Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВЕТЕ ВЕРСИИ НА ПЕСЕНТА ЗА СМЪРТТА НА МОМЧИЛ ЮНАК
(Структура и водещи идеи)

Тодор Моллов

web

Една от важните разлики между архаичния (родово-племенен) епос и класическия епос (създаден в моноетнична среда със своя държавна организация) е, че при втория се наблюдава много по-голяма конкретност на топосите, обозначаващи Центъра и Периферията като членове на семиотична и сюжетопораждаща опозиция. В нея мястото на епическия герой е по принцип в Периферията, той е "граничар" с функции да отбранява територията на своя сюзерен (владетелят, разположен в Центъра, фолклорния Цариград) срещу етнорелигиозен враг. Тази схема задава изначалната "матрица", чрез която в тока на времето създателите и носителите на героичния епос разпознават значими фигури от Историята, доуплътняващи образа на главния епически герой.

Като наблюдатели в края на историческия развой на епоса, фолклористите дълго време бяха под властта на клопката, заложена от историко-литературното (естествено-научно) мислене за поява на песните под влияние на реално-историческия процес, и едва от 70-те - 80-те години на ХХ в. започнаха да осъзнават, че нещата стоят в точно обратния ред - вече готовите сюжети се трансформират и премоделират под въздействие на реалността, като успяват гъвкаво да преосмислят и "усвоят" историко-фактологичното, но да запазят по-старите идеи и характеристики. Макар всеки изследовател да разбира, че падането на българската държава под османска власт се е отразило във всички сфери не само на живота, но и на изкуството, все още се срещат мнения, които не отчитат факта, че българският героичен епос би следвало да има свой отговор на въпроса за генералната промяна на представите за Центъра и Периферията след края на ХІV в., т.е. за смяната на семиотичния статус на Владетеля и на Юнака-граничар.

И ако в посочената ситуация епическият топос Цариград не променя своята знакова характеристика, не е така с фигурата на Царя - той вече е парадоксално двусмисления "цар-султан". От друга страна, митоепичното наследство, което свързва епическия герой с ранни миторитуални схеми и календарно-обредни сюжети, подсигурява "мартенското" сюжетно наследство при някои емблематични епически герои (напр. Марко и Дойчин). Последната дума за узаконяване и окончателно налагане на Марко Кралевич като основен герой на българския епос в края на краищата има историческата реалност, в която той наистина обитава и владее в периферията на етничното землище - естественото място на епическия герой... Казано другояче, най-популярни стават онези епически герои, които носят имена, вече познати на фолклора (най-вече в обредните песни и баладите), обитават райони, периферни (или считани по традиция за такива) спрямо общодържавния Център, и живеят в исторически "критични ситуации", разпознати като край на времето/държавата. "Забелязани" и през този филтър, подходящите реални исторически личности са употребени от традицията (народните песни и предания) след задължителната епическа дистанция (при най-голям изследователски оптимизъм резултатите от тоя процес може да се проявят най-малко век или два след смъртта им), като добавят "принадена стойност" към вече познатите образи (специфични квазиисторически знаци за актуалност).

В този смисъл някаква по-голяма фолклорна популярност на името (и фигурата) на Вълкашин († 1371 г.) може да се очаква след 1471 г. докъм 1571 г.1, за Марко († 1395 г.) това е периодът след 1495 г. докъм 1595 г.)2, а доколкото Момчил († 1345 г.) е най-ранен, то едва след 1445 г. и докъм 1545 г.3 името му би могло да заеме някакво място в епическия именник4.

Без съмнение, името Момчил е известно на българския именник много преди появата на историческия герой - известно е, че през ХІV в. друг Момчил от Воденско, атонски монах под името Неофит, е отбелязан в сатирическа поема на Йоан Катрарис заради своето родолюбие (знаел за победите на Крум, Калоян и Иван-Асен5). За разлика от сравнително прозрачната календарна обвързаност на имената Марко и Дойчин, която при "среща с Историята" дава зелена светлина за употреба и в епическия именник, името Момчил на пръв поглед следва друга развойна тенденция. Според нас то е само донякъде изосемантично на "юнак" (от стб. юность - 1. 'младост'; 2. 'сила, разцвет, зрелост'), и тъкмо второто значение задава спецификата на термина "момче" в сватбените обреди, където обозначава 'ерген-годеник' или 'младоженец' (момче, достигнало своята социо-биологична сила, разцвет, зрялост)6. Готовността му за епическа употреба (от нарицателно към лично име7) се усилва и от факта, че, подобно на Марко, историческият Момчил също властва и действа в периферията на етничното землище и в критична историческа ситуация (първи сериозни сблъсъци с новия етнорелигиозен враг - турците).

 

* * *

В българския епос всички най-популярни (т.е. с най-много варианти) песни с името Момчил се свързват с т.нар. "предателство" на неговата съпруга8.

  • В първата (236 вар.) Момчилица известява с писмо Царя, че Момчил люби неговата дъщеря (сестра) и се кани да се ожени за нея (137 вар.); често в писмото тя приканва Царя да изпрати гавази (или войска) срещу юнака; той го прави и подгоненият Момчил се опитва да се прикрие зад стените на града, но Момчилица затваря вратите пред него (169 вар.) (и пречи на сестрата да му помогне - 25 вар.), след което юнакът е убит (60 вар.). В няколко записа на финала Царят предпочита вярната Момчилова сестра. [Приложение 1. Варианти на песента "Убийството на Момчил юнак", версия А. При нужда в него може да се видят два подраздела: 1.1. Териториален обхват на вариантите; 1.2. Устойчиви топоси (локализации, имена и др.).]

  • Във втората (72 вар.) Момчилица се залюбва с крал Вълкашин (цар Шишман, Бан от Едрене, паша Влаанлия) и му дава съвети как да убие Момчил, за да се вземат двамата - да му устрои засада, когато веднъж в годината юнакът отива на планинско синьо езеро да лови вълшебни златокрили патици. Царят го прави, но Момчил все пак оцелява и се опитва да се прикрие зад стените на града; тогава Момчилица затваря вратите пред него (и пречи на сестрата да му помогне), след което юнакът е убит. След това Царят предпочита вярната Момчилова сестра. [Приложение 2. Варианти на песента "Убийството на Момчил юнак", версия Б. При нужда в него може да се видят два подраздела: 2.1. Териториален обхват на вариантите; 2.2. Устойчиви топоси (локализации, имена и др.).]

  • В третата след смъртта на юнака тя решава да погуби юначния му син, пречка да се залюби с убиеца на баща му, разбойника Корун кеседжия.9

  • Отделно ще отбележим още една, четвърта, песен (позната в малко варианти най-вече в Югоизточна България - Родопите и Беломорието), която представя в много по-голяма степен "реалистично" познатите исторически факти. В нея Момчил отваря портите на заключената от Момчилица крепост Буруград (Перитор) край Ксанти, за да може в нея да се скрият българите, преследвани от враговете (турците).10 Тъкмо в нея се появява сюжетен фрагмент от първата песен (невярната Момчилица заключва портите на града), което показва, че тя е най-късна от трите версии.

Нашата работа обаче е посветена на първите две, които всъщност са версии на една песен11.

Темата за "предателството" и "неверността" на епическата съпруга е разпозната отдавна в нашата фолклористика, главно чрез песента "Невярна Груйовица", а епитетът с лекота се пренася и към Момчилица. И в този случай се натъкваме на презумптивно пред-поставяне на съвременната гледна точка към фолклорния текст, в който действията на героинята се интерпретират като естествена човешка реакция след "изневярата" на съпруга, т.е. подходът е отново литературоведски ориентиран... Нека припомним.

  • В първата версия Момчил всяка вечер подковава коня си, а на сутринта той е обосял (подковите са изтрити от дълъг път); на простичкия въпрос къде е бил, отговаря бохемски-нехайно, че всяка нощ препуска до Цариград, където люби дъщерята на цар Костадин, и смята да я вземе, а да изгони (паряса) Момчилица.

  • Във втората версия съпругата се чувства пренебрегната от Момчил (текстовете обикновено не проясняват с какво толкова е ангажиран той), поради което тя сама предлага на Царя (тук най-често стои името на Вълкашин) да я вземе за жена...

С други думи, в двете версии има симетрия по отношение на това, кой се представя за "инициатор" на изневярата (веднъж - Момчил, веднъж - Момчилица), но и в двата случая само съпругата на Момчил подбужда Царя да преследва и в крайна сметка да убие юнака. Очевиден е някакъв "двоен стандарт" от страна на носителите на фолклора - героят е извън/над нормите и неговата "изневяра" се подминава безмълвно, но за подобно прегрешение съпругата му поема общностната морална присъда...

По презумпция героят на епоса "отелеснява" цялостността и неунищожимостта на етноса, поради което се счита за неуязвим и по-силен от своите противници (условно казано - безсмъртен); много текстове, свързани с митопоетичната идея за циклично мотивирания край, предпочитат да представят неговото "отдалечаване" в пространствен план, отколкото "да го убият" (все пак на него "не му е писано" да загине на бойното поле). И ако в песента за Дойчин болестта е антропологично-телесен (соматичен) код, породен от миторитуалните (календарни) корени на песента, свързани с особеностите на подвижната мартенска Нова година, то смъртта на Момчил е комай единствената в българския епос, за която липсва дори и опит за отговор в специализираните фолклористични изследвания (освен ако не се вчувстваме и реагираме като съвременните носители и слушатели на фолклора, т.е. да кажем: "Така му се пада за изневярата!").

От друга страна, категорично заявеният в двете версии стремеж за връзка с Центъра (респ. Царя) е донякъде асиметричен - Момчил иска Дъщерята на Царя, Момчилица иска ни повече, ни по-малко, самия Цар, докато сам Царят в края на краищата (след убийството на Момчил) избира Сестрата на Юнака... Всъщност и в двете версии може да се търси връзка с инвариантни идеи и сюжетопораждащи схеми, свързани с митоепичното отразяване на най-важното космологично Събитие (преходът от Стара към Нова година) като "преподновяване на Брак". По различна логика то се отнася спрямо представителите на Центъра (Царят) и Периферията (Юнакът).

Текстовете от двете версии се поделят най-общо по линията на ятовата граница, т.е. техните "гледни точки" съвпадат с условните гледни точки на наблюдателя (респ. твореца, Поета), разположен съответно в Центъра и Периферията. Противно на очакванията, че бракът на епическия герой е екзогамен (в редица песенни мотиви неговите избраници обикновено са от чужд етнос), тъкмо космологичният преход ултимативно налага смяна на пространствената ориентация (внезапна и кардинална смяна на знаците) и в първата версия Момчил търси легитимност чрез брак с представител на Центъра, царската дъщеря (максимално "оголена" ендогамност). Във втората версия наблюдаваме точно обратното - същата космологична ситуация налага Царят да обнови своите правомощия и да преодолее критичния момент чрез брак с представител на Периферията, сестрата на юнака. И двата брака са ендогамни, но с една особено подчертана пограничност (на границите на възможното).

Можем да предположим, че в първата версия се описва ситуацията на максимална заплаха за космологичния Център, в която бракът на юнака с царската дъщеря му дава особени правомощия (институционална легитимност) да обнови фигурата и функциите на своя тъст (Царя) и да "спаси" Центъра, респ. Царството.12 Във втората версия епическият герой продължава функциите на жреца като религиозен водач на войската от пазачи на Границата (в инвариантната матрица тя е представена чрез юношеската полово-възрастова дружина). В критичен календарен момент, мотивиран като край на някакъв времеви цикъл, той повтаря (реактуализира) "спасително" своето шаманско посвещение - лови чуден елен (мотивът присъства и в коледната песен) или обновява брака си с вълшебна съпруга и помощник (представена тук орнитоморфно - като златокрила патица13).

Чудният лов (на елен или златокрили патици) във версия Б очевидно е в края на отбелязаното едноседмично излизане на Момчил в планината в съпровода на най-близките му родственици по мъжка линия (братанци, племенници). Той приключва с особено пиршество (служба) на изцяло мъжката дружина, а веднага след него се разгръща ситуацията преследването и смъртта на Момчил пред портите на града. Календарната обвързаност на смъртта и във двете версии е подсказана косвено чрез указания от типа "бела събота", Великден или Гергьовден14.

Финалните епизоди и на двете версии обаче са знак за естествената вътрешна еволюция на епоса в посока към някаква относителна историзация - докато във версия А смъртта на Героя се среща в 1/4 от всички варианти, то във версия Б тя се открива в почти всички варианти, защото е заложена и в нейната инвариантна схема (шаманската инициация е свързана и със символичната смърт на неофита)15.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ16

 

Приложение 1.
Варианти на песента "Убийството на Момчил юнак", версия А. (239 вар.)

1.1. Териториален обхват на вариантите:

А. В политическите граници на България (232 вар.):

  • Айтоско (1. Айтос*; 2. Преображенци - Николова 2006: 244);

  • Асеновградско (3. Бачково - СбНУ 53/1971, № 482 - "Момчил люби цар Костадиновата сестра и жена му се оплаква на царя"; 4. Болярци*; 5. Чепеларе - Райчев-НПСР 1973, № 123 - "Момчил люби дъщерята на цар Костадин");

  • Балчишко (6. Ваклино*; 7. Гурково*; 8. Змеево*; 9. Каварна*);

  • Беленско (10. Бяла1*; 11. Бяла2*; 12. Кацелово*; 13. Лом Черковна*; 14. Пет кладенци*);

  • Белоградчишко (15. Вещица*; 16. Костичовци*; 17. Плешивец*);

  • Белослатинско (18. Бяла Слатина*; 19. Галиче*; 20. Койнаре*; 21. Сухаче*);

  • Бургаско (22. Бургас - СбНУ 57/1983, № 209 - "Турците търсят Момчил"; 23. Вършило - СбНУ 57/1983, № 208 - "Момчил люби дъщерята на цар Костадин и жена му пише на царя да го залови"; 24. Равнец*);

  • Варненско (25. Варна1*; 26. Варна2*; 27. Горен чифлик*; 28. Климентово*; 29. Тополи*; 30. Шкорпиловци - Романска 1970: 377, Приложение № 5; =Романска 1976: 63-84, Приложение № 5);

  • Великотърновско (31. Беляковец - Гайдаров 1980: 35; 32. Драгижево*; 33. Каранци1*; 34. Каранци2*; 35. Килифарево*; 36. Кладни дял*; 37. Куцина*; 38. Полски Сеновец*; 39. Полски Тръмбеш*; 40. Ресен*; 41. Самоводене*);

  • Врачанско (42. Баурене - Тодорова, Атанасова, 2002: 76 - "Еленка и Момчил"; 43. Боденец*; 44. Вировско*; 45. Враца*; 46. Лик - СбНУ 53/1971, № 486 - "Момчил се жени за цар Костадиновата дъщеря, която се оказва негова сестра"; =Тодорова, Атанасова, 2002: 75; 47. Моравица*; 48. Царевец - Манкова 2012, № 7.5);

  • Габровско (49. Габрово*; 50. Жълтеш1*; 51. Жълтеш2*; 52. Кози рог*; 53. Мичковци*; 54. Черневци*);

  • Генералтошевско (55. Красен*; 56. Спасово1*; 57. Спасово2*);

  • Горнооряховско (58. Горна Оряховица*; 59. Джулюница*; 60. Долна Оряховица1*; 61. Долна Оряховица2*; 62. Драганово - Иванчев 2005: 78 - "Момчил си конче ковеше"; 63. Козаревец*; 64. Сушица*);

  • Девинско (65. Стойките - СбНУ 53/1971, № 485 - "Момчил разкрива на жена си, че има и друга жена с деца");

  • Добричко (66. Божурово*; 67. Добрич*);

  • Дряновско (68. Велчовци*; 69. Гостилица1 - Димкова 1982: 34 - "Момчил юнак и цар Костадин"; 70. Гостилица2 - Димкова 1982: 37 - "Момчил люби дъщерите на цар Костадин"; 71. Дряново*; 72. Катранджии*; 73. Трявна1*; 74. Трявна2*);

  • Дуловско (75. Дулово*);

  • Еленско (76. Златарица1*; 77. Златарица2*; 78. Златарица3*; 79. Каменари*; 80. Кипилово*; 81. Руховци1*; 82. Руховци2*; 83. Руховци3*; 84. Стойчевци*);

  • Елинпелинско (85. Потоп - Архив-ИМ-БАН 03.07.2014);

  • Елховско (86. Срем - Йонков 1939: 43, № 5 - "Момчил");

  • Исперихско (87. Завет*);

  • Ихтиманско (88. Ихтиман*);

  • Казанлъшко (89. Александрово*; 90. Бузовград*; 91. Енина*);

  • Карловско (92. Калугерово*);

  • Карнобатско (93. Добриново - СбНУ 59/1994, № 520 - "Стоян си конче ковеше"; 94. Подвис - СбНУ 59/1994, № 382 - "Момчил си конче ковеше");

  • Котленско (95. Котел - Архив ИМ-БАН, папка 80, 1949 г.; =БНТ 13/1965, № 213 - "Момчил си коня ковеше"; 96. Медвен*);

  • Крумовградско (97. Крумовград*; 98. Черничево*);

  • Кубратско (99. Глоджево*; 100. Кубрат*; 101. Смирненски*; 102. Тетово1 - Тетово 1995, № 114 - "Момчил оставя Еленка заради царювата дъщеря"; 103. Тетово2*; 104. Юпер*);

  • Кулско (105. Кула*);

  • Кърджалийско (106. Бели вир*; 107. Кърджали*);

  • Ловешко (108. Градище*; 109. Дойренци - НПЛов. 1970: 173 - "Момчил юнак и Момчилица -1"; 110. Крушуна*; 111. Летница1*; 112. Летница2*; 113. Радювене1*; 114. Радювене2*; 115. Чавдарци - СбНУ 53/1971, № 483 - "Момчил люби цар Костадиновата дъщеря и жена му се оплаква на царя, който му направя засада");

  • Ломско (116. Якимово*);

  • Луковитско (117. Лазар Станево*; 118. Луковит*; 119. Реселец*);

  • Монтанско (120. Горно Церовене*; 121. Чипровци - СбНУ 53/1971, № 481 - "Момчил люби цар Костадиновата дъщеря и жена му се оплаква на царя");

  • Никополско (122. Гиген1*; 123. Гиген2*; 124. Осъм*);

  • Новозагорско (125. Близнец*; 126. Стоил войвода*);

  • Новопазарско (127. Лиси връх*; 128. Нови пазар - СбНУ 47/1956, № 1 - "Момчил люби Марийка гъркиня"; 129. Стоян Михайловски*);

  • Омуртагско (130. Камбурово*);

  • Оряховско (131. Кнежа*; 132. Козлодуй*; 133. Оряхово1*; 134. Оряхово2*; 135. Селановци*);

  • Павликенско (136. Бутово*; 137. Патреш*);

  • Панагюрско (138. Долно Левски*);

  • Пернишко (139. Люлин*);

  • Пирдопско (140. Копривщица - СбНУ 46/1953, № 12 - "Момчилица отмъщава на мъжа си за измяна"; 141. Чавдар - СбНУ 53/1971, № 484 - "Момчил люби цар Костадиновата дъщеря");

  • Плевенско (142. Бръшляница*; 143. Долни Дъбник*; 144. Каменец*; 145. Коиловци*; 146. Николаево*; 147. Рибен*; 148. Славяново1*; 149. Славяново2*);

  • Пловдивско (150. Лилково*; 151. Пловдив*);

  • Поповско (152. Кардам*; 153. Ковачевец - СИБ 1/1962, № 763 - "Смъртта на Момчил войвода"; 154. Паламарца*; 155. Садина*);

  • Преславско (156. Нова бяла река*);

  • Провадийско (157. Аспарухово*; 158. Марково*; 159. Овчага*; 160. Провадия*);

  • Първомайско (161. Дълбок извор*);

  • Разградско (162. Дряновец1*; 163. Дряновец2*; 164. Каменар*; 165. Побит камък*; 166. Ушинци*; 167. Хлебарово1*; 168. Хлебарово2*; 169. Хлебарово3*);

  • Русенско (170. Бъзън*; 171. Голямо Враново*; 172. Копривец*; 173. Красен*; 174. Мартен*; 175. Русе*; 176. Сваленик1*; 177. Сваленик2*; 178. Табачка - Ненов 2004, № 8.13; 179. Церовец*; 180. Червена вода*);

  • Свиленградско (181. Капитан Андреево*; 182. Момково - СбНУ 62/2009, № 1501 - "Момчиловата невеста помага да го заловят заради изневяра");

  • Свищовско (183. Козловец*; 184. Малчика*; 185. Новград*; 186. Павел1*; 187. Павел2*; 188. Хаджи Димитрово*);

  • Севлиевско (189. Агатово - Стоин-ССБ 1931, № 335 - "Капитан Момчил"; 190. Бериево*; 191. Дамяново*; 192. Петко Славейков*; 193. Ряховците*; 194. Севлиево*);

  • Силистренско (195. Българка*; 196. Добруджанка*);

  • Сливенско (197. Гавраилово*; 198. Злати войвода*; 199. Ковачите*; 200. Крушаре*; 201. Шивачево*);

  • Сливнишко (202. Круша - Архив-ИМ-БАН 03.07.2014);

  • Старозагорско (203. Диня*; 204. Казанка - Дончев 1993, с.126, № 7; 205. Коларово*; 206. Михайлово*; 207. Хрищени*);

  • Тервелско (208. Нова Камена1*; 209. Нова Камена2*);

  • Тетевенско (210. Глогово*; 211. Тетевен*);

  • Тополовградско (212. Планиново*; 213. Устрем - СбНУ 62/2009, № 1502 - "Сестрата на Мануш войвода го спасява от цариградски евреи"; 214. Чукарово*);

  • Троянско (215. Бели Осъм - НПЛов. 1970: 174 - "Момчил юнак и Момчилица -2"; 216. Орешак1*; 217. Орешак2*);

  • Тутраканско (218. Старо село - Илиев-Друмева 1991, № 421 - "Момчил люби царюва дъщеря");

  • Търговищко (219. Бистра*; 220. Лозница*; 221. Макариополско*; 222. Подгорица*);

  • Хасковско (223. Горски извор*; 224. Криво пол*; 225. Стамболово*);

  • Шуменско (226. Белокопитово1*; 227. Белокопитово2*; 228. Лозево*; 229. Смядово*; 230. Шумен*);

  • Ямболско (231. Безмер*; 232. Генерал Инзово*);

Б. В политическите граници на Македония (6 вар.): 233. Грунище (Стефановски 1995); 234. Железно Речане (Арнаудов 1999, № 21 - "Смъртта на Момчул войвода - А"); 235. Куново (Арнаудов 1999, № 27 - "Секула Детенце и невярна Секулица"); 236. Лактинье (Тренески 1975, № 123 - "Коня коит Момчула войвода"); 237. Охрид (Шапкарев 2/1969, № 350 - "Старий Секула, Секулица и седум кральои ли Секулова смърт чрез Секуличино коварство; смърт нейзина"); 238. Струга (Миладиновци 1861, № 105; =Ангелов-Вакарелски 1939, № 10 - "Момчил войвода, жена му и сестра му"; =БНТ 1/1961: 101-105 - "Момчула войвода и цар Костадин"; =БНПП 1/1981: 396 - "Момчула войвода");

В. В политическите граници на Молдова (1 вар.): 239. Кирютня (Кауфман-НПБУМ 2/1982, № 1316 - "Момчил залюбил царската дъщеря").

 

1.2. Устойчиви топоси (локализации, имена и др.) към версия А

1.2.1. Локализация на Либето на Момчил

Вариантите дават основание за оразличаване на два начина за локализиране на Либето чрез Цариград - заявена връзка с фигурата на Царя, най-често негова дъщеря или сестра:

 

1.2.1. А. Цариград, цар Костадин (султан) (211 вар.):

А. В политическите граници на България (210 вар.):

  • Айтоско (1. Айтос*);

  • Асеновградско (3. Бачково; 4. Болярци*; 5. Чепеларе);

  • Балчишко (6. Ваклино*; 7. Гурково*; 8. Змеево*; 9. Каварна*);

  • Беленско (10. Бяла1*; 11. Бяла2*; 12. Кацелово*; 13. Лом Черковна*; 14. Пет кладенци*);

  • Белоградчишко (15. Вещица*; 16. Костичовци*);

  • Белослатинско (18. Бяла Слатина*; 19. Галиче*; 20. Койнаре*; 21. Сухаче*);

  • Бургаско (23. Вършило; 24. Равнец*);

  • Варненско (25. Варна1*; 26. Варна2*; 27. Горен чифлик*; 28. Климентово*; 29. Тополи*; 30. Шкорпиловци);

  • Великотърновско (31. Беляковец; 32. Драгижево*; 34. Каранци2*; 35. Килифарево*; 36. Кладни дял*; 37. Куцина*; 38. Полски Сеновец*; 39. Полски Тръмбеш*; 40. Ресен*; 41. Самоводене*);

  • Врачанско (42. Баурене; 43. Боденец*; 44. Вировско*; 46. Лик; 47. Моравица*; 48. Царевец);

  • Габровско (50. Жълтеш1*; 51. Жълтеш2*; 52. Кози рог*; 53. Мичковци*; 54. Черневци*);

  • Генералтошевско (55. Красен*; 56. Спасово1*; 57. Спасово2*);

  • Горнооряховско (58. Горна Оряховица*; 59. Джулюница*; 60. Долна Оряховица1*; 61. Долна Оряховица2*; 62. Драганово; 64. Сушица*);

  • Добричко (66. Божурово*; 67. Добрич*);

  • Дряновско (68. Велчовци*; 69. Гостилица1; 70. Гостилица2; 71. Дряново*; 72. Катранджии*; 73. Трявна1*);

  • Еленско (76. Златарица1*; 77. Златарица2*; 78. Златарица3*; 79. Каменари*; 80. Кипилово*; 81. Руховци1*; 82. Руховци2*; 83. Руховци3*; 84. Стойчевци*);

  • Елинпелинско (85. Потоп);

  • Елховско (86. Срем);

  • Исперихско (87. Завет*);

  • Ихтиманско (88. Ихтиман*);

  • Казанлъшко (89. Александрово*; 90. Бузовград*; 91. Енина*);

  • Карловско (92. Калугерово*);

  • Карнобатско (94. Подвис);

  • Котленско (95. Котел; 96. Медвен*);

  • Крумовградско (97. Крумовград*; 98. Черничево*);

  • Кубратско (99. Глоджево*; 100. Кубрат*; 101. Смирненски*; 102. Тетово1; 103. Тетово2*; 104. Юпер*);

  • Кулско (105. Кула*);

  • Кърджалийско (106. Бели вир*; 107. Кърджали*);

  • Ловешко (109. Дойренци; 110. Крушуна*; 111. Летница1*; 112. Летница2*; 113. Радювене1*; 115. Чавдарци);

  • Ломско (116. Якимово*);

  • Луковитско (117. Лазар Станево*; 118. Луковит*; 119. Реселец*);

  • Монтанско (120. Горно Церовене*; 121. Чипровци);

  • Никополско (122. Гиген1*; 124. Осъм*);

  • Новозагорско (125. Близнец*);

  • Новопазарско (127. Лиси връх*; 128. Нови пазар; 129. Стоян Михайловски*);

  • Омуртагско (130. Камбурово*);

  • Оряховско (131. Кнежа*; 132. Козлодуй*; 133. Оряхово1*; 135. Селановци*);

  • Павликенско (136. Бутово*; 137. Патреш*);

  • Панагюрско (138. Долно Левски*);

  • Пернишко (139. Люлин*);

  • Пирдопско (140. Копривщица; 141. Чавдар);

  • Плевенско (142. Бръшляница*; 143. Долни Дъбник*; 144. Каменец*; 145. Коиловци*; 146. Николаево*; 147. Рибен*; 148. Славяново1*; 149. Славяново2*);

  • Пловдивско (150. Лилково*);

  • Поповско (152. Кардам*; 153. Ковачевец; 154. Паламарца*; 155. Садина*);

  • Преславско (156. Нова бяла река*);

  • Провадийско (157. Аспарухово*; 158. Марково*; 159. Овчага*);

  • Първомайско (161. Дълбок извор*);

  • Разградско (162. Дряновец1*; 163. Дряновец2*; 164. Каменар*; 165. Побит камък*; 166. Ушинци*; 167. Хлебарово1*; 168. Хлебарово2*; 169. Хлебарово3*);

  • Русенско (171. Голямо Враново*; 172. Копривец*; 173. Красен*; 174. Мартен*; 175. Русе*; 176. Сваленик1*; 177. Сваленик2*; 178. Табачка; 179. Церовец*; 180. Червена вода*);

  • Свищовско (183. Козловец*; 184. Малчика*; 185. Новград*; 186. Павел1*; 188. Хаджи Димитрово*);

  • Севлиевско (189. Агатово; 190. Бериево*; 191. Дамяново*; 192. Петко Славейков*; 193. Ряховците*; 194. Севлиево*);

  • Силистренско (195. Българка*; 196. Добруджанка*);

  • Сливенско (197. Гавраилово*; 198. Злати войвода*; 199. Ковачите*; 200. Крушаре*; 201. Шивачево*);

  • Старозагорско (203. Диня*; 204. Казанка; 205. Коларово*; 206. Михайлово*; 207. Хрищени*);

  • Тервелско (208. Нова Камена1*; 209. Нова Камена2*);

  • Тетевенско (210. Глогово*; 211. Тетевен*);

  • Тополовградско (212. Планиново*; 213. Устрем; 214. Чукарово*);

  • Троянско (215. Бели Осъм; 216. Орешак1*; 217. Орешак2*);

  • Тутраканско (218. Старо село);

  • Търговищко (219. Бистра*; 220. Лозница*; 221. Макариополско*; 222. Подгорица*);

  • Хасковско (223. Горски извор*; 224. Криво пол*; 225. Стамболово*);

  • Шуменско (226. Белокопитово1*; 227. Белокопитово2*; 228. Лозево*; 229. Смядово*; 230. Шумен*);

  • Ямболско (231. Безмер*; 232. Генерал Инзово*);

Б. В политическите граници на Македония (липсват)

В. В политическите граници на Молдова (1 вар.): 239. Кирютня.

 

1.2.1. Б. Чрез имената на други царе (7 вар.):

Цар Шишман:

  • Айтоско (2. Преображенци);

  • Ловешко (114. Радювене2*);

  • Новозагорско (126. Стоил войвода*);

Цар Петър:

  • Свиленградско (182. Момково);

цар Фердинанд:

  • Провадийско (160. Провадия*);

цар Мурад:

  • Габровско (50. Жълтеш1*);

Осман паша:

  • Русенско (180. Червена вода*);

 

1.2.1. В. Неутрална локализация (без отношение към царя и Цариград) (10 вар.):

  • Белоградчишко (Плешивец*);

  • Великотърновско (Каранци);

  • Врачанско (Враца);

  • Габровско (Габрово);

  • Горнооряховско (Козаревец);

  • Девинско (Стойките);

  • Ловешко (Градище);

  • Оряховско (Оряхово);

  • Пловдивско (Пловдив);

  • Свищовско (Павел).

 

1.2.1. Г. В няколко варианта, записани извън съвременните предели на България, юнакът люби повече от една девойка (6 вар.):

моми от четири града:

  • Македония (233. Грунище);

моми от девет града:

  • Македония (234. Железно Речане; 235. Куново);

моми от три-девет града:

  • Македония (236. Лактинье; 238. Струга);

седем моми:

Македония (237. Охрид);

 

1.2.2. Съпругата пише писмо до Царя:

А. В политическите граници на България (131 вар.):

  • Айтоско (1. Айтос*);

  • Асеновградско (3. Бачково; 4. Болярци*; 5. Чепеларе);

  • Балчишко (6. Ваклино*; 7. Гурково*; 8. Змеево*);

  • Беленско (11. Бяла2*; 12. Кацелово*; 14. Пет кладенци*);

  • Белоградчишко (15. Вещица*);

  • Белослатинско (18. Бяла Слатина*; 21. Сухаче*);

  • Бургаско (23. Вършило; 24. Равнец*);

  • Варненско (27. Горен чифлик*; 28. Климентово*; 29. Тополи*; 30. Шкорпиловци);

  • Великотърновско (34. Каранци2*; 35. Килифарево*; 36. Кладни дял*; 37. Куцина*; 38. Полски Сеновец*; 39. Полски Тръмбеш*; 41. Самоводене*);

  • Врачанско (42. Баурене; 47. Моравица*);

  • Габровско (50. Жълтеш1*; 52. Кози рог*);

  • Генералтошевско (55. Красен*; 56. Спасово1*; 57. Спасово2*);

  • Горнооряховско (58. Горна Оряховица*; 59. Джулюница*; 62. Драганово; 64. Сушица*);

  • Дряновско (69. Гостилица1; 70. Гостилица2; 73. Трявна1*);

  • Еленско (79. Каменари*; 80. Кипилово*; 81. Руховци1*; 84. Стойчевци*);

  • Елховско (86. Срем);

  • Исперихско (87. Завет*);

  • Казанлъшко (91. Енина*);

  • Карловско (92. Калугерово*);

  • Карнобатско (94. Подвис);

  • Котленско (95. Котел);

  • Крумовградско (98. Черничево*);

  • Кубратско (101. Смирненски*; 102. Тетово1; 104. Юпер*);

  • Кулско (105. Кула*);

  • Кърджалийско (106. Бели вир*);

  • Ловешко (109. Дойренци; 110. Крушуна*; 111. Летница1*; 113. Радювене1*; 115. Чавдарци);

  • Ломско (116. Якимово*);

  • Луковитско (118. Луковит*; 119. Реселец*);

  • Монтанско (120. Горно Церовене*; 121. Чипровци);

  • Новозагорско (126. Стоил войвода*);

  • Новопазарско (128. Нови пазар);

  • Омуртагско (130. Камбурово*);

  • Оряховско (133. Оряхово1*);

  • Павликенско (136. Бутово*; 137. Патреш*);

  • Пернишко (139. Люлин*);

  • Пирдопско (140. Копривщица);

  • Плевенско (144. Каменец*; 148. Славяново1*; 149. Славяново2*);

  • Пловдивско (150. Лилково*);

  • Поповско (152. Кардам*; 153. Ковачевец; 154. Паламарца*; 155. Садина*);

  • Провадийско (157. Аспарухово*; 159. Овчага*);

  • Първомайско (161. Дълбок извор*);

  • Разградско (162. Дряновец1*; 163. Дряновец2*; 164. Каменар*; 165. Побит камък*; 167. Хлебарово1*; 168. Хлебарово2*);

  • Русенско (170. Бъзън*; 172. Копривец*; 175. Русе*; 176. Сваленик1*; 177. Сваленик2*; 179. Церовец*);

  • Свиленградско (182. Момково);

  • Свищовско (183. Козловец*; 184. Малчика*; 185. Новград*; 186. Павел1*; 188. Хаджи Димитрово*);

  • Севлиевско (189. Агатово; 190. Бериево*; 191. Дамяново*; 192. Петко Славейков*; 193. Ряховците*);

  • Силистренско (195. Българка*);

  • Сливенско (197. Гавраилово*; 198. Злати войвода*; 200. Крушаре*; 201. Шивачево*);

  • Старозагорско (203. Диня*; 204. Казанка; 206. Михайлово*);

  • Тервелско (208. Нова Камена1*; 209. Нова Камена2*);

  • Тополовградско (213. Устрем);

  • Тутраканско (218. Старо село);

  • Търговищко (219. Бистра*; 220. Лозница*; 221. Макариополско*; 222. Подгорица*);

  • Хасковско (223. Горски извор*; 225. Стамболово*);

  • Шуменско (227. Белокопитово2*; 228. Лозево*; 229. Смядово*);

  • Ямболско (231. Безмер*);

Б. В политическите граници на Македония (5 вар.): 234. Железно Речане; 235. Куново; 236. Лактинье; 237. Охрид; 238. Струга;

В. В политическите граници на Молдова (1 вар.): 239. Кирютня.

 

1.2.3. Епизодът с измамата на Съпругата - затворените порти на града (П), саможертвата на Сестрата (С) и смъртта на Юнака (СЮ) (69 вар.):

А. В политическите граници на България (65 вар.):

  • Айтоско (1. Айтос* - П);

  • Асеновградско (3. Бачково - П, СЮ);

  • Балчишко (8. Змеево* - П, СЮ);

  • Бургаско (24. Равнец* - П, СЮ);

  • Варненско (28. Климентово* - СЮ; 30. Шкорпиловци - П, С, СЮ);

  • Великотърновско (36. Кладни дял* - П, СЮ; 37. Куцина* - П, СЮ; 38. Полски Сеновец* - П, СЮ; 39. Полски Тръмбеш* - П, СЮ);

  • Врачанско (42. Баурене - П, С, СЮ);

  • Габровско (50. Жълтеш1* - П, СЮ; 52. Кози рог* - П, С, СЮ);

  • Генералтошевско (57. Спасово2* - СЮ);

  • Горнооряховско (59. Джулюница* - П, СЮ; 64. Сушица* - П, СЮ);

  • Дряновско (69. Гостилица1 - П, С, СЮ);

  • Еленско (81. Руховци1* - П, СЮ);

  • Исперихско (87. Завет* - П);

  • Карловско (92. Калугерово* - П, СЮ);

  • Карнобатско (94. Подвис - П, С, СЮ);

  • Крумовградско (98. Черничево* - П, СЮ);

  • Кулско (105. Кула* - П, СЮ;

  • Ловешко (110. Крушуна* - П);

  • Ломско (116. Якимово* - П);

  • Луковитско (118. Луковит* - П, СЮ);

  • Луковитско (119. Реселец* - П, СЮ);

  • Новопазарско (128. Нови пазар - П, СЮ);

  • Омуртагско (130. Камбурово* - П, СЮ);

  • Оряховско (133. Оряхово1* - П, СЮ);

  • Павликенско (136. Бутово* - П, СЮ);

  • Пирдопско (140. Копривщица - П, СЮ);

  • Плевенско (148. Славяново1* - П, СЮ);

  • Поповско (152. Кардам* - П, СЮ; 153. Ковачевец - П, С, СЮ; 154. Паламарца* - П, СЮ; 155. Садина* - П);

  • Провадийско (157. Аспарухово* - П, С, СЮ; 159. Овчага* - П, С, СЮ);

  • Първомайско (161. Дълбок извор* - П, С, СЮ);

  • Разградско (162. Дряновец1* - П, СЮ; Разградско 164. Каменар* - П, С, СЮ; 165. Побит камък* - П; 167. Хлебарово1* - П, С, СЮ; 168. Хлебарово2* - П, СЮ);

  • Русенско (170. Бъзън* - СЮ; 174. Мартен* - П; 175. Русе* - П; 176. Сваленик1* - П, С, СЮ; 180. Червена вода* - П, СЮ);

  • Свиленградско (182. Момково - П, С, СЮ);

  • Свищовско (185. Новград* - П, С, СЮ; 186. Павел1* - П, СЮ);

  • Севлиевско (189. Агатово - П, С, СЮ; 190. Бериево* - П, С, СЮ);

  • Силистренско (195. Българка* - П, СЮ);

  • Сливенско (197. Гавраилово* - П, СЮ; 198. Злати войвода* - П, СЮ);

  • Старозагорско (204. Казанка - П, СЮ);

  • Тополовградско (213. Устрем - П, С);

  • Търговищко (219. Бистра* - П, С, СЮ; 220. Лозница* - П, С, СЮ; 221. Макариополско* - П, С, СЮ);

  • Хасковско (225. Стамболово* - П, С, СЮ);

  • Ямболско (231. Безмер* - П, С, СЮ);

Б. В политическите граници на Македония (4 вар.): 234. Железно Речане - П, С, СЮ; 235. Куново - П, С, СЮ; 237. Охрид - П, С, СЮ; 238. Струга - П, С, СЮ. [обратно]

 

 

Приложение 2.
Варианти на песента "Убийството на Момчил юнак", версия Б. (72 вар.)

2.1. Териториален обхват на вариантите: А. В политическите граници на България (66 вар.):

  • Балчишко (1. Соколово*);

  • Благоевградско (2. Благоевград - НПЮзБ 1/1967, № 1021 - "Момчил юнак");

  • Брезнишко (3. Бабица - Качановский 1882, № 183; 4. Сопица - СбНУ 49/1958, № 30 - "Момчилица изневерява зарад Вълкашина");

  • Горнооряховско (5. Орловец*);

  • Дупнишко (6. Блажиево - Архив ИМ-БАН; 7. Дяково - СбНУ 53/1971, № 497 - "Момчил изгаря невярната си жена, която иска да го погуби");

  • Еленско (8. Бадевци*);

  • Ихтиманско (9. Вакарел - СбНУ 16-17/1900: 149, № 2 - "Смърт на Момчила юнака, съдбата на жена му и крал Вълкашин");

  • Карловско (10. Калофер*);

  • Кюстендилско (11. Цървеняно - Архив ИМ-БАН; 12. неуточнено - ПерСп 12/1884: 118, № 2 - "Момчилова смърт");

  • Пазарджишко (13. Пазарджик - Шапкарев 2/1969, № 375 - "Момчиличино коварство и Момчилова погибел");

  • Пернишко (14. Кралев дол - СбНУ 53/1971, № 490 - "Вълкашин убива Момчил юнак и се оженва за сестра му - 1"; 15. Перник1 - Мильов 1998: 62, № 8 - "Крал Вукаршин, Момчил добър юнак и неверното му либе"; 16. Перник2*; 17. Перник3*);

  • Пещерско (18. Батак - Станков 2001: 81-1);

  • Пирдопско (19. Копривщица - Тумангелов 1971: 47 - "Писмо пише царят Шишманинът");

  • Провадийско (20. Доброплодно - СбНУ 47/1956: 33, № 32 - "Невярна жена");

  • Радомирско (21. Лобош - СбНУ 53/1971, № 496 - "Вълкашин изгаря невярната жена на Момчил и се оженва за сестра му"; 22. Радомир - Качановский 1882, № 182; 23. Стефаново - СбНУ 53/1971, № 492 - "Паша Евлаина убива Момчил юнак и се оженва за сестра му");

  • Разложко (24. Банско1 - СбНУ 1/1889: 67 - "Убийството на Момчил юнак"; 25. Банско2 - СбНУ 48/1954, № 18 - "Убийството на Момчил юнак - 1"; 26. Банско3 - СбНУ 48/1954, № 19 - "Убийството на Момчил юнак - 2"; =БНТ 1/1961: 111-116 - "Убийството на Момчил юнак"; =Арнаудов-ВН 2/1977: 185 - "Момчил юнак и крал Вукашин"; =БНПП 1/1981: 400 - "Убийството на Момчил юнак"; 27. Добърско - Боянов 1884, № 1; =Йорданов 1901, № 1 - "Потеклото на Кралевича Марка");

  • Самоковско (28. Говедарци - СбНУ 53/1971, № 495 - "Момчил изгаря невярна Марковица, която погубва Марко и се оженва за сестра му"; 29. Ковачевци - СбНУ 53/1971, № 493 - "Вълкашин убива Момчил юнак, а той го съветва да се ожени за сестра му"; 30. Мала църква - Стоин-Самок. 1975, № 151; 31. Поповяне1 - Стоин-Самок. 1975, № 150 - "Смъртта на Момчил добър юнак"; 32. Поповяне2**; 33. Поповяне3**; 34. Поповяне4**; 35. Поповяне5**; 36. Рельово*; 37. Самоков1 - СбНУ 12/1895: 60, № 1 - "Момчилова смърт"; 38. Самоков2*; 39. Ярлово1 - Шапкарев 2/1969, № 421 - "Момчил юнак и Шишман паша или Момчиличино коварство и наказание"; 40. Ярлово2 - СбНУ 53/1971, № 487 - "Вълкашин убива Момчил войвода и се оженва за сестра му, която ражда Крали Марко - 1"; =Арнаудов-ВН 2/1977: 189 - "Момчил войвода и крал Вълкашин"; 41. Ярлово3*);

  • Свогенско (42. Брезе - СбНУ 44/1949, № 49 - "Три сръбски делии, Станишица и Станиш"; 43. Дръмша - СбНУ 44/1949, № 50 - "Невярна жена");

  • Севлиевско (44. Сенник*);

  • Сливенско (45. Сливен*);

  • Сливнишко (46. Алдомировци1 - СбНУ 44/1949, № 48 - "Вълкашин, Момчилица и Момчил"; 47. Алдомировци2 - Архив ИМ-БАН; 48. Бахалин - Любенов 1993, № 12 - "Конь си шета Крале Вукашине"; 49. Гургулят*; 50. Драгуил - Архив ИМ-БАН; 51. Сливница - СбНУ 53/1971, № 489 - "Вълкашин убива Момчил войвода и се оженва за сестра му, която ражда Крали Марко - 3");

  • Софийско (52. Бистрица - СбНУ 53/1971, № 500 - "Невярна Дойчиница предава Дойчин на турците"; 53. Бусманци - СбНУ 53/1971, № 494 - "Корун кеседжия убива Момчил, а той го съветва да се ожени за сестра му"; 54. Волуяк - Архив ИМ-БАН; 55. Кокаляне - СбНУ 53/1971, № 498 - "Момчил погубва невярната си жена и турците, на които тя иска да го предаде"; 56. Костинброд - СбНУ 53/1971, № 488 - "Вълкашин убива Момчил войвода и се оженва за сестра му, която ражда Крали Марко - 2"; 57. Лозен1 - СбНУ 53/1971, № 499 - "Крал Николай хвърля в тъмница невярната жена на Добрин юнак"; 58. Лозен2*; 59. Лозен3*; 60. Пролеша - СбНУ 53/1971, № 491 - "Вълкашин убива Момчил юнак и се оженва за сестра му 2"; 61. София-Суходол - СбНУ 2/1890: 84-85, № 4 - "Крал Петрушин открадва Момчиловото либе"; =СбНУ 43/1942, № 95 - "Смъртта на Момчил юнак - 1"; =Ангелов-Вакарелски 1939, № 9 - "Момчил юнак и крал Петрушин (Вълкашин)"; =Бурин 1955: 29 - "Крал Петрушин (Вълкашин) открадва Момчилово либе"; =Керемидчиев 1948, № 48; =Керемидчиев 1947, № І-1 - "Момчил юнак и крал Вълкашин"; =БНТ 1/1961: 106 - "Крал Петрушин открадва Момчиловото либе"; 62. София-Горна баня - СбНУ 2/1890: 84-85, № 5 - "Вукашин и Момчил юнак"; =СбНУ 43/1942, № 96 - "Смъртта на Момчил юнак - 2"; =Славейков-КП 1941, № 213; =Славейков-КП 1995, № 217; 63. София-Горубляне*);

  • Старозагорско (64. Димитриево*);

  • Чирпанско (65. Свобода*);

  • Ямболско (66. Тенево*);

Б. В политическите граници на Гърция (2 вар.): 67. Горно Броди (СбНУ 10/1894: 87, № 2 - "Момчилова смърт"; =Верковиќ 3/1985, № 20 - "Женидбата на крал Волкашин"); 68. Кърчово (СбНУ 6/1891: 62, № 9);

В. В политическите граници на Косово (1 вар.): 69. неуточнено (Дебељковић, Дена. Народне песме са Косова. - Етнографска збирка САНУ, Београд, а.е. 10, I, № 26; =Бован 4/1980, № 2 - "Женидба Вукашинова");

Г. В политическите граници на Македония (2 вар.): 70. Дебърско (Ястребов 1886: 70; =Ястребов 1889: 72 - "Момчила војвода, его жена и король Вукашинъ"); 71. Лешок (Арнаудов 1999, № 22 - "Смъртта на Момчул войвода - Б");

Д. В политическите граници на Сърбия (1 вар.): 72. Босилеград (СбНУ 32/1918,: 518, № 1 - "Момчил юнак погубва неверната си жена").

 

2.2. Устойчиви топоси (локализации, имена и др.) към версия Б

2.2.1. Имена на Противника

2.2.1.1. С най-голяма честотност (в 31 записа) е името Вълкашин (понякога в различни фонетични трансформации): Брезнишко (4. Сопица); Дупнишко (6. Блажиево); Ихтиманско (9. Вакарел); Кюстендилско (11. Цървеняно); Пернишко (14. Кралев дол; 15. Перник1; 16. Перник2*; 17. Перник3*); Радомирско (21. Лобош); Разложко (26. Банско3; 27. Добърско); Самоковско (29. Ковачевци, 31. Поповяне1; 32. Поповяне2**; 34. Поповяне4*; 35. Поповяне5*; 37. Самоков1; 40. Ярлово2; 41. Ярлово3*); Сливнишко (46. Алдомировци1; 48. Бахалин; 49. Гургулят*; 51. Сливница); Софийско (54. Волуяк; 56. Костинброд; 60. Пролеша; 62. София-Горна баня; 63. София-Горубляне*); Гърция (87. Горно Броди, Серско); Косово (69. неуточнено); Македония (70. Дебърско).

2.2.1.2. Имена, различни от Вълкашин.

2.2.1.2. А. В селища на изток от ятовата граница: Балян - Карловско (10. Калофер); Белчин войвода - Чирпанско (65. Свобода); Бичим - Балчишко (1. Соколово); Гургу, срвн. Гургур или Гургул - Севлиевско (44. Сенник); Делчин/Дилчин - Горнооряховско (5. Орловец), Еленско (8. Бадевци); Милин войвода - Ямболско (66. Тенево), Сливенско (45. Сливен); Ръбин - Провадийско (20. Доброплодно); Страшил войвода - Старозагорско (64. Димитриево);

2.2.1.2. Б. На запад от ятовата граница подобни имена се срещат само в селища южно от Стара планина: Бана от Едрене - Македония (71. Лешок); Дойчин - Дупнишко (7. Дяково); Корун кеседжия - Софийско (53. Бусманци); Крал капитан - Пазарджишко (13. Пазарджик), Самоковско (33. Поповяне3**); Крал Николай - Софийско (57. Лозен1; 59. Лозен3*); Крал Петрушин - Софийско (61. София-Суходол); Момчил войвода (тук той не е протагонист, а антагонист) - Самоковско (28. Говедарци); Паша Евлаина - Радомирско (23. Стефаново); Паша Влааина - Самоковско (39. Ярлово1, в текста се редува с Паша Шишманина); Паша Влаанлия - Сърбия (72. Босилеград); Реля Крилатица - Брезнишко (3. Бабица); Синам паша - Кюстендилско (12. неуточнено); Стендер паша - Благоевградско (2. Благоевград); Цар Шишман Иван - Пещерско (18. Батак); Цар Шишманин - Пирдопско (19. Копривщица), Самоковско (38. Самоков2*); Крал Шишманица - Самоковско (30. Мала църква); Крал Шишманин - Самоковско (36. Рельово*); Паша Шишманина - Самоковско (39. Ярлово1, в текста се редува с Паша Влахаина); Църна арапина - Радомирско (22. Радомир); Хърватин - Гърция (68. Кърчово); турци - Софийско (52. Бистрица); клети турци - Софийско (55. Кокаляне); турци проклети - Софийско (58. Лозен2*); три сръбски делии - Свогенско (42. Брезе); неназован - Разложко (24. Банско1; 25. Банско2), Свогенско (43. Дръмша), Сливнишко (46. Алдомировци; 50. Драгуил).

 

2.2.2. Съвет на Момчилица към Противника - да устрои засада на Момчил по време на ежегодния му чуден лов (за курбан на голям празник) край Синьо езеро навръх планина:

2.2.2. А. Лов на чуден елен (респ. три или четири елена за курбан на голям празник) (14 вар.): Брезнишко (3. Бабица; 4. Сопица); Ихтиманско (9. Вакарел); Пернишко (17. Перник3*); Радомирско (21. Лобош; 22. Радомир; 23. Стефаново); Разложко (27. Добърско); Самоковско (31. Поповяне1; 33. Поповяне3**; 36. Рельово*; 40. Ярлово2); Сливнишко (51. Сливница); Софийско (56. Костинброд);

2.2.2. Б. Лов на чудна златокрила патица (шатки, пловки) (21 вар.): Брезнишко (4. Сопица); Пернишко (14. Кралев дол); Пирдопско (19. Копривщица); Радомирско (21. Лобош); Самоковско (29. Ковачевци; 31. Поповяне1; 32. Поповяне2**; 34. Поповяне4**; 35. Поповяне5**; 37. Самоков1; 38. Самоков2*; 39. Ярлово1; 40. Ярлово2; 41. Ярлово3*); Сливнишко (46. Алдомировци1; 51. Сливница); Софийско (56. Костинброд; 60. Пролеша, 61. София-Суходол); Македония (71. Лешок); Сърбия (72. Босилеград);

2.2.2. В. Неутрална употреба на топоса "лов" (21 вар.): Дупнишко (7. Дяково); Пазарджишко (13. Пазарджик); Пернишко (15. Перник1; 16. Перник2*; 17. Перник3*); Пещерско (18. Батак); Провадийско (20. Доброплодно); Разложко (24. Банско1; 25. Банско2; 26. Банско3); Самоковско (30. Мала църква; 35. Поповяне5*); Свогенско (42. Брезе; 43. Дръмша); Сливнишко (48. Бахалин; 49. Гургулят*); Софийско (Бусманци, Лозен, София - 2 вар.); Гърция (Горно Броди); Македония (Дебърско);

2.2.2. Г. Упоменаване на чудното Синьо езеро (или само на езеро) (11 вар.): Брезнишко (Бабица); Ихтиманско (Вакарел); Пернишко (Перник); Радомирско (Лобош, Радомир); Разложко (27. Добърско); Самоковско (Поповяне); Сливнишко (Сливница); Софийско (Костинброд; Пролеша); Гърция (Горно Броди);

2.2.2. Д. Споменаване на празника, в навечерието на който Момчил лови чуден лов за курбан, или Царят след убийството му иска да облече неговите празнични дрехи или да пие от чашата му (общо 19 вар.): Гергьовден (9 вар.) - Брезнишко (4. Сопица); Пернишко (14. Кралев дол); Пирдопско (19. Копривщица); Радомирско (21. Лобош; 23. Стефаново); Самоковско (33. Поповяне3**; 38. Самоков2*; 39. Ярлово1); Сърбия (72. Босилеград); Великден (9 вар.) - Благоевградско (Благоевград); Брезнишко (4. Сопица); Ихтиманско (9. Вакарел); Пернишко (Кралев дол); Самоковско (31. Поповяне1; 33. Поповяне3**; 38. Самоков2*; 39. Ярлово1); Софийско (60. Пролеша); Илинден (1 вар.) - Брезнишко (Бабица);

2.2.2. Е. Споменаване на група (дружина) от братя и братанци (племенници), с които юнакът ходи на лов или е събрал на календарно-обредна (ритуална) трапеза (23 варианта): Брезнишко (4. Сопица); Ихтиманско (Вакарел); Пернишко (Перник); Пирдопско (Копривщица); Разложко (Банско, Добърско); Самоковско (Ковачевци, Поповяне - 3 вар., Рельово, Самоков, Ярлово); Сливнишко (Алдомировци, Бахалин, Сливница); Софийско (Костинброд, Пролеша, София); Гърция (Горно Броди); Косово (неуточнено); Македония (Лешок); Сърбия (Босилеград). [обратно]

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Името (и фигурата) на крал Вълкашин най-вероятно навлизат в българския героичен епос заради необходимостта от героична епическа биография на Кралевич Марко (т.нар. епическа генеалогия). Според предание, чуто от Бенедето Рамберти през 1534 г. при Харманли: "Някой си слуга на име Никола Херсович (Nicolo Chersouich), казват, убил край този извор крал Вукашин (Re Vcassin)." (СбНУ 55/1976: 169). През 1574 г. Пиер Лескалопие отбелязва за същото място, че там се намира "чешмата на крал Вукасим Мрезич, за която се разказва, че по време на бунта на Сърбия срещу Матиаш Корвин, унгарски крал, Сърбия се предала на турчина посредством деспот Георги, които бил неин управител. Вукасим, молдавският крал, водел войски в помощ на Матиаш и, уморен от дългите си преходи, поискал да пие и да си почине при тази чешма. Там бил убит от Версонич, негов щитоносец, когото той задържал единствен при себе си, докато войските му продължавали пътя си. В миг (дори елементите възневидели това предателство) сладката вода станала горчива. Всички местни хора, които минават оттам, оставят няколко монети от себе си, вярвайки суеверно, че като са пили (водата), (тя) лекува треските и им пречи да се явяват." (Цветкова 1975: 152). [обратно]

2. Най-ранните свидетелства за фолклорно битие на образа на Крали Марко са от ХVІ в. - 1547 г. (бележка за сляп войник, който пеел за Крали Марко); 1553 г. (в пътеписа на Антон Вранчич за Ихтиманската Траянова врата се споменават Дебел Новак и Марко Кралевич), 1556 г. (бугарщица за Марко и брат му Андреаш от поемата "Риболов" на Петър Хекторович, публикувана в Дубровник); 1584 г. (в пътеписа на Мелхиор Безолт за Траянова врата вече се отбелязва само Марко Кралевич, за когото местните пеят "наследствена песен") (СбНУ 53/1971: 122). [обратно]

3. Различни късни сръбски летописни бележки (някои повторени и в по-късни български преписи) погрешно датират смъртта на Момчил в още няколко години (1354, 1356, 1361 и 1362 г.). Сръбската изследователка Лидия Бошкович (Делич) предполага, че "песенното" обвързване между Момчил и Вълкашин става факт на книжовната традиция едва през ХVІІІ век. Тя посочва едно по-ранно сведение на Марин Барлеций (публикувано във Венеция през 1504 г.) за обсадата на Скадър/Шкодра, в което Вълкашин и Момчил са представени като братя, които си поделили царството на Урош (Бошковић 2005; Делић 2006). Независимо от авторитета на дубровнишката историографска традиция това известие показва, че само 135 г. след обсадата на Скадър (юни 1371 г.) паметта за реалните участници (Вълкашин и синът му Марко) е избледняла дотолкова, че Барлеций, явно, е използвал само устно предавана информация (фолклорно предание). Смята се, че обсадата на Скадър е наказателна акция на Вълкашин и Марко в резултат от разколебаването на техния съюз със зетските владетели Балшичи и Дубровнишката република (Матанов 1986: 89); операцията се провалила поради съобщенията за османска офанзива в югоизточните краища, което наложило промяна на плановете им (както е известно, спешният опит на Вълкашин и Углеша да противодействат на нашествието завършва с неуспех). Фиксираната в началото на ХVІ век двойка (Вълкашин & Момчил) е знак, че по това време името Момчил вече е добило "епическа" известност, каквато Марко все още няма. [обратно]

4. В контекста на отбелязаната конфигурация от параметри за оразличаване на епическия герой чрез оптиката на фолклорната традиция (обитава Периферията & живее в критичен момент, осмислян като Край на Държавата или Времето), е особено важно, че някои от посочените по-горе дати за въвличане във фолклорна употреба на отделни персонажи са подозрително близки до знаменателните години на Края на българската държава (през 1371 г. умира цар Иван Александър, през 1395 г. е убит цар Иван Шишман) и Края на времето/света (през 1492 г. от Рожд. се навършват 7000 г. от Сътв.). [обратно]

5. Макар Катрарис да се е постарал да предаде силната си неприязън към този Неофит-Момчил ("смесено варварско чудовище", което "по произход било влах, по изображение на лицето албанец, а по телосложение българоалбановлах."), той косвено загатва каква е причината за това - историческата памет на този монах и ритор, срвн.: "...Щом те срещне, непременно той "Клокотница" ще каже, и "глава" ще каже, "вино", а и "карайте, говеда", или пък "свети Димитър в ложница да ви положи!" (Гюзелев 1981: 212). [обратно]

6. Срвн.: Иванов, Топоров (1984: 94). За същото много по-рядко (напр. в Родопите) се използва и термина "юнак", но от него няма производни лични имена не само в посочения регион, но и в цялата народна култура. В случая е добре да се отбележи, че по-важни за нас са ситуациите на употреба на термина в семиотично маркирани позиции, които са много по-стабилни във времето, а такива са фолклорните текстове. Впрочем нашата гледна точка се различава от вече изказвани мнения, че чрез името Момчил в българския епос се продължава темата за т.нар. "дете-юнак" (както ще проличи и по-сетнешното изложение). [обратно]

7. Както става ясно, тук не споделяме идеята на Олег Трубачев, според когото името има ирански произход (от типа на скитското или осетинско *Mon?il/*Moncil) (Трубачев 1971: 463-465). Показателен за нашите съмнения спрямо тази етимология е фактът, че Трубачев не дава убедителни примери за съществуването на това реконструирано име в широкия географски ареал на ираноезичните народи в Кавказ и Северното Причерноморие. [обратно]

8. Песента под условното название "Убийството на Момчил юнак" ми е известна по 311 варианта, от които 92 публикувани и 219 архивни (от фолклорния Архив на Катедра "Българска литература" към Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и от Архив на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл"). Електронна публикация на достъпните текстове и карта на тяхното разпространение в: Моллов (2014). [обратно]

9. Песента под условното название "Майка убива и сготвя детето си заради любовник" ми е известна по 26 варианта, от които 13 публикувани и 13 архивни. Електронна публикация на достъпните текстове и карта на тяхното разпространение в: Моллов (2011). [обратно]

10. Песента под условното название "Момчил иска да отвори Буруград и да спаси преследваните българи" ми е известна по 7 варианта, от които 5 публикувани и 2 архивни. [обратно]

11. В този текст няма да засягаме и без това широко експлоатираната тема за историческите известия по отношение на Момчил. Перипетиите на неговия "авантюрен" живот, както и сложните му (и днес не винаги лесно разбираеми) отношения с българските, сръбските и византийските владетели, които са изследвани подробно от историците (К. Иречек, М. Дринов, Ан. Иширков, В. Златарски, В. Гюзелев, Ив. Божилов, Пл. Павлов и др.). Нашата цел е по-скоро да преосмислим постигнатото от фолклористичните усилия на редица изследователи (В. Джуринский, М. Халанский, Д. Матов, А. Шмаус, М. Арнаудов, Цв. Романска, Н. Любинкович и др.), като предложим нова гледна точка, производна от идеята за вътрешната еволюция на фолклорната култура при прехода от средновековния религиозно-митологичен (космологичен) модел за свят към добре познатия днес естествено-научен модел. Споделяме убеждението, че при този (иначе плавен и продължителен) преход текстът е по-консервативен и изразява в най-голяма степен етничната картина за свят, която се променя по-бавно, и позволява приемливо изследователско "постигане" на т.нар. инвариантна идея на началните характеристики на песенния мотив. [обратно]

12. Срвн. сходните ситуации с Крум в самия край на VІІІ и началото на ІХ в., както и на комит Никола и неговите наследници през третата четвърт на Х в. [обратно]

13. Клишето "лов на златокрили патици на Синьо езеро" присъства епизодично и в други епически песни, то е важно свидетелство за дохристиянските реликти от шаманизма в българския фолклор (не особено коректно разпознато от съвременните фолклористи като отглас от позабравено с времето аристократично занимание). [обратно]

14. Хрононимът "Бяла събота" се среща във варианти от версия Б - Пернишко (15. Перник1); Сливнишко (46. Алдомировци1). В етнографските и лингвистични проучвания той се отнася най-често към съботата на Сирната неделя, по-рядко към съботата преди Великден, но се среща и за съботата преди Гергьовден (СбНУ 30/1914: 68; СбНУ 42/1936: 126). В последния смисъл се среща във варианта от Лобош, Радомирско - "у събота пред ден пред Гергьовден". Хрононимът Великден се среща във варианти от версия А (6 вар.) - Варненско (30. Шкорпиловци); Провадийско (157. Аспарухово); Първомайско (161. Дълбок извор); Свищовско (185. Новград); Македония (237. Охрид; 238. Струга). и от версия Б (9 вар.) - Благоевградско (Благоевград); Брезнишко (4. Сопица); Ихтиманско (9. Вакарел); Пернишко (Кралев дол); Самоковско (31. Поповяне1; 33. Поповяне3**; 38. Самоков2*; 39. Ярлово1); Софийско (60. Пролеша). Хрононимът Гергьовден се среща във варианти от версия А (1 вар.) - Македония (Лактинье) и от версия Б (9 вар.) - Брезнишко (4. Сопица); Пернишко (14. Кралев дол); Пирдопско (19. Копривщица); Радомирско (21. Лобош; 23. Стефаново); Самоковско (33. Поповяне3**; 38. Самоков2*; 39. Ярлово1); Сърбия (72. Босилеград). В 2 варианта на версия А песните са гергьовденски - Беленско (12. Кацелово*), Македония (236. Лактинье). Еднократно се среща и хрононимът Илинден (1 вар.) - Брезнишко (Бабица). [обратно]

15. В тази версия Момчил загива последен - преди това са избити всички негови родственици от мъжки пол (братя и братанчета, т.е. племенници); с други думи, миторитуалната социобиологична общност на побратимите (представящи новия мъжки брачен клас) начело с техния миторитуален водач тук се представя като кръвно-родствена, в която "чичото" е начело на своите братанци (логичен резултат от квазиисторическия "прочит" на сюжета). За родствените отношения в българския юнашки епос полезни наблюдения напоследък изложи Николай Вуков (2006: 22-33; 2008: 104-105). [обратно]

16. Вариантите в приложенията се представят по околии и селищата в тях (в скоби и последователно номерирани). При публикуваните се посочват и поставените от записвачите заглавия (освен в случаите, когато те повтарят първия стих на песента), а също така и местата, където те са били препубликувани (антологии или втори издания). Вариантите ог Архив на Катедра "Българска литература" към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" се отбелязват със знак (*) след името на селището, а тези от Архив на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" - със знак (**). Вариантите от Архива на Института по музикознание към БАН са публикувани (http://musicart.imbm.bas.bg), поради което отбелязваме само Архив ИМ-БАН). [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Бошковић 2005: Бошковић, Л. Живот епске песме. Женидба краља Вукашина у кругу варијаната. // Зборник Матице српске за књижевност и језик, 2005, vol. 53, br. 1-3.

Вуков 2006: Вуков, Н. Вуйчото и племенникът - между покровителството и жертвата. Авункулативните отношения в българския юнашки епос. // Български фолклор, год. ХХХІІ, 2006, № 1.

Вуков 2008: Вуков, Н. Родствени отношения в българския юнашки епос. София, 2008.

Гюзелев 1981: Гюзелев, В. Самият Търновград ще разтръби победите. София, 1981.

Делић 2006: Делић, Л. Живот епске песме. Женидба краља Вукашина у кругу варијаната, Завод за уџбенике, Београд, 2006.

Иванов, Топоров 1984: Иванов, Вяч. Вс., Топоров, В. Н. К истокам славянской социальной терминологии: семантическая сфера общественной организации, власти, управления и основных функций. // Славянское и балканское языкознание: Язык в этнокультурном аспекте. Москва, 1984.

Матанов 1986: Матанов, Хр. Югозападните български земи през XIV век. София, 1986.

Моллов 2011: Моллов, Т. Майка убива и сготвя детето си заради любовник. // Български фолклорни мотиви, Том ІІ. Балади. Съст., ред. Тодор Моллов. Варна: Електронно издателство "LiterNet", 02.06.2011 <http://liternet.bg/folklor/motivi-2/maika-ubiva-dete/content.htm> (08.10.2018).

Моллов 2014: Моллов, Т. Убийството на Момчил юнак. // Български фолклорни мотиви. Том ІІІ. Юнашки песни. Съст., ред. Тодор Моллов. Варна: Електронно издателство "LiterNet", 22.07.2014 <http://liternet.bg/folklor/motivi-3/momchil/content.htm> (08.10.2018).

Трубачев 1971: Трубачев, О. Н. Две болгарские этимологии. Самодива. Момчил. // Исследования по славянскому языкознанию: Сборник в честь шестидесятилетия профессора С. Б. Бернштейна. Москва, 1971.

Цветкова 1975: Цветкова, Б. Френски пътеписи за Балканите. XV-XVII в. Том 1. Състав., ред. Б. Цветкова. София, 1975.

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2018, № 10 (227)