Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФУНКЦИИ НА МИКРОТЕКСТА И НА АБЗАЦА[1]

Татяна Ангелова

web

0. Една от основните трудности, които учениците изпитват при писане, е да структурират текста в съответствие с решаваната комуникативна задача. Затруднението се дължи главно на това, че подрастващите не умеят да идентифицират основната функция на текста и възможните функции на структурно-смисловите части в него, т.е. функциите на микротекстовете и на абзаците.

В специализираната литература описването на функциите, изпълнявани от микротекста и от абзаца, не е било предмет на специален интерес, а е представяно като периферен проблем във връзка с разглеждане на други проблеми. Статията е опит да се постави въпросът за експликация на фунциите, които може да изпълняват микротекстът и абзацът, като бъдат набелязани някои методически значими изводи. От прагматична гледна точка е целесъобразно тази експликация да бъде направена първоначално въз основа на речев материал от неученически текстове, представящи образци на речеви употреби. Реализирането на функциите, които структурно-смисловите части имат в ученически текстове на съчинения от типа есе, е предмет на друго изложение.

Членимостта или още дискретността като конститутивен признак на текста се проявява в случаите, когато съвкупната текстова тема се разчленява на микротеми, разгръщани с помощта на микротекстове. Сегментирането на текста може да се представи в три плана: в плана на конститутивните единици, изграждащи текста, в плана на композирането на текста - разполагането на частите и свързването им в едно цяло и в плана на графичното сегментиране, наречен архитектоничен план. Функциите на структурно- смисловите части в даден текст може да бъдат описани съобразно с тези три плана. Функцията, свързана с първия план, условно ще бъде назована текстоизграждаща. Функцията, отговаряща на втория план - текстоорганизираща, а функцията, отнесена към третия план - графична текстооформяща.

Съотношението между микротекст и абзац е един от дискутираните въпроси в текстолингвистиката. Някои специалисти назовават с термина абзац микротекста (вж. например И. Севбо). По-голяма част от лингвистите разграничават микротекст от абзац. Микротекстът се интерпретира като лингвистична единица, конституент на текста, а абзацът се разглежда като графично обозначена част от текста, заключена между два нови реда. В изложението се приема схващането на двете специалистки по текстова лингвистика Е. Добрева и Ив. Савова, които наричат абзаца архитектонична единица, тъй като е сетивно възприемаем.

В текстолингвистичната литература понятието микротекст се интерпретира като синонимно на понятието надизреченско единство или още свръхфразово единство[2]. Микротекстът или надизреченското единство /НЕ/ е линвистична единица с междинен статут в йерархията от единици - стои по-високо от изречението и по-ниско от текста. То обхваща група от изречения, обединени от обща микротема (ако макротемата на текста е разчленена на микротеми). Частен случай е изразяването на микротекст с едно изречение. Микротемата се назовава най- често с първото изречение, затова то се нарича тематично изречение. Останалите изречения я доизясняват и развиват. Нерядко в микротекста има концептуално изречение, с което се представя основната идея, основната мисъл (ПР 1998: 94).

Надизреченското единство се отличава с относителна смислова самостоятелност при извличане от текста; то притежава такива признаци като кохерентност (дълбинна, смислова свързаност), кохезивност (повърхнинна, езикова свързаност). Надизреченското единство започва с "твърдо" [3] начало, показател за автосемантичност (например назоваване на референта със съществително име, изпълняващо функцията на подлог и др.) Краят на надизреченското единство предхожда твърдото начало на следващото надизреченско единство. Смяната на микротемата е знак за преминаване от едно към друго надизреченско единство.

Да разгледаме следния пример:

№ 1. <Отдавна, много отдавна в далечната китайска земя живял беден шивач на име Мустафа. Той бил честен и работлив човек, но едва можел да изхрани жена си и невръстното си дете, с което Аллах ги надарил след дългогодишен бездетен живот. Погълнат от сутрин до вечер в работа, бащата нямал време да се грижи за сина си Аладин и той расъл на улицата между лоши другари.>[4]

Когато Аладин поотраснал, баща му решил да го научи на занаят и го взел при себе си в шивачницата. (Св.М.)

Фрагментът, заключен между скобките, обединява изречения, които изясняват микротемата за шивача-сиромах Мустафа, който в грижи за прехраната не успявал да обръща внимание на своя малък син Аладин. Това е микротекст, който започва с "твърдо" начало - назовава се героят Мустафа с помощта на съществително собствено име, изпълняващо в изречението функция на подлог. Следващото "твърдо" начало е сигнал за нова микротема - решението на бащата да научи порасналия Аладин на занаят. Неслучайно новата микротема е изразена с първото изречение на следващия микротекст. Границата между съседните микротекстове графично е отбелязана с нов ред. В случая микротекст и абзац съвпадат. Третото изречение от микротекста е концептуално - изразява неговата основна идея.

При писане често микротекстът се представя чрез един абзац. В устна реч абзацът се отграничава от останалите абзаци чрез пауза, по- голяма от междуизреченската. Възможно е даден микротекст да бъде графично оформен в два или повече абзаца. Съвпадането или несъвпадането на микротекст и абзац зависи от стилистичните предпочитания на пишещия. Например в следния фрагмент има три микротекста, като границата на третия, чиято микротема е големината на уловената риба, не съвпада с границата на абзаца.

№ 2. <И точно тогава едно от асансьорчетата се повдигна бавно и легна плътно до пръчката. Върхът й силно се наклони, дори леко забитата стойка се поогъна.><Мацан изтича пъргав като момче.> <Тежкият удар подсказваше, че рибата е голяма.

Наистина беше много голяма. Докато я вадеше бавно и сладостно - цялата му душа ликуваше. Искаше му се да я зърне колкото се може по-бързо и в същото време да продължи колкото се може повече радостта от борбата. Макар че рибата всъщност като че ли не се и бореше. Тя идваше тежко, но безропотно и инертно като мъдрец, който е прозрял безсмислието на всяко усилие.> (П.В.)

Използваният нов ред е средство да се постави стилистичен акцент върху определен детайл - размера на уловената риба. Във втория абзац се детайлира описанието на рибата не пряко чрез посочване на големината й, (което би било вярно, но не толкова ефектно), а чрез реакциите на героя, който я улавя.

Вече бе споменато, че в едни случаи абзацът съвпада с микротекста. Така е в примера по- горе.(вж. № 1) В други случаи абзацът може да се състои от едно или повече изречения. Възможно е в рамките на абзаца да има повече от един микротекст. Следният откъс от романа на Павел Вежинов "Малки семейни хроники" предлага интересен материал за анализ:

№ 3. < А Друмеви живееха в солидна двуетажна къща на улица "Марин Дринов", близо до квартала на посолствата, нещо, с което Анета тайничко се гордееше. Самата къща била строена в началото на века от някакъв министър от кабинета на Стамболов, алчен и грандоман като шефа си. Това личеше от надутата й фасада, от намръщените корнизи, от тежката каменна стълба с навеки заключен параден вход. Сега се влизаше отзад по изгнилото дървено стълбище до втория етаж, където живееха те. Стаята им беше широка като заседателна зала, с висок таван, целия в ръждиви петна и паяжини. Б Но най-странна беше просторната кухня, застлана с жълти виенски плочки от печена глина, наредени ромбоидно като тава с баклава. Едва ли не половината пространство бе заето от гигантска желязна печка, тежка няколко тона, която някога бе служила за етажно отопление. Цялата й вътрешност бе изкормена от десетилетия може би, отвътре се подаваха ръждивите й черва, някакви криви тръби, фурни и пробити казани. В Никой не влизаше в тая страшна кухня, никой не ползваше печката, в лабиринтите на търбуха й живееше семейство плъхове, най- едрият от тях почти колкото заек. Само Анета го беше виждала няколко пъти и го бе кръстила Цезар. Макар и доста възрастен и леко плешив, Цезар беше малко влюбен в Анета, винаги се огорчаваше, когато тя уплашено изцъклеше срещу него красивите си очи.>

Г. От улицата къщата почти не се виждаше, скрита зад зелената стена на тополите. Бяха много стари тополи, корите им приличаха на поцинковани.

В пространния фрагмент от текста на П. Вежинов ясно проличава смяната на една микротема с друга микротема в рамките на абзаца, без това да е отбелязано с новоредие. Срв. въвеждането на микротемите А, Б, В с въвеждането на микротема Г, което е направено и графично чрез нов ред. Четирите микротекста А, Б, В, Г започват с тематично изречение. Те са от описателен тип: първоначално се рисува сградата, в която живее семейство Друмеви, след това странната кухня, в която никой не влиза, мишето семейство и накрая тополите, зад които се намира сградата.

Разгръщането на темата чрез микротеми и сегментирането на текста чрез абзаци до голяма степен отразява маниера на пишещия. Това добре проличава в разглеждания фрагмент. С включването на три микротекста в един абзац се постига в конкретния случай по-голяма степен на смислова "наситеност" и компактност на изказа. Представянето на четвъртата микротема с помощта на нов абзац изпълнява стилистична функция: маркира се краят на описанието, с което се рисува домът на съпрузите Друмеви, главни герои в романа, и се започва описание на цялостната обстановка (улицата, където се намират домът и тополите).

Като структурни части на текста, абзацът и микротекстът може да бъдат функционално натоварвани в съответствие с предмета, целите и условията на общуване. С други думи, съобразно с това за какво пише, защо, къде и към кого отправя текста си пишещият, той определя функциите на структурно- смисловите части на своя текст.

Ако сравним във функционален план микротекста и абзаца, ще установим, че имат специфична роля за члененето на писмения текст. Чрез тях може да се изгражда цялото, като се описва, разказва и т.н. Или те изпълняват текстоизграждащи функции. С помощта на дадени части от текста (изразени чрез микротекстове и чрез абзаци), които се свързват и подреждат, се оформя цялото, текстът се композира - определя се коя част е начална, коя - същинска, коя - крайна; в какъв ред са разположени структурно- смисловите части- дедуктивен, индуктивен или по друг начин. Такава функция е текстоорганизираща. Чрез отчленяването на абзац/и/ се сигнализира за архитектонични особености на текста. Или това е графична текстооформяща функция. Съобразно изпълняваните от тях функции микротекстовете и абзаците може да бъдат видово характеризирани.

Докато микротекстът е бифункционален (чрез него се описва, разказва и т.н. или се посочва принадлежност към дадена композиционна част - начална, същинска, заключителна), то абзацът може да бъде моно-, би- или полифункционален.

Монофункционалният абзац не съвпада с микротекст. Такъв абзац не разгръща микротема, а служи само за осъществяване на логическа връзка или за преход от една микротема към друга микротема. Вж. първия абзац от следния пример:

№ 4. <Има и друга категория писатели. При тях практикуването на друго изкуство не е двоен живот, а етап от пътя.>

Известно ли ви е, че Макс Жакоб, един от първите приятели на Пикасо, няколко години е преживявал от своята живопис, преди поезията му да стане известна....

сп. ЛИК

Бифункционалният абзац съвпада с микротекст. В такъв вид абзац има разгърната микротема, следователно чрез него се изразява компонент от тематично-смисловата структура на текста. Наред в изграждането на текста той участва и при неговото оформяне - като уводна, същинска или заключителна част. (пример № 1)

В рамките на полифункционалния абзац се разграничават няколко микротекста и съответно няколко микротеми. Полифункционален е абзацът от текста на пример № 3. Този абзац има композиционна функция. Служи за начална част на отрязъка, представящ аспект от сюжетното действие в романа. На второ място, чрез описанието в абзаца се прави пространна характеристика на дома, обитаван от героите, на обстановката, в която протича действието. На трето място, авторът използва популярен от художествената проза похват - чрез описание на дома, в който живее персонажът на художествения текст, се представят страни от неговия литературен характер.

При една съпоставка на понятията текст, микротекст и абзац, ще установим следното. Текстът има своя тема, изпълнява определена функция, микротекстът има своя микротема и съответно изпълнява определена микрофункция. Ако абзацът съвпада с микротекст, то той има своя микротема и съответно изпълнява определена микрофункция. Но абзацът може да не съвпада с микротекст, в такъв случай няма да има своя микротема. Независимо от това абзацът осъществява определена функция (например служи за логически преход от една смислова част на текста към друга).

Отношението между двете понятия микротекст и абзац може да бъдат представени чрез тяхната съпоставка.

микротекст абзац
лингвистична единица архитектонична единица
монотематичен атематичен
монотематичен
политематичен
монофункционален
бифункционален
монофункционален
бифункционален
полифункционален

 

 

1. ФУНКЦИИ НА МИКРОТЕКСТА

От една страна, микротекстът изгражда текста, като се включва в предпочетена речева стратегия (да се описва, да се разказва и т.н.). От друга страна, той организира текста, като указва негови композиционни особености - дали се отнася до начална, същинска или заключителна част.

1.1. Mикротекстовете реализират текстоизграждаща функция като служат за компоненти на смисловата макроструктура, отразяваща йерархията на вербализираните в текста смисли.

В зависимост от това какви страни от текстовия денотат се отразяват чрез вербализираните смисли, можем да обособим типове смислови макроструктури, по-важни от които са: комуникативна, темпорална, пространствена, модална, система на гледните точки, актантна (Добрева, Савова 1994: 109). В текстовата повърхнина тези макроструктури се изразяват чрез избрани лексически, граматически и др. средства в рамките на определени микротекстове, ако темата на текста се разчленява на микротеми.

Комуникативната макроструктура се отнася до речевото взаимодействие между реален/фикционален автор на текста и реален/фикционален читател, между фикционален вътрешно-текстов говорител и фикционален вътрешнотекстов възприемател, между лица от вътрешнотекстовия свят. Темпоралната макроструктура отразява времевите съотношения между компонентите на моделирания в текста комплексен денотат. Пространствената макроструктура обхваща локалното разположение на обекти, явления, лица от текстовия денотат. Модалната макроструктура е свързана с отношението реалност - иреалност, реалност - възможност. Системата на гледните точки е макроструктура, представяща гледните точки на реалните участници в речевото общуване или на фикционалните участници от взаимодействие в рамките на вътрешнотекстовия свят. Отношенията между героите на вътрешнотекстовия свят се представят чрез актантната макроструктура или конфигурацията на действащите лица.

Структурно-смисловата разчлененост намира своя вербален израз в рамките на микротекстове, реализиращи предпочетена речева стратегия, разбирана най-общо като начин за разгръщане на текста чрез избрана последователност от речеви действия за решаването на дадена комуникативна задача. Всеки микротекст осъществява съответно микрофункция, чийто избор се определя до голяма степен от комуникативната задача на автора, от формата на речта и особено от жанровите особености на текста.

Условно можем да представим отношенията между текст, смислово- структурна разчлененост, микротекстове, микрофункции така:

микроструктура - микротекст - микрофункци
тип смислова микроструктура - микротекст - микрофункция
макроструктура микроструктура - микротекст - микрофункция
микроструктура - микротекст - микрофунция

Типът смислова макроструктура се реализира чрез последователност от смислови микроструктури. Всяка смислова микроструктура се вербализира чрез микротекст, който изпълнява определена микрофункция.

Един от възможните подходи да се идентифицират изграждащите микрофункции, изпълнявани от микротекстовете, е с помощта на рематична доминанта. (Терминът е на руската специалистка по комуникативен синтаксис Г. Золотова). Ремата има двойна функция. Вътре в изречението ремата се противопоставя на темата, съединявайки изходна и нова комуникативно значима информация в комуникативния акт, а извън рамките на изречението встъпва в смислови отношения с ремите на съседните изречения, създавайки рематична доминанта на текстовия фрагмент, сигнализираща неговото семантично единство и помагаща за члененето на текста (Золотова 1979: 131). В зависимост от рематичната доминанта може да бъдат посочени следните по-важни разновидности на микрофункции: аргументативна, наративна, дескриптивна, дефинитивна, експликативна, контрастивна, противо-поставителна, класифицираща, илюстрираща, интертекстуална.

1.1.1. В аргументативните микротекстове рематичната доминанта служи за изразяване на причинно-следствени отношения.

№ 5 (Кирил) не направи втори опит да нарисува нещо. Сега му беше съвсем ясно, че да нарисува нещо друго, трябва да промени себе си. Или поне живота, който водеше. Може би сили нямаше. Или нямаше смисъл. Кой разбира днес от голямо и силно изкуство- мислеше той. - Кой го купува? Кой ще купи днес неговия автопортрет например, за да го гледа по цял ден от стената с намръщен и скептичен поглед? И без това достатъчно намръщено ги гледат жените им, защо трябва да се прибавя ново неприятно усещане? Така мислеше или поне така се оправдаваше. А да почне да рисува пейзажи? Работата беше там, че щом видеше полски пейзаж, моментално го хващаше сенна хрема. (П. В.)

В този аргументативен микротекст се развива като микротема посочването на причини за отказа художникът да се опита повторно да нарисува нещо. Аргументативната микрофункция е предпочетена при психологическата характеристика на героя. Чрез микротекста се вербализира микроструктура, част от комуникативен тип макроструктура (коментара на повествователя за преживяванията на героя).

1.1.2. Наративните микротекстове представят последователност от действия, от които се състои дадено събитие. Рематичната доминанта има повествователен характер. Най-често осъществяваната микрофункция е разказването или повествуването. Макроструктурата, в рамките на която се реализира тя, е темпорален тип.

№ 6. Мацан дори не разбра как се ожени за нея. Тя само се усмихна, когато той й предложи, и го погали по бузата с меката си ръка. Отказа му, макар и с много мили и внимателни думи. И все пак след година те се ожениха. Не направиха никаква сватба, Дора не искаше. Просто се разписаха в гражданското отделение, това бе всичко. (П. В.)

1.1.3. Рематичната доминанта в дескриптивните микротекстове е свързана с посочване на признаци като форма, цвят, големина и т.н. Микрофункцията е описателна. Тя се реализира например в рамките на темпорална или пространствена макроструктура, вж. микротекстове Б и В от пример № 3 или при портретни описания на герои във вътрешнотекстовия свят т.е. в актантна макроструктура. Както е в следния откъс.

№ 7. Бай Евтим гледаше като писано яйце дъщеря си, обличаше я като господарско момиче. Дорчето винаги носеше черни сатенени престилки с бели якички, а в неделни дни обуваше копринени чорапи, нещо, което се смяташе за нечуван разкош. Местните хлапетии дори не смееха да мечтаят за нея. Но не я мразеха за това, тайно се гордееха с хубостта й. (П. В.)

1.1.4. Когато рематичната доминанта представя съществени признаци на определено явление, обект, може да се обособи дефинитивна функция или съответно дефинитивен микротекст. Най- релефно това се вижда върху материал от научни текстове.

№ 8 Йерархически разноранговите единици, налични в даден текст, могат да се определят като негови (непосредствени и опосредствани) конститутивни единици (съставящи). Линейното разположение на конститутивните единици в текстовото цяло се подчинява на определени дълбочинни структурно-смислови принципи с глобално организираща роля, обобщавани под термина композиция, а текстовите части, натоварени с типова функция при представянето на отделни съставки на съвкупното съдържание и с неговото разпределение в повърхнинния линеен ред, се определят съответно като композиционни части на текста (например увод, изложение, заключение). (Е. Д., И. С.)

1.1.5. Рематичната доминанта може да изпълнява експликативна функция и съответно в микротекста да се дава научно обяснение на явление, процес, понятие и др.

№ 9. Понятието "конститутивна единица на текста" е йерархическо понятие и същевременно понятие, което предполага серийност на единиците от даден ранг в състава на конкретния текст. Така в случаите с едноизреченските текстове отделното изречение изгражда текста, но всъщност не е конститутивна единица на текста - то е цялостен текст, функционира като микротекст, редуциран до йерарахически допустимия минимум (една пропозитивна номинация). Когато пък текстът е изграден от изречения, обединени само в едно надизреченско единство, то това единство също не е конституент на текста, а е цялостен текст: конститутивни единици на такъв текст са отделните изречения в даденото надизреченско единство. За наличие на конститутивни единици от микротекстовата степен (т.е. с обем на надизреченско единство) съответно може да се говори само в случай, че в цялостния текст с отчленяват най-малко две надизреченски единства. (Е. Д.,И. С.)

1.1.6. В съпоставителния микротекст с помощта на рематичната доминанта се сравняват обекти, явления, едно състояние с друго състояние и т.н. Такава микрофункция може да се обособи като съпоставителна.

№ 10. Като беше дете, реката не ромонеше, а бучеше, биеше белите гърбави камъни, за да се успокои едва във вира. Цялото му детство бе пълно с тоя силен и жив шум, който дефилето увеличаваше като планински рог. Сега реката бавно умираше, само асфалтовото шосе, което се виеше край бреговете й, ставаше все по- задръстено и шумно от камионите, които свличаха дървени трупи от планината. (П.В.)

Разновидност на съпоставителната функция е противопоставителната функция.

1.1.7. В научните и в научно-популярните текстове нерядко се класифицират определени факти, понятия, закономерности. За целта се вербализира систематизираща функция. чрез микротекст, чиято рематична доминанта е също систематизираща. Микротекстът по-долу илюстрира казаното. В откъса особено важна роля има последното изречение, отделено с абзац, защото е концептуално за микротекста. То обобщава казаното в предходните изречения.

№ 11. За насочване на вниманието към единиците с надизреченски обхват определена заслуга имат например В. Матезиус, който чрез идеята за актуално членене /1939/ подсказа наличието на връзки между дадено изречение и съседните изречения; Н. Поспелов с поставянето на въпроса за същността и строежа на т.нар. "сложно синтактично цяло" /1948/; К. Бост с наблюденията върху тясното преплитане на изреченията в рамките на /над/изреченските "обединения" /1949/; З. Харис с опита за дистрибутивен анализ на цялостен, "свързан" /1952/ текст. За предшественик на съвременния лингвистичен интерес към текста се смята също и Л. Йелсмлев, който още през 1943 обявява текста за изходна единица на лингвистичния анализ.

Всички изброени тенденции мотивират разширяването на представата за устройството на езиковата система чрез включването в нейния модел на трансфрастичните нива на надизреченското единство и на текста. (Е.Д., И.С.)

1.1.8. В текстове, където се наблюдава взаимодействие между "свое" и "чуждо", т.е. така наречената междутекстовост, може да бъдат анализирани микротекстове с илюстрираща или с междутекстова функция. Такъв тип микротекстове не са "закрепени" към определена смислова макроструктура. Те се предпочитат в художествени, в научни, в дидактически и др. жанрове или във всички случаи, когато има взаимодействие между два или повече текста (микротекста) от един или повече автори. Например:

№ 12. Единодушие впрочем няма дори и сред изследователите на композицията в сферата на литературното творчество, срв. следните извадки от представителен литературно- енциклопедичен справочник: "Композиция /от лат. compositio - съставяне, съединяване/ е разполагането и съотнесеността на компонентите на художествената форма, т.е. построяването на произведението, обусловено от неговото съдържание и от жанра... Композицията на литературното произведение включва "разстановката" на персонажите /т.е. системата от образи/, събитията и постъпките /композиция на сюжета, наричана понякога фабула/, начините на повествуване /собствено повествователна композиция като смяна на гледната точка към изобразяваното/, подробностите от обстановката, поведението, преживяванията /композиция на детайлите/...". (Е.Д., И.С.)

1.2. Текстоорганизиращите функции на микротекста са свързани с възможността да се посочи чрез езикови средства каква част от текста той представя: начална, същинска или заключителна. Тази възможност до голяма степен зависи от жанровата принадлежност на текста. Така например ролята на началния микротекст се вижда добре в рамките на речевия жанр приказка. Типичен пример за начален микротекст има във фрагмент № 1 - началото на приказката за вълшебната лампа на Аладин въвежда героите, Аладин и неговия баща, и бележи отправната точка за развитие на сюжета.

Втора голяма група микротекстове сигнализират за същинската част от текста, основната, най- важната, чрез която се представя най- същественото от предаваната чрез текста информация. Най- често микротекстовете, които изпълняват организираща функция на същинска композиционна част, същевременно имат и изграждаща функция. Вж. съответно примери от текстове № 5, 7, 8.

Началните и заключителните микротекстове са своеобразна рамка в композиционно отношение. Те изпълняват помощни композиционни функции и в такъв смисъл не са задължителен компонент за разлика от микротекстовете, които са същинска част от текста. Даден текст може да завършва със специален микротекст, но може и да няма езиково обозначен финал. Речевият жанр приказка например изисква финален микротекст, който нерядко служи за изчерпване на сюжетното действие и за изказване на поука. (Аналогично е и с баснята).

№ 13. Дърпаха, дърпаха... сговорна дружина планина повдига. Морковът се показваше сантиметър по сантиметър. Беше толкова голям, че за да го откарат на пазара, трябваше да намерят двайсет и седем камиона и една ръчна количка.

Няма невъзможни неща, когато хората работят заедно в мир и съгласие. (Дж.Р.)

Много показателна е стилистичната функция на второто новоредие, с помощта на което не се означава въвеждането на нова микротема, а се откроява графично абзацът от едно изречение, съдържащо поуката.

1.3. Както вече бе казано, микротекстът, интерпретиран от синтактична гледна точка, представлява обединение от изречения, чрез които се разгръща обща микротема и се реализира определена микрофункция в рамките на текста.

От прагматична гледна точка, микротекстът представя функционално обединение от изказвания, всяко от които има различна илокутивна сила. Чрез последователността и взаимодействието на изказванията се решава обща комуникативна задача, т.е. осъществява се функция на типа дискурс (разбиран като разновидност на речева употреба, обусловена от определен социален контекст). В прагматичен аспект микротекстът може да бъде описан като вербална репрезентация на дадена психическа схема, смисъл, т.е. фрейм[5]. Тя е осъществена с помощта на функционално съчетание от речеви актове, изразяващи съответните пропозиции. Макрофункцията на дискурса (разбиран като комуникативно събитие) се реализира чрез микрофункции на обединения от речеви актове - най-малките единици, съставящи речевото събитие, които си взаимодействат. Така например във фрагмент № 14 (вж. по-нататък в текста) се разгръща като фрейм нареждането да не се допускат лица без специално разрешение в сградата на Ректората по време на кандидатстудентската кампания. Този фрейм е представен чрез пропозициите: 1/ във връзка с кандидатстудентските изпити; 2/ на основание чл. 11 и 12 от Правилника за приемане на студенти в Софийския университет за учебната 1999-2000 г.; 3/ нареждам в сградите, в които се провеждат кандидатстудентски изпити да не се допуска влизането на външни лица, преподаватели, служители; 4/ освен включените в изпитните и техническите комисии лица, притежаващи специален пропуск, и с помощта на речевия акт директив.

Ако използваме отново рематичната доминанта като показател за идентифициране на микрофункцията (на дадения речев акт в рамките на речевия фрагмент), то тази доминанта ще бъде изразена с помощта на перформативни глаголи.

Глаголи като съобщавам, представям, установявам и др. се включват във вербализирането на такива речеви актове, чрез които се описва наличното състояние на обекти, явления, посочва се истинността/неистинността на изразени твърдения. Тези речеви актове са наричани репрезентативи или асертиви[6] Най-често те участват при реализирането на информативна (съобщителна) микрофункция. Типични примери са изказванията от речевите фрагменти № 1, № 10, № 11.

Речевите актове, които се представят чрез перформативи като нареждам, заповядвам, моля и др., се определят като директиви. Те служат да се изразяват подбуди за извършване на определена дейност. Чрез тях се реализира обикновено апелативна (подбудителна) микрофункция или убеждаваща микрофункция. Пример:

№ 14. Във връзка с провеждането на кандидатстудентските изпити и на основание чл. 11 и 12 от Правилника за приемане на студенти в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" за учебната 1999/2000 г. нареждам в сградите, в които се провеждат кандидатстудентски изпити да не се допуска влизането на външни лица, преподаватели, служители и студенти, освен включените в изпитните и техническите комисии лица, притежаващи специален пропуск.

Комисивите са речеви актове, чрез които се поема задължение да се извърши определено действие, например заклеване във вярност пред родина, приятел, любим човек, поемане на обещание да се изпълни важна социална или лична задача. Типични перформативи за такива изказвания са: кълна се, обещавам, задължавам се и др. Служат да се реализира информираща микрофункция в рамките на даден речев отрязък.

№ 15. Кълна се да казвам истината и само истината. (Реплика при свидетелски показания).

Речеви актове, чието предназначение е да се измени съществуващото състояние на обекти, на явления и др. се наричат декларативи. Перформативни глаголи за тяхното назоваване са например: кръщавам, обявявам (някого за невинен, обект за открит) и др.

№ 16. Обявявам петия фестивал на българската естрадна песен за открит. (Из слово по повод откриването му).

Както комисивите така и декларативите най-често се употребяват за осъществяване на информативна микрофункция.

Последен вид речеви актове са експресивите. Както подсказва наименованието им, с тяхна помощ се изразява емоционално отношение към обекти, явления. Това са речеви актове, предпочитани в типове дискурс от всекидневното общуване за осъществяване на експресивна микрофункция на даден речев отрязък. Съответните перформативни глаголи са: изказвам (благодарност), поднасям (съболезнования) и др.

Съществуват типове дискурс, чрез които се реализира само един вид речев акт. Такъв е примерът с фрагмента от наредбата във връзка с кандидатстудентската кампания. Идентифицирането на макрофункцията и съответно на микрофункциите не предизвиква затруднения. Микротекстовете, резултат от реализирането на такъв тип дискурс, имат една от микрофункциите: информираща, убеждаваща, подтикваща, експресивна. Но има и други типове дискурс, в които се съчетават речеви актове от различен тип. Идентифицирането на комуникативната задача или на функцията на цялостния текст става, като се определи преобладаващата функция. С други думи, има се предвид доминиращият вид речев акт. Нерядко микротекстовете, изграждащи съответния текст, се редуват така, че да се постигне адекватна на комуникативното намерение йерархия на микрофункциите, съответстваща на пропозициите в текста[7].

 

2. ФУНКЦИИ НА АБЗАЦА

Под функция на абзаца се разбира неговото предназначение в текста. В зависимост от функцията на абзаца може да бъдат обособени негови разновидности.

2.1. В случаите когато тази архитектонична единица има свое тематично и концептуално изречение тя се нарича самостоятелен абзац (ПР 1998: 209). Тематичното изречение назовава темата на абзаца, (ако текстът се състои от един абзац) или микротемата, разгръщана в абзаца, (ако текстът се състои от два или повече абзаца). Концептуалното изречение предава основната мисъл, разгръщана в абзаца. Така например във фрагмент № 1 има самостоятелен абзац.

Когато границите на микротекст и абзац съвпадат, абзацът е самостоятелен. Най-често чрез самостоятелни абзаци се представя съдържателно-концептуална или съдържателно-фактуална информация в текста. Тогава този вид абзаци изпълняват текстоизграждащи функции или текстоорганизиращи функции на същинска част на текста. В зависимост от това по какъв начин се разгръща съдържанието на самостоятелния абзац той може да бъда моноперспективен или полиперспективен (ПР 1998: 209). Моноперспективният абзац е вербализиран чрез описание, или чрез повествование, чрез сравнение и т.н. Т.е. такъв абзац е монофункционален- изпълнява една микрофункция. Във фрагмент № 1 има моноперспективен или монофункционален абзац - езиково изразен чрез повествование. Самостоятелният абзац може да бъде полиперспективен тогава, когато неговото съдържание се представя по два или повече начина, т.е. той е бифункционален или полифункционален. Бифункционален или полиперспективен е абзацът от фрагмент № 12. Съдържанието на абзаца е разгърнато по два начина: чрез формулиране на твърдение и чрез илюстриране на твърдението с пример.

2.2. Непълен е абзацът, в който няма тематично и концептуално изречение. Той служи за въвеждане, допълване или завършване на детайлизацията на темата или основната мисъл в предходни или следходни абзаци или микротекстове. Най- често непълните абзаци функционират в препозиция или постпозиция по отношение на "своя" самостоен абзац (ПР 1998: 120). Във фрагмент № 2 има два абзаца:

Първият е самостоен, а вторият - непълен. Чрез непълния абзац се доизяснява микротемата (Улавянето на голямата риба), набелязана в първия абзац. Непълният абзац е в постпозиция спрямо пълния абзац. Непълните заедно със самостоятелните абзаци изпълняват изграждащи функции в цялостния текст.

2.3. Организиращи или структуриращи функции оъществяват така наречените служебни абзаци. Както подсказва наименованието им, те служат за логически преход от една смислова част в текста към друга или за обобщаване или резюмиране на изяснена в предходен абзац от текста информация (ПР 1998: 215). Служебните абзаци се делят на монофункционални и бифункционални. С помощта на монофункционалните се резюмира, обобщава съдържанието на един или друг фрагмент от текста (микротекст или абзац). Вж. например втория абзац от пример № 10. За бифункционалните абзаци е характерно, че в първата си част обобщават вече казаното, а във втората си част въвеждат нова микротема или препращат към предстоящи за изясняване микротеми. Следващият фрагмент е типичен в това отношение:

№ 16. В това изложение се приема, че функционално-смисловата натовареност е характеристика преди всичко на надизреченското единство /микротекста/ и само в частен случай - при текстове с малък обем или при еднородност на надизреченските единства в цели текстове - може да бъде типологичен белег на цялостния езиков продукт. Поради това проблемът по-подробно се разглежда в раздела за надизреченските единства /вж. гл. III, т. 2.3.2/. (Е. Д., И. С.)

Проучването на функциите, изпълнявани от микротекста и от абзаца, създава предпоставки да се изследват аспекти на смислово-структурното членение на текста. Тези аспекти имат конструктивно значение за създаването на методическа система, с помощта на която да се овладяват от учениците умения за структуриране на текст в съответствие с предмета, целите и условията на общуване.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Предлаганият текст е част от изследване на тема "Работа над микротекста на занятията по български език в средното училище". [обратно]

2. По въпроса за названието на понятието микротекст съществува изключително разнообразие от мнения. К. Илиева въвежда названието надизреченско единство. Този като термин, синоним на микротекст, се използва и от Е. Добрева и И. Савова. О. Москалска употребява микротекст, а Н. Зарубина - свръхфразово единство. Терминът е сложно синтактично цяло у Н. Поспелов, прозаическа строфа у Г. Солганик и др. Вж. за подробен преглед Гиндин 1977: 351. [обратно]

3. Терминът е на Й. Мистрик (вж. Мистрик 1967). [обратно]

4. С триъгълни скобки се отбелязват началото и краят на даден микротекст. [обратно]

5. За термина фрейм вж. в справочника Педагогическое речеведение. [обратно]

6. За популярната класификация на речевите актове вж. Сърл 1977. [обратно]

7. По въпроса за функциите на дискурсните типове работи Ангел Петров (вж. Петров 1999), който прави опит за класифициране на дискурсните типове въз основа на илокутивните им цели (функции). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

Богранд, Дреслер 1995: Богранд, Р., В. Дреслер. Увод в текстовата лингвистика. С., 1995.

Гиндин 1977: Гиндин, С. И. Советская лингвистика текста. // Изв. АН СССР. Сер. лит. и яз. Т. 36, 1977, № 4.

Добрева, Савова 1994: Добрева, Е., Савова, Ив. Проблеми на изграждането на текста. Шумен: Глаукс, 1994.

Золотова 1979: Золотова, Г. А. Роль ремы в организации и типологии текста. // Синтаксис текста. М., 1979.

Мистрик 1967: Мистрик, Й. Математико-статистические методы в стилистике. // Вопросы языкознания, 1967, № 3.

Петров 1999: Петров А. Проблемите на дискурса и дискурсната компетентност на ученици в теорията и практиката на обучението по български език. // Български език и литература, 1999, № 2-3.

ПР 1998: Педагогическое речеведение. Словарь-справочник. Изд. II-рое исправл. и доп. М.: Флинта, Наука, 1998.

Сърл 1977: Searl, J. Speech Acts. Cambridge, 1977.

 

 

ИЗТОЧНИЦИ, ОТ КОИТО Е ЕКСЦЕРПИРАН РЕЧЕВ МАТЕРИАЛ:

(П.В.) - Вежинов, П. Малки семейни хроники. София: Български писател, 1988.

(Е.Д., И.С.) - Добрева, Е., Савова, Ив. Проблеми на изграждането на текста. Шумен: Глаукс, 1994.

сп. ЛИК - ЛИК (на БТА), октомври 1999, № 6.

(Св.М) - Минков, Св. (прев.) Аладин и вълшебната лампа. // Литература за 4.кл. от Ив. Цанев и съавтори. С.: Просвета, 1993.

(Дж.Р) Родари, Дж. Огромният морков. // Литература за 4. кл. от Ив. Цанев и съавтори. С.: Просвета, 1993.

СУ "Св. Кл. Охридски". Заповед № 1427/ 050799.

 

 

© Татяна Ангелова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 1999, № 6
© Електронно списание LiterNet, 11.08.2000, № 8 (9)

Други публикации:
Български език и литература, 1999, № 6.