Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

2 в 1

ЧУВСТВИТЕЛНА ТИШИНА

Мауро Монталти, Тодор Карастоянов

web | web

1. За нов театър: “Електрически-Вибриращ-Светещ”

Вкратце, прости съвети и малък практически пример за Електрически-Вибриращ-Светещ театър ще послужат да дадат на младежта представа какво новата форма изкуство желае да е и какво предлага да направи.

Не иска да низвергне съвсем другите нови школи, но търси да превежда и опростява в цветови и светещи вибрации представите за изкуство, вече разработени чрез други техники (театър-музика-рисуване-поезия и др.).

Всъщност не на всички човеци чувствителността е равномерно разпределена по петте сетива, затова възприемат как да е творба на артист, изработил я според способностите си. Например, след като не всички човеци възприемат драматично-слуховото действие с персонажи на сцената, Електрически-Вибриращия-Светещ Театър превежда същата драматическа идея, с нейната равнозначна емоционална сила, така че и глухият да различи мозъчните вибрации, породили я.

Обаче всеки трябва от това да извлече, че Електрически-Вибриращия-Светещ Театър е само първична формула за работа на изкуството, синтетично-симптоматичното и естетическо изложение на чиста работа, освободена от фриволно-техническите значения на представянето.

Но доколкото няма изкуство, ако няма сътворяване, а Електрически-Вибриращия-Светещ Театър желае да бъде изкуство, по-натам той ще добие по-висша степен техническа вещина да сътворява драми, музикални симфонии, символични танци и др. за тази нова форма на ултрадинамично изкуство. Тази нова форма изкуство, ако бъде усетена добре от артиста, ще му предложи начин да изразява собствената си чувствителност и мисли чрез светещи, естетически чисти вибрации.

Сцената е като огромна тъмна стая в камера, иначе казано под, сценично дъно, таван, странични повърхности черни крила (от дъска или кадифе), споени херметически.

Проспектът, който устройва декора и който би трябвало да наричаме “чувствителна тъмнина”, е оформен от безброй електрически лампи от всякакъв цвят и тоналност. Премисленото разпределение на цветове и премисленото разпределение на електричество обемат темата и отношението към творбата. Зад проспекта работи цилиндрично електро-реле, което на принципа на фонографския цилиндър включва ту една, ту друга зона чувствителна тъмнина.

Добре е да се има предвид, че, бидейки крайно динамичен и основан на цвят и движение, Електрическият Театър не позволява светлинните му вибрации да се свеждат до геометрични изражения като триъгълници, квадрати, трапецоиди и пр. Вместо това има светлинни точки, мъглявини, прави участъци, извивки, параболи, хиперболи, хеликоиди, елипси, елипсоиди, спирали, кръгове, концентрици, ексцентрици, овали и др.

Да обобщим с кратък пример - да сгъстим трето действие на “Животът на човека” от Леонид Андреев. И по-точно “балът”:

Първа сцена: Вдига се червена завеса. Чувствителната тъмнина е покрита от мъглявина всецветни точки, групирани две по две, които извършват последователно въртящо действие. Пресичат се.

Тоналност: Червени, зелени, жълти, тъмно-сини и пр., предоминирани в студена тоналност.

Вляво: Почти изгубен в чувствителна тъмнина “Той” стои неподвижен, представен от ред жълтеещи светлини във формата на S,в средата на които туфа синьо-червено трепти.

Вдясно в ъгъла: в дъното “трима досадни и монотонни музиканти” са представени от три вертикали унило виолетово, в различна големина, като в индианска нишка. Трите вертикали ритмично и последователно просветват и гаснат, контролирани с ток. През цялата продължителност на сцената те продължават техния вибро-светлинен звук в същото темпо.

Балът се осветява. Оформят се пъргави спирали всевъзможни цветове, които се въртят във всички посоки. Няколко светлини се движат автоматично между танцуващите двойки. Образуват малки мъглявини от синьо и червено, които бързо се разчупват във всички посоки.

Оцветена съчетаемост. Току чувствителната тъмнина замразява многоцветните изражения за няколко секунди и само тримата музиканти функционират мъждиво.

В друг момент определен образ се извива бързо и отмерено надясно, преди да се върне към топката.

Втора сцена: Чувствителната тъмнина приключва с цветовата изобразяемост. Отдясно тъмнооранжев плясък се разширява и раздува, докато покрие изцяло повърхността на чувствителната тъмнина. Секунда тъмнина. След това отново два лъча светлина отдясно. Златни светлини се спират върху главите на Мъж и Жена. Отзад свита Приятели и Врагове.

Приятелите са изобразени в тоналност червени и тъмносини светлини, които се движат ритмично и право напред. Враговете са изобразени през жълта и зелена тоналност и продължават да разпръскват малки дъги от кръгове в зигзагообразен маниер.

От всяка страна на двата лъча танцьорите, с уеднаквени и равни движения, се разделят и сбират, изобразявайки тържествени реверанси. Шепот на светлини. Коментар от цветове. Тримата музиканти свирят точно като в първата сцена.

Трета сцена: Двете светещи процесии се сбират в дъното вляво и слизат, покланяйки се. Танцьорите се движат и бавно се търсят един друг, групирайки се по цвят и тон. Мъглявини червено, жълто, зелено, лилаво, виолетово, кафяво, бяло и т.н. След това на малки танцуващи групички изчезват вдясно. Само едно съвсем жълтеещо жълто (различно от Той и музикантите) остава върху чувствителната тъмнина. Прави кръг върху пода, пирует, изчезва вдясно.

Последна сцена: Тъмнина, като изключим, че лявото е заето от Той, който е неподвижен, а в десния ъгъл са тримата музиканти, все свирейки. Бавно те се промъкват към средата на чувствителната тъмнина. Срещат се в центъра и нарастват пропорционално, докато най-високия заеме цялата височина на проспекта. Така продължават да свирят, силно клатейки темпото.

Той скоростно прекосява сцената и замръзва вляво. Синьо-червената му туфа в центъра се смалява до три четвърти от началния размер и спира, трепкайки.

ЗАТЪМНЕНИЕ

ЗАВЕСА

1920

Мауро Монталти

 

 

2. SHIFT_ (une piece pas terminee)

Соло спектакъл на Красен Кръстев, прожекция на филма “InputSpheres” (5’) и дискусия
Хореография и интерпретация - Красен Кръстев, осветление - Ян Серез, звук - Фредерик Морие, костюми - Корали Шовен, фото техник - Гийом Жекс, продуцент - Les printemps de Sevelin, Лозана
Едно непрекъснато, почти механично, минималистично движение...
Представянето на спектакъла в България е с подкрепата на Про Хелвеция, Швейцария.

Център за култура и дебат “Червената Къща “Андрей Николов”, София, 11 и 12 ноември 2005, след 20.00.

Цялата сграда е максимално тъмна. Целодневните усилия да се постигне максимална тъмнина пораждат въпроси относно естеството на светлината и навиците ни за светлина. Син прожектор във фоайето позволява продажбата на билети за представлението и забранява погледа да опипва стени и извивки произволно като всеки път, привнасяйки леко перверзен привкус на нещо друго в устата на желаещите да бъдат зрители. В червената зала е още по-тъмно. Тъмна е и музиката, която звучи. Две бледи черти се придвижват към центъра - натам, дето трябва да се гледа. Явно са ръкави на дреха, сведени до абстрактни обекти. Лишените от номинална светлина очни нерви се съгласяват с обектността на ръкавите за следващите 25 минути. Повтарящи се комбинации от три основни движения очертават един централен мрак. Три основни скорости ни отдалечават от танца, от модерния танц, от всички танци, изтанцувани през вековете, а дори и от това, което почти възприемат очните нерви в момента на тези 25 минути. Тъмнината предлага повече видимост от крещящите лумени на телевизорите вкъщи или светлинните екрани по централните булеварди на столиците. Автоматично почваш да тъсиш означения в тези комбинации от движения. Накрая тъмнината те пляска през врата, за да те подсети, че си губиш времето и пространството така - смисълът сам идва в комбинации от движения, които изграждат незавършеността като единствения аксиоматичен абсолют на новото време. Точка. Може и друго да наплещим.

(Трудно е да се определи цветът на светлината към ръкавите, по-скоро синя, по-скоро бледнеят. Мъждиво виолетово рамкира началото и края на музиката, насочено право срещу зрителския очен нерв.)

След 25 минути музиката спира. Двата абстрактни ръкава продължават мнооого бавно да се въртят над кръга от специален пясък и луминисциращи лепенки. Тези български танцьори съвсем са изперкали вече, повод за гордост оттук до незнамсикъде. Бледи ръкопляскания. В зала Гъливер е предвидена дискусия с артиста и тече също толкова абстрактното филмче Input spheres на същия екип. Така ситуацията се заключва, тъй като артистът няма да излезе от кръговото движение, докато има още кой да го гледа. Зрители пък, подведени от очните си нерви, неразбрали, стоят и се взират в бавния кръг в червената зала и чакат развръзка. Излезлите вече от залата постепенно се изнервят от тъмницата, жаждата за светлина ги пари отвътре, няма дискусия, нали щеше да има, не разбирам, тръгваме си, аман от изкуство. Пространството се цепи. А всъщност тъмнината се смее, подсигурена технически, от ъглите си: Аз съм най-важната тук - експлоатирам един от най-добрите танцьори на Европа, за да открадна опората ви от битове еженощна градска изкуствена светлина.

Красен Кръстев е минималист.

Аз не.

13.11.05
София, The Red House

Тодор Карастоянов

 

 

© Мауро Монталти, Тодор Карастоянов
© Тодор Карастоянов - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.11.2005, № 11 (72)

Преводът е направен по: http://www.futurism.org.uk/futurism.htm.