Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАРОДНИ ГАТАНКИ

Тодор Моллов

web

Гатанките спадат към кратките (късите) фолклорни дялове заедно с пословиците, поговорките, благословиите, клетвите, броилките и други подобни. Те са къси ритмични изречения, оформени като въпрос, който има няколко възможни отговора, но само един от тях е правилен. Ако се опитаме да подредим гатанките според тематиката на техните отговори, в крайна сметка ще се оформят два големи "речника" от думи, които се отнасят към заобикалящата човека действителност. Първият описва света в неговите вселенски (космически) параметри, които в най-общ вид се отнасят до Природата - небе и земя; слънце, месец и звезди; ден и нощ; година, месеци и седмици; атмосферни и метеорологични явления; животински и растителен свят. Вторият описва света чрез думи, които обозначават по-близки до хората (видими) явления и обекти, свързани с техния живот и взаимоотношения - човекът (части от тялото, възраст и пол, състояния, обществени отношения), къща и покъщнина, храна, облекло, огън, трудова дейност и инструментите за нея, обществени отношения, и други подобни.

Става ясно, че думите в двата споменати "речника" (отговорите на гатанките) описват света такъв, какъвто той ни е известен и до днес, а самите гатанки са един вид фолклорни "тълкувания" към всеки негов елемент. За разлика от нашите предци, които използвали възможностите на фолклора, за да разгадаят "загадъчния" свят около тях, днес за тази цел ние се обръщаме към научните знания (в учебници, речници и енциклопедии, в различни книги). И ако за тях всяка гатанка е задавала един-единствен отговор-тълкуване на въпроса за спецификата на всеки обект в природата, днес ние сме по-динамични в стремежа си към все повече и по-точни отговори, защото науката няма предел. Казано по друг начин, фолклорното познание е крайно и "затворено" в рамките на традицията, а нашето - безкрайно и "отворено".

За древните народи гатанката е била средство за обучение в своята култура, защото разпознаването на всеки обект в света ставало чрез образност, която е била вече позната от други фолклорни творби. По-важно за тях обаче било умението да се свържат по-рано известните образи с нови обекти, а това възпитавало както образното, така и логическото мислене. Гатанката била и своеобразно изпитание за отговарящия - той доказвал не само своите добри познания за строежа на света, но и способността си за гъвкаво мислене, за бърза смяна на гледната точка. Измежду многото възможни отговори той трябвало да подбере само онзи, който съответства най-точно на обектите във въпроса, прикрити чрез символични образи. Не случайно в някои древни култури гатанката била способ, чрез който се избирал новият жрец - онзи, който не знаел символичните връзки между обектите в света, не бил достоен да свещенодейства (а понякога дори го убивали).

И така, гатанката е старинен способ за словесното подреждане на света, подчинен на символичното иносказание (казва се едно, а се разбира друго) и на религиозно-митологичните знания за отношенията между отделните сфери (или обекти) на Космоса. Нейната образност отвежда към старинните митологични представи, затова днес ние често сме затруднени при разгадаването на голяма част от тях. Защото ако някога старите българи вярвали, че Небето е дълбоко море (или вир) или гумно (място за вършеене на житото), днес ние можем само да го сравним с дълбоко море (вир) или гумно, тоест за нас тези образи са метафори - обекти от една сфера на Космоса са използвани за обозначаване на друга сфера поради външно сходство или по предназначение. Когато в гатанката Небето и звездите са обозначени като "сито, пълно с яйца" или "квачка с пилета", за да отгатне отговора, изпитваният трябвало да си припомни някои от названията на най-важното календарно съзвездие Плеяди - в народната астрономия то се наричало "сито" или "квачка с пилета". Но ето и една друга странна гатанка - "Елен во море пливаше: ни море се мотеше, ни елен се давеше?" Днес отговорът на този въпрос е "гемия, кораб", но като знаем, че в други гатанки с "море" се обозначава Небето, то явно в случая с образа на елена се фиксира Центърът на нощното небе - Полярната звезда със съзвездието Голяма Мечка, което някога било наричано и Елен.

Според изследователите на българския фолклор тъкмо тази важна роля на ранните гатанки (да прикриват чрез близки и познати образи някои свещени обекти) обяснява важното й място в редица обреди. Някога гатанки се задавали през периода на зимните новогодишни празници (около Коледа), по време на моминското надпяване на пръстените (в обичая "ладуване" - на Васильовден или на Еньовден) или пък в сватбения обред, където кумът подлагал на това изпитание младоженеца или неговите сватове.

За разлика от посочените по-горе ранни гатанки, свързани с важни религиозни представи за Космоса, голямо множество са и тези, които се отнасят до човека, неговото жилище, трудова дейност, и изобщо до обекти от неговото всекидневие. Днес вече много трудно може да се докаже тяхната старинност, понеже почти всички образи в тях са извлечени от реалността. В тях белезите на скрития в отговора обект са предадени живо и картинно, целта е той да бъде подсказан чрез множество негови характеристики, взети от живота. Едва ли някой се е затруднявал да познае какво се крие зад гатанките "Одрано яре през село врещи" (от кожата на ярето се прави гайдата), "Ти го биеш, ти го трепеш, то ти дава да ядеш" (ситото за пресяване на брашно, от което се прави хляба), "Черна змия над огън се вие" (синджирът над огнището, на който се окачва котлето), "Дълъг Димо без кости, по небето ходи на гости" (димът), "Четири братя ден и нощ се гонят и не се стигат" (четирите колела на колата), "Бяла нива - черно семе" (книгата и буквите), и други. Голяма роля за разнообразието на гатанките от тази група играе одухотворяването на иначе неподвижните (мъртви) предмети - почти всеки елемент от този близък до човека свят има свое предназначение и той действа като изпълнен със собствена воля и живот.

Вече отбелязахме, че гатанката използва богата "метафорична" образност, което я прави "предметна" и поетична. Уподобяването на предметите в нея се подчинява както на външните им сходства, така и по близост на тяхното предназначение и действие - "Сив сокол под земята лети" (железният накрайник на ралото има пластини, с които той прилича на птица в полет). Понякога търсената образност се постига чрез спояването в едно на няколко различни обекта - странната форма на тигана се прикрива зад израза "Меча стъпка, сврача опашка". Наред с метафората в гатанките е широко застъпен епитетът като допълнителен способ за изграждане на по-сложни и дори неочаквани (странни, парадоксални, невероятни) образи - "Черна къделя бяла жица пуща" (Черната биволица пуща бяло мляко), "Дрипава циганка пред царя излиза" (баницата), "Бяла кобила, зелена опашка" (праз лук) или "Стар дядо с бяла брада под земя лежи" (също праз лук). Много образи в гатанките са построени на базата на сравнението с характеристики, близки до тия на търсения обект. При това сравнението може да бъде пряко или утвърдително ("Дълго, дълго като въже, дере, дере като маче" - капината), отрицателно ("С перо пише, поп не е, рога има, вол не е, самар носи, кон не е" - охлювът) или да се изразява чрез сравнителната степен на някои прилагателни ("По-мъничко от кокошката, по-голямо от човека" - шапката).

Гатанките са изключително жизнен дял на фолклора, защото се стремят да вмъкнат в своето поле редица нововъведения на културата и техническия прогрес. Те задоволяват естествената нужда на човека да опознава света в цялото му многообразие и да осъзнава връзките между отделни негови сфери. Това не означава само запомняне на определен обем думи, а и активна работа с художествените възможности на езика - съзнателна интелектуална игра за разчупване на клишетата, за разширяване на словесно усвоения свят около нас.

И ако познанията ни за света около нас се разширяват с всяка изминала минута, това все още не означава, че го познаваме. Напротив, той сякаш става все по-загадъчен... Затова нека започнем отначало - на първо време с познанието за собствените, български, фолклорни гатанки. Описанието на света чрез езика на нашите предци може би ще ни помогне да възстановим една позабравена цялост, да усетим уюта на оная игра със словото, която е подчинена на законите на българската реч. За да не превърнем нашето име, език и народ в гатанка за бъдещите потомци...

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2002, № 6 (31)

Други публикации:
Литературни анализи в помощ на учениците от 5 клас. В. Търново: Абагар, 2000, с. 39-42.