web  | Съвременната поезия на бесарабските българи

Литературата на бесарабските българи е особено важен елемент от културния процес, който се извършва в географската област Бесарабия. Трайното усядане на българската общност там от вече близо два века предизвиква създаването на културна традиция по български образец и модел, която да обслужва общността. Художествените и есеистко-публицистичните текстове, които влизат в понятието "литература на бесарабските българи", и са създавани там, на място, имат не само художествено-естетическа стойност. В Общността те са в ролята си на "живо слово", което едновременно отстоява етническите и културните права на членовете й и изпълнява компенсаторни функции по отношение на сравнително бедната й културна история.

По едни или други причини през годините върху литературата на бесарабските българи има само няколко изследвания, и то не касаещи определен период, художествен проблем или историческо проучване на процеси, а такива, съобразени повече с политическата или социална конюнктура.¹

Тази литература не само няма свое хронологическо проследяване във вид на история на литературата (с научно обоснована подялба на периоди в нея), собствен терминологичен апарат и проследяване стила на отделните автори, но и липсва дори адекватно определен статут както спрямо българската културна и литературна традиция, така и спрямо световната.

Всичко тези празноти, оставени в българската литературна история и в българското литературознание, са не само срамни, но те дават реална възможност на изкушени любители да правят сериозни грешки в оценката си при допира с тази литература.²

Ето защо, според нас, преди да се пристъпи към общуване или работа с конкретен художествен текст от литературата на бесарабските българи, независимо от кой период, жанр трябва да се проследи, доколкото е възможно, логиката на литературния, а и на културния процес в Бесарабия (от неговото начало до наши дни) или, с други думи, да се опише морфологията на културната ситуация там.

Когато това бъде сторено, ние ще бъдем наясно с параметрите на литературния процес, с естетическите основания, според които да оценяваме литературния продукт, а и ще се убедим колко познати са за нас знаците от културния пакет на бесарабските българи, но и колко различни (основно по функция) могат да бъдат.

Само тогава ще постигнем желаната обективност в оценката, както и ще успеем адекватно да посочим мястото на литературата на бесарабските българи сред парадигмата на художествените текстове на националната българска литература.

БЕЛЕЖКИ:

1. "Изследванията", ако могат да бъдат наречени така, върху отделни моменти от литературата на бесарабските българи през годините са четири - две през 30-те години: на Минчев, Д. Н. Българи бесарабци в съвременната румънска литература. // Светоглас, № 5-6, ян. 1939, и на Пенаков, Ив. Българите от Бесарабия в румънската литература. // Завети, № 3, 1937; две през 80-те - 90-те години: на Дундаров Ив. Приносът на бесарабските българи за културното развитие на УССР. // Конгрес по българистика. 1982, и на Нягулов, Бл. Бесарабски българи в румънската литература. // Българите в Северното Причерноморие. Т. 4. В. Търново, 1995. [обратно]

2. Пример за подобна грешка е статията на г-жа Е. Дроснева - Из творчеството на един бесарабски българин - Г. П. Стаматов. // Българите в Северното Причерноморие. Т. 3. В. Търново, 1994, където Стаматов е разглеждан заедно със своето творчество в контекста на бесарабската литература. [обратно]

© Светлозар Василев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.11.1999
Светлозар Василев. Съвременната поезия на бесарабските българи. Варна: LiterNet, 1999

Други публикации:
Светлозар Василев. Съвременната поезия на бесарабските българи. Ямбол: Хера АД, 1999.