5. БОЛЕН ЛЕЖИ КАТИЛ ГЬОРГИ

Тодор Моллов

web | Песента за Болен Дойчин

Без съмнение, измежду всички известни песенни мотиви, в които Дойчин е устойчиво име за героя, най-голяма близост с "Болен Дойчин и Черен Арапин" има песенният мотив под условното название "Катил Гьорги" (познат по над 90 варианта), който има две сюжетни версии (1. "Болен - булчето му иска да се жени за друг"; 2. "Лежи в тъмница - разпитват го за спечелено имане")¹. "Епическото" в тия песни е приглушено до минимум, те са по-скоро баладни "реплики" на класическия епос, в тях липсва и категоричният противник от типа на Черен арапин - в "Катил Гьорги-1" той е заменен от алтернативен съпруг (макар юнакът да е болен, той е все още жив), а в "Катил Гьорги-2" - от анонимното множество на "разпитващи/измъчващи" (по-ясно или по подразбиране - турци, паша). В първата мястото на действието не е уточнено, но във втората то е почти винаги Солун (Солунска тъмница)².

Началото на "Катил Гьорги-1" съвпада по съдържание с класическата схема на "Болен Дойчин и Черен Арапин" - героят-Протагонист³ лежи болен дълго време (изгноява много постилки; нито оживява, нито умира), за него се грижи главно съпругата⁴, но и тя вече се е отчаяла и го моли за разрешение да си потърси нов избраник и да се ожени повторно. Той дава съгласието си (но с уговорката "другият" да бъде юнак поне колкото него⁵) и скоро (а някъде веднага) тя оповестява своя избор - заместникът е крал/кралско момче; крайско момче/краинче, гръцко/градско момче, евреин (друга вяра чифутска), делия/кеседжия/войвода⁶.

Прави впечатление, че тази версия "заема" твърде често от песента за Болен Дойчин епизода с изпращането на Сестрата при неверни побратими-помощници (да подковат коня, да наострят сабята, да дадат платно за превързване). Макар и да не се среща повсеместно⁷, той подсказва наличието на валентни връзки между двата мотива, обединени около темата за болния Дойчин. В нашия случай епизодът не заменя, а по-скоро предшества същинското разрешение на конфликта (уплътнява сюжетното поле между завръзка и развръзка). След него Героят сякаш окончателно констатира разпадането на епическата подреденост - сам той е на границата между живота и смъртта, без верни побратими, а и съпругата му иска да се ожени повторно при все още жив (жив-болен-мъртъв) мъж... Тогава героят се надига от постелята, превързан с платно (осигурено от единствено верния побратим-платнар, или от сестрата - същото и в "Болен Дойчин") и се явява пред сватбарите в пълната си сила и мощ (оздравял - "възкръснал"; срвн. "Болен Дойчин и Черен арапин"), след което доказва своята легитимност на пръв (единствен) съпруг чрез изпитания (трудни задачи) - изпиване на голяма чаша с вино (надпиване)⁸, вадене на юнашката му сабя от ножницата⁹ и др.

На финала юнакът посича претендента (някъде и всички сватбари), след което вариантите очертават две възможни траектории на отношение към Съпругата - в първата след елиминиране на проблемната ситуация е подсказано логично очакваното продължаване на статуквото (препотвърждаване на брака)¹⁰, а във втората тя е посечена¹¹ или наказана чрез типична и за други епически песни развръзка (увита в насмолено платно и изгорена¹²).

Както вече отбелязахме, песента има определени баладни потенции в руслото на все още доминиращото епическо начало (срвн. юнашкото "себедоказване" и финалното наказание/отмъщение) не толкова поради съмнение в характеристиките на Героя, а защото навсякъде Претендентът е представен в неприкрит снижено-битовизиран план - той е по-скоро "баладен" алоперсонаж на Черния арапин от известната песен за Болен Дойчин (с почти задължително указана етнична или социално-антропологична "чуждост"¹³). Въпреки важната си роля (на посредник), тук Сестрата не е в силна позиция - такава е Съпругата, която инициира повторната женитба (в първата версия) или я "искат" по време на разпитите (във втората).

При очевидни предпочитания към името Георги и в двете версии на "Катил Гьорги" (заедно с вариантите от типа Геро и Гюро - общо 54 варианта), само в 9 записа на първата от тях се среща името Дойчин и неговите варианти Евдокия Евдакия, Ендокия и Идакия (указание за етимологичната му връзка с Евдокия).¹⁴ Очевидно по този белег "Катил Гьорги-1" се поделя на две групи, всяка от които отразява някаква инвариантна връзка с идеята за миторитуален календарен преход, ориентиран съответно по хода на Луната (срвн. 1 март, Св. Евдокия) и/или на Плеядите (от 23 април, Гергьовден, насетне те са в период на невидимост). Макар че и двата прехода са твърде рано християнизирани във фолклорна среда, с времето "лунният" се е оказал в по-слаба позиция, поради което митопоетичното кодиране на новогодишния преход като "повторен брак" се пренасочило към "плеядния", който и заради близостта си до последния възможен Великден задал допълнителни "слънчеви" характеристики на Св. Георги (пропадането на Плеядите зад хоризонта в лъчите на залязващото Слънце било описано като змееборски подвиг на светеца).

Както отбелязахме, твърде рано версията "Катил Гьорги-1" е загубила своята връзка с първомартенския миторитуален преход¹⁵ и е била преориентирана към станалия по-актуален сюжетно-мотивен комплекс, свързван с култа към свети Георги. При това още в тоя период и двете версии се подчиняват на еднотипен номинационен модел - имената на героите и в двата случая не са сакрализирани, а профанизирани. Пример за това дава не само "Катил Гьорги-2" ("Лежи в тъмница - разпитват го за спечелено имане"), а и изключително популярните песни от мотива "Юнак в тъмница" - и в двете юнакът е просто Георги/Гюро, а пребиваването в тъмницата кодира чрез социално-антропологична образност състоянието на временно безредие в космоса (съотносимо с "болестта" в другите мотиви). Съпоставката на последните две песни е от особена важност за нашия анализ, защото пази една по-ранна "географска" локализация на тъмницата - в "Катил Гьорги-2" тя е винаги в Солун, докато в "Юнак в тъмница" най-често се среща София (вер. отглас от повишената идеологическа и семиотична роля на града през периода на византийското владичество, края на Х в. - края на ХІІ в.).

Посочените календарни преходи задават отговор и на въпроса за приглушената змееборска тема в песента. Макар изначално тя да е ключова за всички новогодишни преходи (вкл. и първомартенския¹⁶), скоро след християнизацията и повишаване статута на "змеебореца" свети Георги, за героя на "Катил Гьорги-1" змееборството остава само като екзотична особеност на "биографията" - той лежи през деня, а през нощта се бие със "змейове"¹⁷. В този случай се забелязва нещо особено интересно - желанието да се представи "квазиисторическа" житийно-биографична протяжност на иначе еднократният инвариантен календарно-митичен "Двубой със Змея", с което борбата срещу змейове се оказва повторяема индивидуална особеност на героя. От ключ за разшифроване на информация в критичната хронотопна точка на прехода, този фрагмент се е превърнал в ключ за разшифроване на синтагматично разгърнат текст - условно-протяжната "биография на героя". И докато в инвариантния митологичен комплекс победата на Върховния Бог в Двубоя със змееобразния Противник отключва хода на Времето (и разгръщането на Пространството), в миторитуалните му (и баладни) проекции победителят е антропоморфизиран герой, белязан с благоволението на Бога (той е "богат"). Тази особеност проличава особено силно в "Катил Гьорги-2" - и тук юнакът лежи през деня, но нощем вместо да се бие със змейове (или разбойници - крайове/кральове) е подлаган на изпитания, за да изкаже произхода на своето "богатство". Странно, но именно този, който нощем се бие с разбойници, според неговите мъчители е заподозрян (обвинен) в отклонение от нормите на поведение - "извън-законник" (крадец, разбойник). Така по-ранната семантика на миторитуалния комплекс е приглушена до минимум, и песента с лекота поема обновени исторически аргументи - героят се оказва борец срещу етничните потисници, от които е взимал своето богатство... Ако се възвърнем към инвариантните схеми на двете песни, можем да констатираме, че те си поделят (успоредяват) клишетата "змееборство" и "изпитание", което ги прави в някакъв смисъл алтернативни, но намесването на темата за "богатството" във втората (което е резултат от победата в Двубоя) ни дава основание да я оразличим в плана на условните "причина" и "следствие".

БЕЛЕЖКИ

1. Първата песен ("Болен - булчето му иска да се жени за друг") е представена чрез 66 вар. (39 публикувани и 27 вар. от Архив КБЛ-ВТУ), а втората ("Лежи в тъмница - разпитват го за спечелено имане") има 25 вар. (10 публикувани вар. и 15 от Архив КБЛ-ВТУ). Електронна публикация на всички достъпни текстове (публикувани и архивни) вж.: Моллов-БФМ 3/2009). Отделно от тях ползвам данни за 12 архивни варианта - 9 от тях са оповестени в СбНУ 53/1971, Индекс, № 416, а други три са предадени от Архив КБЛ-ВТУ на Историческия музей в гр. Кюстендил, и по тая причина са ни недостъпни. [обратно]

2. Срвн.: Тъмницата - в Солун (Айтос, Койнаре, Бургас, Янковци, Широка лъка, Войнягово, Смолник, Каспичан, Горна Липница, Кромидово, Копривщица, Табачка, Тетевен, Смядово); в Търново (Велчовци). [обратно]

3. Имена на Протагониста (подредени по честотност и по алфавит): 1.1. Георги/Гьорги (Айтос, Койнаре, Станке Лисичково, Врачеш, Трудовец, Бургас, Велико Търново, Велчево, Куцина, Ново село, Раданово, Ресен-1, Паволче, Янковци, Янтра, Широка лъка, Саранци, Бузовград, Войнягово, Смолник, Звънарци, Шишенци, Угърчин, Каспичан, Горна Липница, Пазарджик, Кромидово, Буново, Копривщица-1-4, Пирдопско-неуточн., Табачка, Свиленград, Фрикацей, Кръвеник, Волуяк, Безмер, Видраре, Тетевен, Голяма Желязна-1-2, Чифлик, Криво поле, Каменяк, Смядово, Тенево); 1.2. Геро (Говедарци, Бистрица-1); 1.3. Гюро (Богослов - Дановичин Гюро, Гостивар, Сетоле, Бистрица-2); 2. Божко (Петково, Чепеларе, Лакатник, Славейно, Бухово, Куца Бердянка, Огородное); 3. Дойчин/Дойчо (Охрид, Блатец, Ореховка); 4. Евдокия и под. (Гърбино - Евдокия Бобошево - Ендокия, Стефаново - Евдакия, Кралев дол - Идакия, Лиляч - Идакия); 5. Стоян (Ресен-2, Велчовци, Войнягово-2); 6. Петраки/Петракия (Омуртаг, Антоново); 7. Бойчо (Чукарово, Съчанли); 8. Дончо (Котел); 9. Лальо/Лалю (Орловец); 10. Първан (Омарчево). [обратно]

4. Имена на булчето - 1. Бояна (Пазарджик - Гюл Бояна, гюл фидана; Копривщица-2 - Гюл Бояна, гюл фидана); 2. Богдана (Бистрица-1-2 - Люта Богдана); 3. Тодора/Тодорка (Угърчин; Войнягово-2); 4. Петрана (Ново село; Каменяк); 5. Донка (Ресен-2); 5. Маринка (Орловец); 7. Неда/Недка (Омарчево - бяла Неда); 8. Петкана (Блатец); 9. Сремка (Бухово); 10. Янка (Звънарци - Гюл фиданка, севдим Янка). [обратно]

5. Срвн. клишетата от мотива "Булин глас от гроба", който привличаме в тая разработка с оглед на връзките му с Дойчиновата тема - да гледа моето гледане (двусмислено - да изглежда като мен на външен вид), да носи моето носене, да дума моето думане, да пее моите песни, и други подобни... [обратно]

6. Имена на противника - 1. Петър (Славейно, Куца Бердянка - Дели Петър, Огородное - крал Петър, Съчанли); 2. Петко (Чепеларе, Чукарово); 3. Крал Стефан (Врачеш, Гранит, Кръвеник); 4. кралско момче (Трудовец, Пазарджик, Копривщица-2); 5. крайско момче, краинче (Голяма Желязна-1-2, Бистрица-1); 6. гръцко чедо (Пазарджик); 7. друга вяра чифутска (Копривщица-3); 8. Атър войвода (Бистрица-2); 9. Димитър (Фрикацей - Бял Димитър); 10. Марко (Орловец); 11. Михаил (Лакатник - Михаил злодунавски кеседжия); 12. Никола (Войнягово-2); 13. Стоян (Петково). [обратно]

7. Епизодът се среща в 14 варианта: Велико Търново, Омарчево, Лесичово, Пазарджик, Буново, Копривщица-2, Свиленград, Лакатник, Кръвеник, Бухово, Видраре, Голяма Желязна-1-2, Ореховка. [обратно]

8. Срвн. Врачеш, Трудовец, Бобошево, Богослов, Антоново, Омуртаг, Пазарджик, Гърбино, Лиляч, Кралев дол, Копривщица-1, Копривщица-2, Стефаново, Кръвеник, Блатец, Славейно, Волуяк, Безмер, Голяма Желязна-1, Охрид, Куца Бердянка. [обратно]

9. Срвн. Паволче, Богослов, Омуртаг, Пазарджик, Кралев дол, Копривщица-2, Стефаново, Бистрица-2, Волуяк, Вруток, Охрид, Фрикацей. [обратно]

10. Срвн.: Чепеларе, Врачеш, Трудовец, Велчево, Раданово, Паволче, Орловец, Войнягово, Гърбино, Боснек (СбНУ 53/1971, Индекс, № 416), Кралев дол, Копривщица-1, Пирдопско-неуточн., Калояново (СбНУ 53/1971, Индекс, № 416 - на хорото не могла да си хареса юнак като него); Лакатник; Блатец; Волуяк; Вруток. [обратно]

11. Срвн.: Петково, Велико Търново, Омуртаг, Свиленград. [обратно]

12. Срвн.: Бобошево, Богослов, Гостивар, Пазарджик, Копривщица-2, Стефаново, Кръвеник, Бистрица-2, Голяма Желязна-2, Шипка (СбНУ 53/1971, Индекс, № 416), София, кв. Княжево (СбНУ 53/1971, Индекс, № 416), Дебели лак (СбНУ 53/1971, Индекс, № 416), Врачеш (СбНУ 53/1971, Индекс, № 416), Нова Надежда (СбНУ 53/1971, Индекс, № 416), Голяма Желязна (СбНУ 53/1971, Индекс, № 416), Горна Диканя (СбНУ 53/1971, Индекс, № 416), Гостивар, Охрид. [обратно]

13. Тъкмо междинната позиция на Противника (условно - между епоса и баладата) поражда двата типа обозначения - едното настоява върху типичната за епоса етнична (етнорелигиозна) "чуждост" (гръцко чедо/момче - Велико Търново, Угърчин; чифутска вяра - Копривщица-3), а другото я заменя със социално-антропологична "чуждост" - юнак, но с "отрицателен знак" (срвн. войвода/кеседжия, крайско момче/краинче, от старинното "край" - 'разбойник, хайдук'. Само на пръв поглед изключение от модела представят вариантите на употреба на "краль/крал" (кралско момче, кралско чедо) - известно е, че старобълг. "краль" е фонетичен вариант на "край", предполагаема заемка от влашкото krai/u/ 'крал, цар, княз; влъхва; водач на група хора; скитник, обирник, крадец' (срвн. БЕР 2/1971: 706-707). [обратно]

14. Срвн. името Дойчо/Дойчин (3 варианта - Охрид, Македония; Ореховка, Украйна; Блатец, Сливенско). Имена, производни от Евдокия - Евдокия (Гърбино, Кюстендилско; Даскалово, Пернишко); Евдакия (Стефаново, Радомирско); Ендокия (Бобошево, Дупнишко); Идакия (Лиляч, Кюстендилско; Кралев дол, Пернишко). Отделно от тях ще посочим два варианта на името Петракия (Антоново, Омуртагско; Омуртаг), което е могло да възникне по дочуване. [обратно]

15. Указание за архаичната миторитуална сърцевина на мотива е не само името Дойчин (и производни), но и многозначителното име Божко (7 случая), което в комбинация с епитета "болен" представя достатъчно ясно началния стадий на осмислянето на един календарен новогодишен преход като "временна болест" на божествен персонаж... [обратно]

16. Излаганата тук теза настоява за разграничаването на песенния инвариант (мартенски, с името Дойчин) от първата му ранна трансформация, довела до прикрепване към името Георги. Макар и двамата да са участници в змееборски сюжети, това в никакъв случай не ги поставя на една плоскост. Вероятно подведен от тяхното редуване, Димитър Матов предполага, че името Дойчин произлиза от някакъв (засега незасвидетелстван) епитет на свети Георги - вдовичин (син) (вж. Матов 1896: 31-32). По същество това е въвлечена в научен контекст "народна етимология", която по обясними причини остава изолирана в научните дирения... [обратно]

17. Срвн. вариантите от: Саранци, Звънарци, Буново, Копривщица-1, Копривщица-2, Копривщица-3, Безмер, Фрикацей. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015
Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.