ЗА ПАРИТЕ, КУЛТУРАТА И ...КОНО КРИЛАТИЯ,
или списание “Пари и култура” през изкушения поглед на неспециалиста

Татяна Ангелова

web

Всички добре знаем колко е голямо изкушението да се изказваме като неспециалисти върху проблеми, които изискват експертно познание. Трудно може да се устои на такава възможност. Така и моя милост не остана настрани от такова изкушение. В същото време ми се иска да добавя и един хубав анекдот. Нека не забравяме, че корабът “Титаник” е бил построен от специалисти, а Ноевият ковчег - не. Знаем добре съдбата и на двата плавателни съда.

Като придобивам кураж и от двете “постановки”, ми се иска да споделя моите впечатления за списанието “Пари и култура”, чийто първи брой имам късмета на негов фен да притежавам.

Заглавието на списанието е шокиращо и интригуващо. Шокиращо, защото за немалко читатели парите и културата са “отчуждени” по морално подразбиране. Някак не е много морално, когато създаваш култура, да се интересуваш от пари и обратно, когато правиш пари, от само себе си се подразбира, че не се очаква да се извисяваш духовно и културно. Заглавието е интригуващо, защото кара читателя да открива едно неочаквано приключение, да се озове в създадения от авторите на списанието цял свят. Тук е мястото да посочим редакционната колегия: Мирослав Дачев (главен редактор), Николай Неновски, Огнян Симеонов, Радостин Вазов, Николай Крушков, Лора Шумкова, Андрей Янев. Художник на корицата е Андрей Янев. Членове на редакционния съвет са: Григорий Вазов, Иван Искров, Левон Хампарцумян, Диана Митева, Детелина Смилкова, Борислав Сарандев, Румен Янчев, Григор Димитров, Юрий Стоянов, Мирослав Дачев.

В списанието двете понятия, своеобразни опори на цивилизацията, ще използвам израза на авторите, “се сработват”, “сговарят” за ценностите в човешката история.

Наистина е попадение да се търсят продуктивните връзки между пари и култура. Но за разлика от други издания, в които само едното понятие или само другото понятие е в центъра на вниманието, в този случай те се видени в тяхната взаимосвързаност, в техния диалог. Несъмнено и парите, и културата са, както казват авторите на списанието, “достатъчно ярки, за да живеят самостоятелно. И самодостатъчно.” И на парите, и на културата са посветени съответни издания, както си му е редът. И строго специализирани, и предназначени за широкия кръг възприемащи.

Но на български език липсва издание, което да търси неочаквани връзки между “историите на парите и историята на културата”. Списанието Пари и култура идва да запълни тази празнина. Не само. То провокира и читателя да се замисли за парите като ценност и за културата като ценност, за произведението на изкуството, което няма цена, но което може да се превърне в мяра за баснословни суми; за парите като отражение на културната памет, както и за културата, видяна в нейните отношения с финансите.

И парите, и културата за авторите на списанието са знаци. Една немалка причина да посветят вниманието си на възможните аспекти, в които да се проучват какви образи на културата са намерили свое място на банкнотите, на монетите. Да се изследва как се търси видим израз на ценности, които по невидим начин сплотяват на пръв поглед финансово, но всъщност духовно потребителите на паричните знаци. Културата, разглеждана като произведения на изкуството, като философски разбирания за света и човека, от своя страна, съхранява образи на промените в деловите отношения, уреждани чрез паричните знаци, по своеобразен начин “помни” дори революциите, икономически, идеологически...

Изкушавам се да цитирам един пространен откъс от “наместопрограмната” статия. Този пасаж е показателен за следваната от авторите философия.

“Знаците на парите и културата са се преплитали безброй пъти - като история, като възможности, като желание. Шедьоври на човешката култура са зависели от “благосклонността” на парите. След това са се отблагодарявали. В родилните си мъки нито една творба не знае точно колко струва. А тъй като животът й е безкраен, парите са вречени във вечна вярност на шедьоврите - вярност, която се определя във висша степен от човешките желания и суета. Цената на една картина, тиражът на една книга, продажбите на един албум, зрителите на един концерт или филм, броят постановки на една пиеса са все видими форми на преплитане на парите и културата. Best, но и seller. Но има и невидими форми на преплитане. Произходът им се губи в посланията на свещените книги и митологиите, следите им отекват и днес.”

В съответствие с философията на авторите в списанието са представени рубриките: Културата и парите; Семиотика на парите; Галерия ПиК. (За удобство на чуждестранния читател списанието е снабдено с версия на съдържанието на английски език, както и с резюмета на английски език на всяка статия ).

В първия раздел „Културата и парите” са намерили място текстове, ориентирани към пограничната проблематика за връзката между пари и култура, като акцентите са върху финансови аспекти: Интервюто с управителя на Българската народна банка Иван Искров „отваря” представянето на текстовете. Светлана Белоусова, нюзредактор във вестник „Пари”, и Марин Бодаков, редактор във вестник „Култура”, коментират от своя ъгъл продуктивната връзка между пари и култура. Николай Неновски, професор от Университета за национално и световно стопанство, запознава интересуващите се читатели с неизвестни факти и схващания за така наречената Нова икономическа политика на Ленин. Статията е озаглавена „От икономика без пари към златен стандарт. Защо Ленин се променя”. Радостин Вазов е автор на текста „За същността на парите”. Николай Крушков спира своето внимание върху отношението между художествената култура и пазарната икономика. Анализира конфликтите между тях и възможностите да се решават противоречията. Своя поглед върху опазването на българското нематериално културно наследство ни представя авторката Владя Борисова (текстът е със заглавие „Организация на системата за опазване на българското нематериално културно наследство”). Особено интересна е статията на Лора Шумкова „Литературните награди: механизми на престижа”. Авторката се спира на проблема за престижността на литературните награди, за начина, по който те се присъждат, за членовете на журито, които произнасят своята „присъда”, и не спестява аналитичния си и усъмняващ се коментар. Неочакван акцент, съчетан с чувство за хумор се поставя с интервюто „Да правиш пари. Три погледа към Тери Пратчет”.

Втората рубрика „Семиотика на парите” включва два текста с концептивно значение за списанието. Единият текст е на Карл Венерлинд „Парите говорят, но какво казват? Семиотика на парите и социален контрол”, a другият - на Мирослав Дачев „Семиотика на парите: три грации в света на парите”.

Карл Венерлинд от Тексаския университет, Остин, е доктор по икономика на 17. и 18. век. Независимо че статията е строго специализирана, тя ще достави удоволствие и на хора - неспециалисти в областта на икономиката и семиотиката. Както авторът Венерлинд уверява: „Този текст цели да повиши нашето разбиране за значението и опита, получени от парите и тяхната употреба, чрез прилагане на семиотиката.” Авторът, както сам посочва, поставя фокус върху парите като властов дискурс.

Признавам, че с интерес четох статиите за парите, интервютата...

Но несъмнено най-голямо внимание отделих на моя „фаворит” - текста за трите грации в света на парите („Семиотика на парите: три грации в света на парите”).

Без преувеличение четенето на този текст се оказва приключение за онзи, който го чете. Ще използвам находчивия израз на Лазар Цветков, че Мирослав Дачев е един своеобразен „литературен детектив”.

Историята започва с една банкнота от пет крони (за пръв път видяла бял свят през 1952 година), на която има две изображения: едното - на знаменитата скулптура на трите грации, творение на прочутия скулптор Бертел Торвалдсен, и другото - на самия творец. Мирослав Дачев подхваща разказа за историята на банкнота, която се превръща от паричен в културен знак. Дори и за изкушения в четенето, вниманието е приковано от блестящата логика на пишещия. М. Дачев разкрива един свят, в който се преплитат изкуство, култура, човешки живот, мъдрост, послания и още нещо, което читателят неочаквано открива за себе си, след като е завършил с четенето. И всичко това стои зад семиотичния анализ на парите като знаци.

Неочакваната, но логична връзка между датската банкнота от пет крони и българската от 100 лева (емисия 1991), на която стои образът на Захари Зограф и неговият стенопис „Колелото на живота” от Преображенския манастир е в основата на елегантен междутекстов диалог, в който М. Дачев въвежда читателя си. Както казва авторът, парите са средство за комуникация. Но те имат не само номинална стойност, а и естетическа функция, която често пъти, да не кажем винаги, убягва на онзи, който ги ползва. М. Дачев повежда читателя си към неочаквани открития за връзките между Музея, Библиотеката, материалните съкровища и не по-малко истинските съкровища на духа, които правят възможни мълчаливите диалози между различни култури, различни човешки светове. Такова пътуване авторът на статията ни провокира да направим с банкнотата от два лева, която в момента е в обръщение. В резултат на това страниците от Паисиевата история ни отвеждат към нашата идентичност, разбирана в най-широк смисъл.

Не може да бъде подмината широтата и лекотата, с която в статията щедро се разкрива един свят на познание за античността, за общочовешките ценности, за мъдростта. Едно познание, само по себе си изключителна ценност, изкушаващо да бъде съхранявано. Вместо това авторът го „разпилява”, той не просто го споделя, а раздава на онези, които пожелаят да се докоснат до истината за доброто, извършено с любов.

Няма да отнемам на читателя удоволствието от четенето на статията-приключение. Вместо това ще добавя, че не по-малко въздействие от текста оказват илюстрациите към него. Полиграфичната изработка на списанието го превръща в същинско произведение на печатното изкуство.

Третата рубрика „Галерия ПиК” затваря съдържанието с материала „Лихварят и неговата жена” в прочитите на Мануел Редондо, Лора Шумкова и Мирослав Дачев.

Внимателният поглед на читателя ще установи, че в съответствие с концепцията на списанието представянето на текстовете следва една, нека условно я наречем, артистична логика. Всъщност плавно се преминава от текстовете с „финансови” акценти към текстовете с „естетически” акценти, за да бъде открито от читателя продуктивното отношение между парите и културата.

Като завършвам с чувството на неподправено възхищение, каквото изпитва Вазовият герой Коно Крилатия, бих казала: Търсете списанието, четете го, потопете се в неговия свят и вие ще научите нови неща за неочакваната връзка между пари и култура. Ще се изненадате да си дадете сметка, че банкнотите не са само парични знаци, а и знаци на културата. Ще се замислите за това, че културата не е само поле на човешкото творчество, но и своеобразна памет за историята на парите, за ролята им в човешкото съществуване. Ще изпитате истинско удоволствие от разкошната, без преувеличение, полиграфична изработка, каквато днес не се среща често при “нелуксозните” издания.

Ще приемете едно прекрасно предизвикателство!

© Татяна Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2009, № 6 (115)