Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, УЧЕБНИКЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ИНТЕРНЕТ

Татяна Ангелова

web

0. Едва ли някой ще се заеме с оспорването на факта, че Интернет играе ролята на социопсихокултурен феномен в човешката комуникация. Наличието на Мрежата, както вече я наричат, променя коренно представата за речевото общуване и по този начин слага отпечатък и върху обществените потребности, личностните предпочитания на учениците, техните нагласи. Бързината, с която расте броят на потребителите му ученици, широката им възрастова гама, както и комуникативните и информационните възможности, които предоставя Интернет, са вече фактори, които влияят върху социокултурния контекст на обучението по български език.

Непрекъснато и произволно нараства броят на учениците, ползващи Интернет. Това става не толкова по пътя на управлявано въздействие, както сме свикнали да става, а стихийно. В по-големите градове учениците се озовават в Интернет клубовете и от практиката, ползвайки електронна поща, най-често чат, бързо навлизат в "тайните" на електронното общуване.

Чрез Интернет учениците се сблъскват с различни форми на езика, различни кодове, словесни, иконични, нелинейни и линейни, интерактивни и неинтерактивни. Назрява остро проблемът: как да се преодолее противоречието между потребността да се изучава книжовния език, наложената в училище традиция да се изучава "правилен", но книжен, откъснат от живота език, от една страна, и влиянието на речевата практика извън училище, от друга страна. Пъстротата и многообразието, невъзможността да се обхване в модели живата реч, речта, използвана в живота, прави картината извънредно сложна.

Искам добре да бъда разбрана. Като специалист по методика съм застъпник на изучаването на книжовния език в училище. Известни са последиците от неумението да се използва официалния език. Няма да ги разяснявам, не това е предмет на изложението. В същото време ми се иска навреме да осмислим настъпващите промени, за да реагираме адекватно.

Каква позиция да заемем като специалисти по отношение на това противоречие?

Възможно е да продължим да изчакваме. Да изчакваме удобно време за решаване на назряващите проблеми, достатъчно средства за решаването им, благоприятни условия. А може би да изчакаме друг да реши задачите, които уж не са наши. Нека си дадем сметка, че това очакване е не само утопично, но и вредно.

Да започна с основния проблем:

1. С какво наличието на Интернет променя представата на учениците за речевото общуване, в каква посока - положителна, отрицателна. Дискусионен е въпросът за начина, по който я променя, за посоката, в която я променя. Ако се съди по бързината, с която навлиза дигиталното общуване, и фактът, че животът го налага, то едва ли ще има убедени защитници тезата, че не е необходимо учениците да са запознати със спецификата на електронното общуване, с общото между дигиталното и недигиталното общуване. Едва ли ще се намерят многобройни аргументи в подкрепа на позицията, че изброените въпроси не трябва да са предмет на интерес по време на занятията по български език. Някои ще възразят: но нали учениците имат учебен предмет информатика, информационни технологии.

На тези аргументи може да се отвърне с контрадоказателството, че обучението по български език, ако иска да е успешно, и ако иска да не изостава, е необходимо час по-скоро да бъде поставено на семиотична основа. За това пише още проф. М. Янакиев. Ние няма да се занимаваме с огромния кръг от въпроси, които поставя отношението между обучението по български език и Интернет. Но ще се ограничим с това да се опитаме да отговорим на въпроса: Какво учениците е нужно да знаят и да умеят по български език във връзка с Интернет и как то може да намери място в учебника по български език. При разискването на проблема ще се позовем на илюстративен материал от поредицата учебници по български език за 9-11. клас (вече е в практиката на обучение и учебник по български език за 12. клас) на издателство “Просвета” с авторски колектив: Татяна Ангелова, Петя Костадинова, Анета Кичукова.

2. В доклада се защитава следната теза: Интернет е фактор за създаването на нова образователна парадигма в обучението по български език. Сред причините може да се посочат: а) възможностите, които предоставя Интернет в информационен и комуникационен аспект пред учениците като негови потребители; б) бързината, с която нараства броят на Интернет потребителите ученици; в) широчината на възрастовия диапазон, обхващащ потребителите ученици: от юношите, гимназистите до ученици от началния курс.

Вече е факт в обучението по първи език и въобще в езиковото обучение създаването на така наречените активни методи на учене с помощта на новите информационни и комуникационни технологии (съкр. ICT - informational and communicational technologies)*

Може да се заключи, че новата образователна парадигма в обучението по български език е свързана с опозицията виртуално/реално общуване.

Възможни са три подхода за решаването на набелязания по-горе основен проблем.

а. Държавните образователни изисквания (стандарти), учебните програми, учебниците и учебният процес да минат без тази опозиция. Класическото речево общуване е в центъра на образователните концепции.

б. Държавните образователни изисквания (стандарти) по български език; учебните програми, учебниците и учебният процес изцяло да се основават на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

в. Въвеждане на елементи от обучение по български език с ИКТ в зависимост от условията (подготовка на учители по български език, на учебна документация по български език, на адекватна материална база и т.н. )

Третият подход се отличава с реализъм. Въвеждането на такива елементи в учебника по български език като педагогическо средство илюстрира функционалността на постановката за постигане на резултати стъпка по стъпка. Ето защо е приемливо да се започне с иновации в учебника по български език като компонент от системата на обучение по български език.

3. Защо въвеждането на иновациите да започне от учебника по български език? Държавните образователни изисквания по български език са създадени, без да са отчетени непрекъснато изменящите се реалности, променящият се образователен и социокултурен контекст. В ДОИ не са заложени тези промени. Разликата виртуално/реално общуване, която има парадигмална стойност за обучението по български език, не е взета предвид. В стандартите с основание е отделено внимание на учебния предмет информатика, информационни технологии. Но липсват междудисциплинните връзки между обучението по български език, по втори, трети и т.н. език и новите информационни и комуникационни технологии.

Учебникът е педагогическо средство с ключово значение за осъществяване на целите на ОБЕ. Той не само позволява да се прокарват промени в ОБЕ, които не са заложени в стандартите, но и има функцията да въвежда образователни иновации. Учебникът предлага възможност по-гъвкаво да се реагира, по-бързо да се провери в практиката на обучение резултатността от нововъденията в ОБЕ.

4. Нека проследим функциите и структурата на учебника според концепцията, прилагана в поредицата от учебници 9-12. клас (по-нататък накратко наричана Поредицата)**,за да стане яснозначението на прокарваните иновации, свързани с отношението между общуването и Интернет.

Пред авторите на Поредицата възникна въпросът какъв подход да се използва при въвеждането на опозицията реално/дигитално общуване. Бяха набелязани две възможни решения: а) учебникът да разяснява какво е Интернет и как се използва; накратко да бъде справочник по използване на Интернет и б) в учебника да има дейности за прилагане на умения за речево общуване в условия на реална и на електронна комуникация. С една дума да бъде създаден учебник по български език за използване на езика в два типа условия - недигитални и дигитални. Беше предпочетено второто решение като функционално в по-голяма степен.

Съществуват многобройни помагала и справочници, прилагащи първия подход. Но липсват помагала за спецификата на речево общуване в дигиталния континуум и методически решения как да се превърне Интернет общуването в съюзник на езиковото обучение по първи език, а не в конкурент или, още по-лошо, в пречка, "враг".

За реализацията на този проект беше обособена рубриката "Общуването и Интернет" в структурата на урочната статия. Но преди да бъдат коментирани функциите на тази рубрика, ще бъдат проследени по-важни функции на учебника, за да се изясни образователният контекст на иновацията.

Учебникът е депозиторий на лингвистична и лингвопрагматическа информация, утвърдена от авторитети, "работеща" за нуждите на езиковото обучение, тя е информация с образователен потенциал.

Не по-малко важна е реферативната функция на учебника: той да се използва за справка по лингвистични и комуникативноречеви въпроси. Учебникът е справочник за книжовния български език, а за реализирането на тази функция допринася предметният показалец, с който са снабдени учебниците; в приложенията са представени речеви образци или образци на речеви жанрове, престижни речеви употреби ( неученически и ученически текстове) - документи, напр. автобиография; сполучливи ученически съчинения.

Учебникът стимулира ученика за езикова подготовка и самоподготовка; това педагогическо средство създава предпоставки за структурирането и организирането на езиковата подготовка и самоподготовка, на оценяването й. Представяната в него информация (базисни лингвистични понятия, похвати за речеви дейности и задачи за упражнение и за самоконтрол върху езиковата подготовка) е структурирана, но и поражда структуриране, помага да се структурира лингвистичната информация в съзнанието на възприемащия ученик. В такъв смисъл учебникът е помагало за самоподготовка на ученика - предлага му система от знания и умения, които да се овладяват чрез урочната статия, и начини да се организира езиковата му самоподготовка.

Особено важна е контролиращата функция на учебника, която позволява да се събира обратна информация за постиженията и слабостите на учениците чрез специалната урочна статия след всеки раздел "Проверка и самопроверка на езиковата подготовка".

Учебникът изпълнява и мотивационна функция - да формира и да усъвършенства мотивацията на учениците за изучаване на български език особено чрез мотивационния блок, с който започва всяка урочна статия.

Структурата на учебника е организирана така, че разделите да следват логиката на ДОИ и по-конкретно на четирите ядра. Използвани са два начина за представяне на съдържанието: по теми на урочните статии (тези теми отразяват спецификата на методическата концепция) и по теми от учебното съдържание според ДОИ. Вторият начин подпомага ориентацията на учениците, а защо не и техните родители, какво трябва да знаят и да умеят гимназистите за матурата. Структурата на урочната статия удовлетворява реализирането на четири групи цели: информативни (овладяване на лингвистичния метаезик); комуникативноречеви или социалнокомуникативни (обогатяване на комуникативния опит); евристични (умения за самостоятелна работа при учебен лингвистичен анализ; работа над грешките в речта; използване на справочна литература; при продуциране на реч/текст); емотивни, аксиологични - формиране на отношение към езика, към словото, към личностната и социокултурната идентификация чрез тях; междукултурна (кроскултурна) ценностна система.

Сред по-важните функции на урочната статия са: а. информираща - предлагат се базисни лингвистични сведения (с образователен потенциал) за езикови явления, лингвистични понятия, лингвистични закономерности; б. апликативна - създават се условия за приложение на наученото в собствената речева практика на обучаваните, за затвърдяване и за усъвършенстване на комуникативната компетентност; в. стимулираща - мотивира се ученикът за езиково обучение, обогатява се езиковата подготовка, поставят се лингвистични въпроси и се търси отговорът им; г. контролираща (самоконтролираща) - за осъществяване на обратна връзка, за оценяване на речевите постижения, на езиковата подготовка на учениците.

Информиращата функция се реализира чрез рубриката Лингвистична информация. За улеснение на учениците и за усъвършенстване на библиографската им култура отстрани в полето на основния текст са изнесени ключови думи.

Рубриката Речеви дейности подпомага осъществяването на апликативната функция чрез задачи за упражнение с рецептивен, генеративен и смесен характер. Те са обозначени и знаково.

Началният компонент на статията е мотивационен блок - представя сбито очакваните крайни резултати от работата над определената тема и изпълнява стимулираща функция.

Последна е рубриката Общуването и Интернет, която е графично и структурно обособена. Чрез познавателни дейности са представени практически и екзистенциално значими за ученика връзки между феномена Интернет и човешкото речево общуване. Системообразуваща е опозицията реално и виртуално речево общуване. Разбира се, включването на една рубрика само поставя кардиналния въпрос за връзката между релацията общуване и Интернет и обучението по български език и набелязва стъпки за решаването му. Но в рамките на крайно ограничения брой часове по български език, това е едно реалистично решение.

Работата над рубриката Общуването и Интернет може да бъде проследена в статичен и в динамичен аспект.

5. Статичните аспекти са свързани с целите на работата над рубриката. Сред по-важните желани резултати може да бъдат посочени следните. Да се формират умения у учениците: а) за търсене на информация по определен адрес; по ключови думи и изрази; б) умения за предаване на информация - чрез използване на е-поща, включително и чрез прикачени файлове; в) умения за съхраняване на информация - чрез създаване на файл, на папка, на уеб страница; г) умения за започване, поддържане и приключване на контакти чрез е-поща, чрез чат; спазване на речев етикет в дигиталното пространство; д) умения за представяне (презентация) на информация пред слушатели, зрители, като се използва форматът power point; е) умения за работа с текстов редактор.

В урочната статия на тема "Общонароден език. Разновидности на общонародния език. Книжовен език (начален преговор)" в рубриката Общуването и Интернет е включена такава задача за упражнение:

Принадлежи ли следният текст към общонародния български език? Обосновете твърдението си. От кой социален диалект са включени елементи и защо?

22.08.2000. <http://netinfo.bg/news/entertainment/index.html> ***

Балада за скъсаната връзка

Ако можех, скъпа, да се log-на
някак си в акаунта нов,
десет mail-а щях да ти изпратя
и attachment с моята любов.

Ако можех, скъпа, да conect-на
мойто старо 486,
но е петък, връзката се скапа,
тъжен ще играя тетрис днес.

Ако можех да те видя дигитално
и разходя в твоя ASCI код,
да те zip-на, gif-на или tif-на,
да те имам в случай, че : abort.

Но там някъде, в хралупата на net-а
ни гледа през катодната тръба
хакер, който къса ми conect-a
и си казва: Мда, съдба, съдба!

Сергей Глинков, наше момче в Мрежата

Учениците откриват общите и различните черти между общонародния език и конкретната разновидност на езика, използван в Интернет. Този език е своеобразна смесица от български и английски лексеми, в случая често използвани названия. Използвани са обаче български словообразувателни модели. В крайна сметка деветокласниците достигат до извода за разновидностите в рамките на общонародния език. Успоредно с това може да се коментира и комичният ефект от словоупотребата.

6. Динамичните аспекти на работата над рубриката най-вече са свързани с дейностите и системата от учебни похвати, чрез които тези дейности се реализират. Като основни видове учебни похвати може да се обособят упражнения за възприемане и анализ, за генериране на информация; за съхраняване и използване на информация. Така например в учебника за 10. клас при урочната статия на тема "Сфера на научното общуване. Научен текст" е включена следната задача:

На Интернет адрес http://www.psy.bol.bg може да се получи разнообразна информация по проблемите на психологията. Направете анкета: а) с ваши съученици за това, дали ползват за получаване на научна или научно-популярна информация по психология услугите на Интернет; б) с ваши преподаватели по психология дали ползват услугите на Интернет за научни контакти. Систематизирайте данните и обобщете вашето заключение за ролята на Интернет в научното общуване.

Задачата позволява да се организира познавателна дейност от евристичен тип - учениците сами да изследват нагласите на общуващите и да направят извод за участието в научно общуване според социалния статус и възрастовите особености на говорещите/пишещите.

Особено важно значение за осъществяване на динамичните аспекти има педагогическата интеракция - и по-специално ролята на учителя по български език и на учителя по информатика, ролята на отделния ученик/ученици при постигане на взаимодействието. Изисква се координация на усилията и гъвкавост на преподаването. Благоприятни възможности в това отношение предлагат така наречените нови методи на активно учене, с използване на новите информационни и комуникационни технологии: учене в опита и чрез опита, проектно ориентирано и проблемно основано обучение. Но на тях ще бъде посветено внимание в друг текст.

7. Бях записала в предварителния си план да направя някои несъмнено "важни" изводи, да напиша за трудностите и преодоляването им; да направя "оригинални" прогнози за обучението по български език в 21 век. Но се отказах.

Иска ми се вместо завършек да цитирам едно съчинение на тема "Интернет", написано от петокласничка в софийско училище. Това съчинение е по-красноречиво от научните аргументи.

Интернет е международна мрежа от компютри, свързани един с друг с цел обмен на информация. Името идва от английски език - International Network или международна мрежа.

Интернет е цяло чудо. Имате възможност да се свързвате с над 150 милиона души практически безплатно. В Интернет можеш да получиш отговор на всеки въпрос, който те вълнува. Чрез Интернет могат да се изпращат съобщения по целия свят, да се пазарува от друг континент.

Чрез Мрежата можеш да посетиш художествени галерии, да почетеш книга, да поиграеш, да си побъбриш, да научиш най-актуалните новини, да намериш нови приятели.

Но Интернет не служи само за забавление. Мрежата е едно средство, и то много сериозно, за комуникация, средство, което служи за всекидневна служебна кореспонденция, за финансови операции и др.

Но най-важното в Интернет не са компютрите, а хората, комуникацията и споделената информация.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

Ангелова, Т., Костадинова, П., Кючукова А. Български език за 9. клас на СОУ. С.: Просвета, 2001.

Ангелова, Т., Костадинова, П., Кючукова А. Български език за 10. клас на СОУ. С.: Просвета, 2001.

Ангелова, Т., Костадинова, П., Кючукова А. Български език за 11. клас на СОУ. С.: Просвета, 2001.

Ангелова, Т., Костадинова, П., Кючукова А. Книга за учителя по български език на 9. кл. С.: Просвета, 2001.

Ангелова, Т., Костадинова, П., Кючукова А. Книга за учителя по български език на 10. кл. С.: Просвета, 2001.

Ангелова, Т., Костадинова, П., Кючукова А. Книга за учителя по български език на 11. кл. С.: Просвета, 2001.

Интернет. Пълен справочник. С.: Софт-прес, 2000.

Пейчева Р. Информационни технологии и образование. С., 1999.

Schools Online. <http://www.schoolsonline.org> (17.09.2003).

 

 

БЕЛЕЖКИ:

* Вж. по-подробна информация на интернет адрес: http://www. schoolsonline.org и на ключовите думи и изрази: e-learning, active methods of learning. [обратно]

** Автор на методическата концепция за учебниците и за структурата на урочните статии в тях е Татяна Ангелова. [обратно]

*** В момента адресът не съществува (б.р. - Г.Ч.) [обратно]

 

 

© Татяна Ангелова, 2002
© Издателство LiterNet, 17. 09. 2003
=============================
Публикация в: Науката, методиката и училището - конфликтни точки, срещи и разминавания. Смолян, 2002.