ли имена на отделните участнички); какви роли имат в обреда?

- Кой ги извежда от къщата; надясно или наляво тръгват най-напред; в коя къща отиват най-напред; могат ли да отидат в къща на починал (колко време след смъртта могат да отидат в такъв дом); води ли ги някой; по колко лазарки вървят в един ред (две по две или в цяла редица); има ли възрастни жени, които ги пазят?

- Кой ги посреща в двора на къщата; как се нареждат; кой дава знак за започване на песните и играта; как се нарича играта; какво е хорото (затворено или отворено; във вид на сърп; в каква посока се играе - наляво или надясно); даряват ли ги с нещо; кой прибира даровете (ако е от лазарките, има ли специално име); при играта водачката мята ли бяла кърпа на рамото (кое) на стопанката; колко лазарски танца има и как се наричат?

- Какво означава за момичето да е лазарувало (може ли да се люлее на великденски и гергьовски люлки, да бъде сватосвано, да дава китка на ергените)?

- Ходят ли на река или чешма да пускат върбови венци или залъци хляб; избират ли по този начин някоя и как се нарича ("кумица"); присъстват ли момци и какво правят?

- Какъв обреден хляб имат лазарките; кога, кой и как го приготвя; как се нарича ("кукла" и др.); опишете го подробно и нарисувайте украсата му; какво се прави с него след "кумиченето"?

- По време на лазаруването разнася ли се кукла или малко дете; имат ли някакви специални названия; кои моми ги носят?

- Ходят ли на гробища, носят ли яйца, хляб, обличат ли се в черни дрехи и кърпи?

- Ходят ли лазарки да пеят за дъжд; кичат ли се със зеленина; поливат ли ги с вода; как ги наричат? Запишете точно песните за дъжд и данните за техните изпълнителки.

- Ходят ли лазарките на Великден на гости на "кумицата"; какво носят (яйца, обреден хляб - как се нарича); може ли "кумицата" да се омъжи преди да е дошъл следващия Лазар?

- Играе ли се по време на Велики пости обреден момински танц, наречен "Буенец/Боенец"; какво обяснение се дава на името; по колко моми го играят; кога започва разучаването на танца и песните; кой ги учи; къде се събират да ги учат; важи ли за участничките в "Буенеца" правилото да имат "пране" (на каква възраст са момите - могат ли да участват момичета на 8-10 години); обличат ли се в невестински дрехи (напълно или в някои части от костюма - кои)? Опишете точно играта (кой играе и кой пее; хвърля ли се кърпа на рамото на стопанката и др.).

- Има ли в групата моми или момичета, облечени по различен начин (в мъжки дрехи; с калпак, със сабя или топуз; като "булка"); как се наричат; кой ги облича и извежда от къщата; как се отнасят другите с тях (носят ли някого на ръце)?

- След като буенешката група обиколи селото, ходи ли на мегдана или в кръчма да играе специален танц; след това могат ли вече да се събират на общо хоро с момците?

- Ходи ли буенешката група на реката и хвърля ли венци; там играе ли се хоро; кой извежда хорото от реката ("младоженекът" или някой момък, любовник на "буенеца"; завежда ли го в къщи при майка си, как тя посреща "буенеца" - като снаха?; дарява ли я)?

- Може ли да има повече от една буенишка група в селото; ходят ли по други села?

- Правят ли общо угощение след завършване на обредните игри?

- Знаят ли се вярвания, легенди (предавани като действителни случки) и песни за отношения между змей и нелазарувала мома; знае ли се същото и за мома (лазарка или буенец), отвлечена от змей от обредното хоро; може ли лазарувала мома да бъде отвлечена от змей (и в двата случая да се запишат точно - грабене; отвличане; къде я води)?

- Има ли обичай лазарките да обикалят полето и да пеят за плодородие; да се запишат песните?

2.2.3. През време на Великите пости или в седмицата между Връбница и Великден (Тежка неделя) момичетата играят ли някакви игри със състезателен характер и делят ли се на групи според възрастта си; има ли нещо подобно и с момичетата, които не лазаруват? Да се запишат придружаващите текстове14.

 2.2.4. Великден и седмицата след него - момински песни, хора и игри и маскирания15.

Великденските песни се определят най-общо като "текстове с митично съдържание, включвани в обредни ситуации с празничен характер и обособени в празнични нехороводни и хороводни песенни цикли". От изследователите се поделят се на:

2.2.4.1. Нехороводни великденски песни:

а) Изпълнявани статично или на място: песни при писането на яйца; песни на великденската трапеза; песни на припевки (надпевки) на великденските люлки; песни на отхождане от хорището; призивни песни или песни-съобщения за събор.

б) Изпълнявани в движение или по път: песни по време на обхождане на ниви и ливади с икони, кръстове и хоругви на втория ден на Великден; песни на връщане от обхождането на нивите и ливадите; песни на връщане от черковища и лечебни извори на "Светъл петък" (първият петък след Великден или петъкът от Празната неделя); песни, когато "момите отиват за киселец" през Празната неделя.

2.2.4.2. Хороводни песни16. При записа на песните да се отбелязва типа хоро, от кого, къде точно (название на местността и как се нарича по принцип в селището мястото, където се играе хоро) и кога (в кой ден след Великден; кога в рамките на денонощието) се играе,

2.2.4.3. Следвеликденски момински игри (Дрельо, Мара-Лишанка, Ируменче, Кральо-Портальо и подобни) - подробно описание на игрите и записи на песните в тях.

2.2.4.4. Маскарадни следвеликденски игри (Бабугери, Камила, Сватба и подобни).

2.2.5. Обреди и обреден фолклор от Томина неделя (първата след Великден) до Петдесетница - Спасовден, Русалска неделя.

3. Пролетно-летни обреди и обреден фолклор.

3.1. Гергьовденски обреди и обреден фолклор - по приложения въпросник17 да се направи пълно описание на обредните действия в празничния комплекс, като се запишат точно песните.

3.2. Обреди и обредни практики за дъжд в периода между Гергьовден и Духовден (понеделника след Петдесетница) - Герман и Пеперуда [Еремия (1.V), Атанасовден (2.V), Летен Никулден (9.V) и др.]18, Спасовден (Четиридесетница), Петдесетница.

3.3. Обреди и обреден фолклор на Костадиновден (Константин и Елена, 20-21.V).

4. Летни обреди и обреден фолклор.

4.1. Обреди и обреден фолклор около деня на лятното слънцестоене (21.VI) и Еньовден (24.VI)19.

4.2. Обреди и обреден фолклор по Петровден (29.VI), Павловден (30.VI), Юлита, Кирик и Марина (Горещниците - 15.-17.VII), Илинден (20.VII), Пантелеймон (27.VII), Голяма Богородица (15.VIII), Иван Рилски (19.VIII).

5. Есенни обреди и обреден фолклор - Симеоновден (1.IХ), Кръстовден(14.IХ), Петковден (14.Х), Архангеловден (8.ХI), Филиповден (14.ХI) и др. (Миши празници, Вълчи празници, Кокоша черква, Боже име и др.).

Семейно-обреден фолклор

1. Сватбени обреди и песни20 - предсватбени обреди (сгледа, сватуване, малък и голям годеж); същинска сватба (засевки, момина и момкова прощални трапези, приготвяне на моминото /и момковото/ знаме и кумовото дръвце, виене на венци, бръснене и плетене, вземане на кума, извеждане от бащината къща, пътуване и посрещане в момковия дом, трапеза, свеждане, блага ракия); следсватбени обичаи (водене на невестата за вода, отбулване, разваляне на моминото знаме, повратки).

2. Детски фолклор21 - в семейна среда ("майчин фолклор" - приспивни песни, занимавки, залъгалки, верижни /кумулативни/ приказки и диалогични стихчета); в детска среда (наричания към природни явления, животни и предмети, календарни песни и наричания, закачки и присмивалки, броилки, игри /с или без песенен съпровод/, скоропоговорки и гатанки-игри, страшни истории и др.).

3. Погребална обредност и оплаквания22 - прокоби (вяра в съдба, сънища и тълкуване, предсказване на смърт), обичайни практики при настъпване на смъртта, подготовка за погребение, оплакване и изнасяне, на гробищата, помени и вярвания за душата.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Кузманова, В., За някои методически принципи при събирането на фолклора. - БФ, 1977, N. 2; Живков, Т. Ив., За теренната фолклористика и нейното развитие. - От Тимок до Искър [Регионални проучвания на фолклора. Т. I.]. С., 1989.[обратно]

2. Вакарелски, Хр., Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали (2 доп. изд.). С., 1946; Георгиева, Ив., Методическо ръководство за събиране на етнографски материали, С., 1982; Генчев, Ст., Теренното етнографско изследване. В. Търново, ВТУ, 1989, 226 с.[обратно]

3. Примерен обхват на мотивите в българския фолклор дават публикуваните текстове в многотомниците "Българско народно творчество" (т. 1-12, 1961-1963) и "Българска народна поезия и проза" (т. 1-7, 1981-1983). [обратно]

4. Различна степен на приложимост за краеведското събиране и проучване на фолклора в днешните условия имат малкото на брой публикувани методически насоки: Вранска, Цв., Г. Керемедчиев, Ст. Стойкова, Упътване за събиране на произведенията на устното народно творчество. С., 1957; Динчев, К., Фолклористична дейност на терена. Учебно помагало. Благоевград, ВПИ, 1990; Същият, Българският фолклор в локално-регионалното му разнообразие. (Наблюдения и насоки). С., 1992.[обратно]

5. Елчинова, М., Проблеми на теренното проучване на пословиците и поговорките. - БФ, 16, 1990, N. 2.[обратно]

6. Анчев, Ан., Вл. Пенчев, Правила за записване, обработване и систематизиране на теренни фолклорни материали. - БФ, 1988, N. 4; Генчев, Ст., Цит. съч., 170-189 и приложенията; Динчев, К., Българският фолклор..., 253-258.[обратно]

7. В този дял голямо място заемат легендите за произход - вж.: Георгиева, А., Етиологичните легенди в българския фолклор. С., 1990.[обратно]

8. Анчев, Ан., Въпросник за събиране на материали по фолклорна демонология. Вампир. - БФ, 1990, N. 4.[обратно]

9. Предвид общия характер на материала предлагаме примерни указания за събиране на обредния фолклор най-вече на големите календарно-обредни цикли, свързани с Коледа, Лазаровден и Великден.[обратно]

10. Краев, Г., Бабинден. С., 1985.[обратно]

11. Калоянов, А., Славите ли Млада Бога? Всичко за празника Коледа, 72 коледни песни и 4 коледарски благословии. В. Търново, 1992.[обратно]

12. Миков, Л., Първомартенска обредност. С., 1985.[обратно]

13. Стаменова, Ж., Кукери и сурваскари. С., 1982.[обратно]

14. Бокова, Ир., Въпросник за записване на детски игри. - БФ, 1987, № 3.[обратно]

15. Общата подредба на материала тук спазва изложението на: Миков, Л., Български великденски обреден фолклор. С., 1990. Основния акцент пада върху текстовете на песните, свързани с великденските хора, моминските и маскарадни игри. За пластичния фолклор (писани яйца и обредни хлябове) - вж.: Миков, Л., Цит. съч.; Янева, Ст., Обредни хлябове [Въпросник за събирателска работа]. - БФ, 1986, N. 2; Същата, Български обредни хлябове. С., 1989.[обратно]

16. Изследователите открояват следните типове хора: бавни (умерени, "кротки", "тежки"), ходени (Слядни, леви), женски (момински и/или невестински), затворени в кръг и играни само на песен.[обратно]

17. Колева, Т., Гергьовден у южните славяни. С., 1981; Живков, Т. Ив., Въпросник за описание на Гергьовден от Татяна А. Колева. - БФ, 1988, N. 1; Вж. и: Дражева, Р., Гергьовден. С., 1982.[обратно]

18. Попов, Р., Пеперуда и Герман. С., 1989. [обратно]

19. Ганева-Райчева, В., Еньовден. С., 1990. [обратно]

20. Иванова, Р., Българската фолклорна сватба. С., 19844; Генчев, Ст., Сватбата. С., 1987.[обратно]

21. Букурещлиев, М., Български детски песенен фолклор. М., 1986; Тонов, А., Христоматия по литература за деца и юноши. Част I. Детски фолклор. В. Търново, ВТУ, 1991.[обратно]

22. Кауфман, Н., Д. Кауфман, Погребални и други оплаквания в България. С., 1988; Вакарелски, Хр., Български погребални обичаи. С., 1990.[обратно]

 

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2001, № 2 (15)

Други публикации:
Архив за поселищни проучвания. Краеведски сборник. В. Търново: ВТУ, год. V, 1996, кн. 1-2, с. 31-48.