Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Татяна Ангелова, Красимира Алексова

web | web

Ключови думи: показатели за качество, обучение по български език, Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по български език, Държавни образователни изисквания за оценяване по български език, активни методи на учене по български език.

0. В непрекъснато променящия се социокултурен контекст все по-остра става необходимостта от идентифициране на показатели за качество на образованието. В ред страни определянето на показатели и прилагането им служи да се контролира качеството на образованието. А контролът на качеството се превръща в приоритет на образователната политика.

Идентификацията на тези показатели се извършва с помощта на определени процедури и критерии. В българското средно образование, и в частност обучението по български език, реализирането на такъв процес все още предстои.

1. В настоящото изложение за първи път се прави опит да се набележат показатели за качество на обучението по български език и по този начин да се създадат предпоставки: за изграждане на система за управление на качеството в процеса на усвояване на книжовния език, на престижни за определен социокултурен контекст словоупотреби; на умения да се управлява речевото поведение на пишещия и говорещия ученик в средното училище и др.; за получаване на обратна информация за това, какво е/какво не е усвоено в училище по български език.

Основната теза, която защитаваме, може да се формулира по следния начин: за да се повлияе на качеството на обучението по български език, трябва да се отчетат два основни вида фактори: субективни и обективни, пре-ди да бъдат идентифицирани критериите за качество на обучението по български език. Първият вид фактори включват учителя и учениците като субекти в обучението. Според образователната парадигма на конструктивизма ролите на учителя и на учениците в обучението са променени - учителят се превръща от единствен източник на информация в съветник и в човек, който стимулира речевото развитие на ученика, който преговаря с обучавания какъв обем учебно съдържание по български език да се усвоява, какви процедури за оценяване да се използват, как да се постига взаимодействие между учител и ученик в обучението по български език (ОБЕ). Ученикът от своя страна също има променени функции и нараснали отговорности. От пасивен обект на въздействие в ОБЕ той се превръща в активен партньор на учителя в педагогическата интеракция, става инициатор на речевото и на познавателното си развитие в ОБЕ; външната мотивация на ученика се пре-връща във вътрешна мотивация.

Обективните фактори, които влияят върху качеството на ОБЕ, обхващат сложен комплекс от характеристики на националната образователна система и на редица образователни тенденции в Европа. Сред тези фактори могат да бъдат откроени:

• Особености на образователната система в България, произтичащи от влиянието на традицията и на съвременното състояние, свързани с ОБЕ. Традиционна например за обучението по български език е органичната му връзка с обучението по литература. По традиция учебните предмети се представят системно и системно е усвояването им в средното училище. Това важи и за учебния предмет български език и литература, за който е обща оценката, но занятията се провеждат диференцирано. Междупредметните връзки на учебните дисциплини остават на втори план.

• Не по-малка роля има социокултурният контекст на обучението по български език. Не се нуждае от доказване твърдението, че е нужно да се отчита влиянието на фактори като: вид селище (село, малък град, град - областен център, столица), специфика на региона (преобладаване на екзоглосни или ендоглосни езикови ситуации), вид на училището - основно, средно; общообразователно училище, профилирани гимназии и професионални училища; държавно или частно училище; подбор на учениците - със състезателен изпит или без състезателен изпит, и др. Диференцирането на поне три равнища в стандартите за оценяване по български език (начално владеене на езика, самостоятелно владеене на езика, свободно владеене на езика)1 според Европейската рамка за преподаване на съвременни езици (1999) и Езиковото портфолио ще помогне да се реши въпросът с отчитането на тази специфика с оглед на условията в българското средно образование.

• Ключов фактор е и наличието на Държавни образователни изисквания за учебно съдържание и Държавни образователни изисквания за оценяване по български език. На този етап са утвърдени изискванията за учебно съдържание за 9.-12. клас и 1.-4. клас. Предстои да бъдат официално утвърдени и да влязат в сила и държавните образователни изисквания за учебно съдържание за периода 5.-8. клас. В процес на изработване са държавните образователни изисквания за оценяване по български език и литература за завършена начална и основна степен на средното училище. Изготвянето им ще повлияе върху броя, спецификата и функциите на индикаторите за качество на обучението по български език.

• От учебните програми, учебниците и учебните помагала по български език, макар и непряко, зависят: качеството на учебно-възпитателния процес по български език; спецификата на изучаваната лингвистична информация; овладяваният от учениците комуникативноречев опит; стратегиите за учене на първи и втори език и т.н.

• Интегрирането на новите информационни и комуникационни технологии в обучението по български език играе ролята на фактор, който довежда до смяна на образователната парадигма. Обогатяването на начините за общуване (тук и сега) в рамките на педагогическата и на естествената интеракция, нарастването на възможностите да се организира и осъществява общуване в рамките на обучението по български език (както в социокултурните условия на българското училище, така и в европейското училище) диктуват вида, съдържанието и функциите на показателите за качество на обучението по български език.

2. При обосноваването на тезата използваме два типа подходи за идентификация на индикаторите: индуктивен и дедуктивен. При индуктивния се изхожда от опита и нуждите на учениците и учителите, мнението на експертите (методици, лингвисти и др.) - вж. Приложението.

Към дедуктивния подход се отнася създаването на конструкти за показателите на качество в езиковото обучение въз основа на проучена литература и чужд опит, след което тези конструкти да се апробират в контекста на обучението по български език. При създаването на конструкта показател за качеството на езиковото обучение сме използвали библиография от интернет (вж. Литературата).

3. В хода на проучването беше издигната следната работна хипотеза.

Сред индикаторите за качество на обучението по български език може да бъдат посочени следните:

• активни методи за учене;
• образователни технологии, поставящи в центъра ученика;
• нови информационни и комуникационни технологии;
• висока относителна тежест на прагматичните аспекти;
• променените роли на ученика и на учителя: ученикът е партньор, учителят е консултант;
• наличие на държавни образователни изисквания за учебно съдържание и за оценяване.

4. Хипотезата беше проверена с помощта на такива методи като проучване на световния опит; прилагане на експертна оценка, анкетиране и статистическа обработка на данните.

Въз основа на проучения световен опит беше съставен списък от показатели. Потвърди се първоначалното очакване, че сред предпочитаните показатели се открояват активните методи за учене, промяна в ролите на учителя и на учениците; включването на новите информационни и комуникационни технологии.

С помощта на експертна оценка, извършвана от специалисти по методика на обучението по български език, лингвисти, учители по български език, се установи относителната тежест на всеки един показател за определянето на качеството на обучението по български език. В експертната оценка бяха включени преподаватели специалисти по български език от висши училища: от Софийския университет - лингвисти от Катедрата по български език; от Варненския медицински университет - Катедрата по български език, от Департамента за езиково обучение (ДЕО) към Софийския университет (20 на брой) и учители от СОУ (11 на брой).

Анализът се допълва от анкети, в които експертите мотивират своя избор на индикатори. По този начин се отчита и нагласата на специалиста при оценяване на качеството на образованието. Изказаните в анкетите мнения обосноваваха избора на предпочетените показатели (в 85% от случаите). За да не се повлияят анкетираните от експертната оценка, тя беше извършена след анкетите. В два от случаите учителите бяха отправили препоръки за подобряване на обучението по български език, а не бяха посочили пряко показатели за качество на ОБЕ.

5. Анализ и интерпретиране на резултатите от анкетата

Данните от експертната оценка бяха подложени на обработка, за да се установи кои индикаторите имат най-голяма относителна тежест в сравнение с останалите индикатори.

Както става очевидно от приложените резултати, най-висока относителна тежест имат показателите, свързани с активните методи за учене и с променената роля на ученика като инициатор на речеви дейности. Категорично преобладават показателите, според които се променя обучението по български език в посока на критическото мислене на обучаваните, овладяването на продуктивни модели на взаимодействие, пораждането на своеобразна „автономия“ на ученика чрез използването на новите информационни и комуникационни технологии. Прави впечатление, че се утвърждават показатели за така нареченото автентично оценяване, т.е. използване на познавателни и комуникативни задачи, максимално близки до житейските, отчита се личностното развитие, а не само непосредственият резултат от реализирането на образователните цели. С малка относителна тежест са показателите, свързани с традиционния тип екстензивно обучение по български език, ориетирано към учителя, с преобладаващо репродуциране на престижни речеви модели, с външна мотивация за речево развитие.

С идентифицирането на показателите по индуктивен и дедуктивен подход се създават предпоставки за управление и контрол на качеството на обучението по български език.

След като предложихме идентифицираните показатели за качеството на ОБЕ, можем въз основа на тях да набележим и няколко важни етапа от наша гледна точка за създаването на система, чрез която да се управлява качеството:

• Изработване на концепция:

а) спецификация на съдържанието и дейностите за усвояването му, основаваща се на нуждите на обучаваните;

б) представяне на съдържанието и дейностите в програмите и учебните материали.

• Осъществяване на приложението й: създаването на ефективна, позитивна атмосфера и подходяща среда за учене, в която реализацията на изученото е адаптирана по отношение на актуалните и променящите се нужди на учениците.

• Обработване и анализ на резултатите, които се свързват с усъвършенстването на компетентността и с удовлетвореността на обучаваните.


 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Както е известно, понятия като добро или недобро владеене на езика, начално равнище, равнище на напреднали не се дефинират. Определянето на степента, в която се владее даден език, става по отношение на умения, на поведение. За тази цел се описват определени комуникативни умения, определено речево поведение като резултати, които се представят в т.нар. езиково портфолио. Ние сме предпочели термините начална, самостоятелна и свободна степен, защото са лишени от конотация, вместо определенията ниска, средна, висока степен. [обратно]

 

 

ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ

Държавни образователни изисквания по български език 1.-4. клас, 5.-8. клас, 9.-12. клас <http://www.minedu.government.bg> (13.06.2005).

<http://www.cmec.ca/stats/pcera/symposium2001/YACKULIC-NOONAN.O.EN.pdf> (13.06.2005).

<http://www.teachingquality.org/resources/pdfs/tqip-Yr3-DataPackage.pdf> (13.06.2005).

<http://www.just4kids.org/bestpractice/files/national/rockefeller/Rockefeller_Best_Practice.pdf> (13.06.2005).

<http://europa.eu.int/comm/education/policies/lang/languages/index_en.html> (13.06.2005).

<http://www.heinemann.es/DOWNLOADS/Mac%20Mag%202/4-5%20-%20portfolio.pdf> (13.06.2005).

 

 

© Татяна Ангелова, Красимира Алексова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 2
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2005, № 7 (68)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 2.